Определение № 940 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1661/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Оптикс“АД,гр. София против решение № 289 от 12.07.2023 г. по т.д. №330/2023 на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация- „Фингарови“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си –адв.д-р Б. Н. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Останалите ответници не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. д-р Р. П. са поддържали основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Поставени са въпросите – „ Ако не е уговорено противното договорните / възнаградителни/ лихви по чл.240,ал.2 от ЗЗД/изтекли до момента на цесията 09.12.2019г. и следващите се до настъпване на изискуемостта на 18.03.2021г. – чл.1.5 във вр. с чл.3 от ДВ от 26.07.2016г./като акцесорна принадлежност, преминават ли по силата на закона/чл.99,ал.2 in fine от ЗЗД/ върху новия кредитор / „ Оптикс“ АД/ заедно с прехвърлянето на главното вземане по договор за заем / 200 000лв заемна сума/дори и да не са изрично описани в договора за цесия /от 09.12.2019г./ и 2 „ С оглед нормите на чл.99,ал.2 от ЗЗД / ако не е уговорено противното/ и чл.154,ал.2 от ГПК върху оспорващия ли е обратната тежест на доказване дали договорна/ възнаградителна/ лихва по чл.240,ал.2 от ЗЗД/ изтекли до момента на цесията и следващите се до настъпване на изискуемостта/, като акцесорна принадлежност към съществуващо главно вземане по договор за заем, не са прехвърлени с договор за цесия, когато изрично не са описани в него.“ Страната е посочила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС. Поддържала е, че извода на съда, че вземането за възнаградителна лихва не е включено в договора за цесия е „ очевидно неправилен „ с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът пространно е изложил оплакването си за неправилност, така