Определение № 120 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№901/19.05.2021г., подадена от Й. С. С. чрез процесуалния ѝ представител адв.В. П. от АК-Г., срещу решение № 28, постановено на 12.04.2021г. от Окръжен съд – Габрово, състав III по в.гр.д.№86/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Й. С. С. срещу С. М. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС, с които се иска осъждането на С. М. С. да премахне незаконно изградения покрив на сграда-пристройка, представляваща обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] и да възстанови същия в съществуващия преди това вид; да премахне отворите върху източната фасада на сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], служещи за преминаване от терасата и пристройката; да възстанови фасадата на сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] в съществуващия преди преустройството вид; да премахне намиращите се в общите части – коридори и стълбища към мази и тавански помещения на жилищната сграда с идентификатор **** негови лични вещи, хидрофорна цистерна, дърва и строителни материали, препятстващи достъпа до собствените маза и таван на Й. С. С., като неоснователни. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, постановено по тълк.д.№4/2015г.,, според което „други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него“. Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост), както и поради нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че съдът не е обсъдил основния спорен въпрос – дали извършеното строителство създава пречки за ползването на имота на ищцата, при условие, че покривът е завишен по начин, принуждаващ я да „задигне“ терасата си, за да не се стича вода и пречещ на ослънчаването. Твърди също така, че съдът не е обсъдил въобще заключението на експертизата, не го е отхвърлил, нито го е кредитирал с доверие. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба С. М. С. чрез процесуалния си представител адв.П. Д., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Й. С. С. е предявила срещу С. М. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на незаконно изграден опкрив на сграда-пристройка и за възстановяване на покрива в съществуващия преди това вид; за премахване на незаконно изградената тераса върху източната фасада на основната жилищна сграда; за премахване та отворите върху източната фасада на основната жилищна сграда, служещи за преминаване от терасата към пристройката; за възстановяване фасадата на основната жилищна сграда в съществуващия преди преустройството вид; за премахване на намиращите се в общите части (коридори и стълбища към мазета и тавански помещения на жилищната сграда) негови лични вещи, хидрофорна цистерна, дърва и строителни материали, препятстващи достъпа до собствените ѝ мазе и таван. Твърди, че е собственик на жилище, разположено на втория етаж от жилищната сграда, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, а ответникът е собственик на първия етаж от жилищната сграда, заедно с пристройка, както и 1/3 ид.част от дворното място. Поддържа, че пристройката е представлявала самостоятелен обект, но ответникът я приобщил към първия етаж на сградата, при което разрушил част от външната стена (източната фасада на жилищната сграда) и поставил в направения отвор врата, през която да преминава от двете стаи в пристройката; преустроил коридора, а дюкянските помещения разделил на две и вътрешната им част преустроил в жилище; на източната фасада на сградата направил отвор, в който поставил врата и изградил тераса на нивото на етажа, за което строителство тя не е давала съгласието си и нямало одобрени строителни клижа. Твърди, че това строителство засяга общите части на сградата и освен това ѝ пречи да ползва имота си във вида, в който го е придобила, както и че застрашава конструкцията на сградата. Поддържа също така, че ответникът надстроил и съществуващата пристройка, като покривът на пристройката бил буквално върху терасата на нейното жилище и цялата дъждовна вода от него се изливала върху терасата ѝ и препятствал ослънчаването ѝ, създавал възможност за генериране на влага в жилището и терасата, а животни (гризачи и котки) прескачали от покрива директно на терасата на нейното жилище, което пречи да ползва имота си по предназначение. В писмен отговор ответникът С. М. С. е оспорил предявените искове с твърдението, че преустройството на ъпривя етаж е извършено от неговия баща с изготвяне на проект и строително разрешение през 1972г. и оттогава никакви архитектурни и строителни преустройства не са били извършвани. Твърди, че терасата на първия етаж винаги е съществувала, както и че не е извършвал промени по покривната конструкция на пристройката – само преди 10 години сменил щипките и мартаците без гредите, а преди 5 години ищцата удължила терасата си с около 1.20 метра и за целта сразяла покрива на пристройката и го намалила с 0.80 метра, иззидала си терасата и опряла в покрива. Поддържа, че хидрофорите са изградени по съгласие между него и собственика на третия жилищен етаж, като те двамата притежават общо 2/3 идеални части от терена и общите части на сградата и по никакъв начин не пречат на ищцата, тъй като нейната маза се намира преди неговите избени помещения, което важи и за таваните. Въззивният съд е приел, че правата на собственост на страните са безспорно установени – всяка от страните притежава обекти в триетажната сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Взети са предвид данните, съдържащи се в изслушаните по делото две съдебно-технически експертизи, както и заключенията на изготвилите експертизите вещи лица. Посочено е, че съгласно заключението на първата СТЕ, сградата е масивна, монолитна, строена на етапи, като първият и вторият етаж са строени през 1929г. – западната част към улицата, до стълбището е била заета от дюкяни, а източната от жилище – 2 стаи и коридор; вторият етаж бил жилищен, но за първоначалното строителство не са съхранени строителни книжа. Съобразено е, че според експертизата през 1971г. е направена надстройка над цялата сграда за трети жилищен етаж, а през 1974г. с проект и разрешение за строеж №154 от 14.12.1974г. е направено преустройство на магазин и склад на първи етаж в жилище, за което е дадено съгласие от отдел „Архитектура и благоустройство“ при ГНС с писмо №7548/15.11.1974г., а в проекта е посочена и тераса към новото жилище на I етаж. Посочено е, че според експертизата лятната кухня е едноетажна, масивна, с дървен едноскатен покрив и за тази сграда гл. архитект на общината е издал удостоверение за търпим строеж. Взето е предвид, че според експертизата през 2006г. е правен текущ ремонт на покрива, като са сменени някои елементи на дървената покривна конструкция и при огледа на място вещото лице е констатирало завишаване на височината на северната калканна стена, но само в североизточния ъгъл с около 40-50 см., при което стената е изградена в цялата си височина от малки стари тухли, а в североизточния ъгъл се виждат няколко по-големи и по-нови тухли, при което най-високата част на стрехата не е хоризонтална и се получава лек наклон към жилищната сграда. Взето е предвид също така, че при огледа от вещото лице в сутерена и тавана е установено, че от входа на сградата до сутерена се стига по стълба, напълно свободна за преминаване, че стълбата води до широка площадка, срещу която има ниша, запълнена с дървени трупи, а зад тях е монтирана хидрофорна уредба, при което трите мазета на жилищата се намират от двете страни на площадката и пространството през тях е свободно и широко, а достъпът до мазетата не е затруднен. Посочено е, че според вещото лице хидрофорната уредба се намира в площта, предоставена на ответника. Взето е предвид, че според това вещо лице при извършване на ремонта на покрива на лятната кухня през 2006г. е завишена леко височината в североизточния край на калканната стена и по този начин най-високата част на покрива не е хоризонтална, а се е получил лек наклон на жилищната сграда, както и че терасата към жилището на I етаж е предвидена по проекта от 1974г., а тази пред лятната кухня е съществуваща преди 1980г. Приобщаването на лятната кухня към жилището на I етаж е станало през 1974г. според проекта, а лятната кухня е превърната в кухня за новото преустроено жилище, което с нея става пълноценно съгласно изискванията на ЗТСУ, действали по това време. Взето е предвид, че според заключението на втората СТЕ, както жилищната сграда, така и пристройката, фигурират във всички ЗРП и РП, изготвени в годините; че в плановете от 1959г. до 1976г. е отбелязана като полумасивна кухня, докато през 1991г. е посочена като масивна, което според вещото лице означава, че в периода 1976-1991г. е подменен дървен гредоред със стоманобетонова плоча. Посочено е, че според вещото лице относно преустройствата, за които ищцата твърди, че увреждат нейния имот, няма издадени строителни разрешения, но такива не се и изискват съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ, а за пристройката е издадено удостоверение за търпимост. Взето е предвид, че според вещото лице покривът на пристройката засяга терасата на жилищната сграда и билото му се явява на по-високо ниво от парапета на терасата, като при изграждането на терасата този покрив е бил на по-ниско ниво, но в момента на огледа има изградена стена, която е по-висока от парапета на терасата в северната част и тази стена предпазва терасата от вредности, създавайки дискомфорт за собственицата. Посочено е, че според експерта наклонът на покрива е постоянен – 25 градуса, при което за покритие от керемиди необходимият наклон за покриви е от 16 градуса до 25 градуса, както и че надигането на билото се получава от геометрията на сградата, която не е правоъгълна. Взето е предвид, че както е изпълнен, покривът засича терасата на ищцата, т.е. височината на съществуващия парапет е на по-ниско ниво от покрива в северния край на терасата, но собственичката на II жилищен етаж е изградила по-висока стена (парапет) в този проблемен участък на терасата и по този начин покривът е изолиран от терасата, като назад в годините билото е било на по-ниско ниво. Посочено е, че според това вещо лице няма надстрояване на покрива на пристройката, тъй като надстройка означава надзиждане с тухлен зид, т.е. повдигане на покрива с цел използваема площ, както и че няма промяна в покривната конструкция – покривът запазва вида си (едноскатен покрив). Според вещото лице има промяна в наклона на покрива, но не може да се установи кога е извършена тази промяна. Взето е предвид също така, че според вещото лице, доколкото след 1991г. пристройката фигурира в градоустройствените планове вече като масивна, то преди 1991г. е била отлята бетонова плоча върху гредореда и с това се е надигнало нивото на сградата, а оттам и на покрива, но през 2006г. при ремонта на покрива са запазени покривните линии, не е променяна конструкцията, няма носещи конструктивни елементи и тогава покрива не е надигнат. Посочено е също така, че съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание, в момента няма неблагоприятни последици за терасата на покрива на пристройката, защото е издигната стена. Констатациите и на двете вещи лица следователно са взети предвид от съда и е прието, че от тези констатации не се установява покривът на процесната пристройка да препятства ищцата да упражнява правото на собственост върху своя жилищен имот и тераса, а е установено, че самата ищца е правила ремонт, при който е създадено съществуващото към момента фактическо положение в тази част на имота, където е пристройката на ответника и терасата на ищцата – изолиране на покрива на пристройката от терасата с изградена от ищцата по-висока стена (парапет) в този участък, като според в.л.Б. в момента няма неблагоприятни последици за терасата на покрива. Това налага извода, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поддържаната от касатора теза, че съдът не е обсъдил заключението на експертизата (без в касационната жалба и изложението да се посочва кое от двете изслушани и приети по делото), както и че не е изложил съображения дали го е отхвърлил или го е кредитирал с доверие. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд подробно е посочил всички констатации на вещите лица, касаещи извършените в сградата промени и преустройства на покрива и терасите и е съобразил заключенията на изслушаните експертизи за значението на тези промени и преустройства за възможността предявилото исковете лице да упражнява пълноценно правото си на собственост върху съответните обекти в сградата, които притежава. Въззивният съд е приел, че твърдените в исковата молба преустройства (на пристройката с идентификатор **** за приобщаване към първи етаж с разрушаване на част от външната стена-източната фасада на жилищната сграда с идентификатор ****, поставяне в направения отвор врата, през която да се преминава от двете стаи в пристройката; преустройство на коридора с поставяне на преградна стена в средата му и обособяване в едната част баня с тоалетна, а дюкянските помещения разделени на две и вътрешната им част преустроена в жилище; направата на отвор на източната фасада на сградата, в който е поставена врата и изградена тераса на нивото на етажа) да са извършвани от ответника и с това да се пречи на ищцата да ползва имота във вида, в който го е придобила и да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и да е застрашена конструкцията на сградата. Изложени са съображения, че такива обстоятелства не се установяват констатациите, направени в двете съдебно-технически експертизи на базата на проверените от вещите лица книжа и документи, както и на базата на извършените от вещите лица огледи на място. За недоказано е прието и твърдението, че е възпрепятстван достъпа на ищцата до мазето ѝ и таванското помещение поради монтиране на хидрофорна цистерна от ответника и складиране на лични вещи върху общите части – стълбища и коридори. Взето е предвид, че при извършените огледи вещите лица не са установили лични вещи на ответника, които да се държат върху посочените в исковата молба общи части и да препятстват достъпа на ищцата до нейното мазе и таван. А относно хидрофорната уредба съдът е приел, че е монтирана на място, което не лишава ищцата от достъп до нейното мазе, нито я лишава от възможността да упражнява правата си, притежавани като съсобственик на общите части. Посочено е, че от събраните доказателства не се установява вследствие монтирането на хидрофорната уредба на ищцата да се налага да се навежда или да заобикаля, за да ползва своето мазе. Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Както вече беше отбелязано, в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е основал на експертните заключения фактическите си констатации за извършваните в сградата промени и преустройства, вкл. като е съобразил споделените от вещите лица данни за състоянието на сградата при извършените огледи, т.е. състоянието ѝ към настоящия момент. Заключенията са детайлно обсъдени и кредитирани, а съдържащите се в тях констатации за имащите значение за спора факти и обстоятелства – съответно преценени. Не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на противоречие с ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г., тъй като по делото не е установено ответникът да е извършил действия в нарушение на строителните или санитарно-хигиенните норми и правила – както е прието в обжалваното решение въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, преустройства през 1974г. са извършени въз основа на одобрен проект и издадено разрешение за строеж, за сградата с идентификатор **** е издадено удостоверение за търпимост от главния архитект на общината, като с тези преустройства сградата е превърната в пълноценно жилище съгласно изискванията на ЗТСУ (а не в нарушение на тези изисквания), а за останалите ремонтни работи разрешение за строеж не е необходимо. Съдържащите се в ТР №4 от 06.11.2017г. съображения следователно са неотносими към настоящия случай. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно – при постановяването му въззивният съд е извършил преценка на всички доказателства, посочени от него и детайлно обсъдени, преценил е правните последици на установените от тези доказателства факти и обстоятелства и е приложил действащите към извършването на преустройствата, както и към настоящия момент правни норми. От прочита на обжалваното решение не се установява съдът да е приложил отменена правна норма (освен в хипотезата, посочена по-горе, когато е преценявал съответствието на извършените преустройства с действащите към момента на извършването им правила в съответствие с трайно установената практика на ВКС), респ. да е постановил решението си в противоречие със закона или при незачитане на правилата на формалната житейска логика. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение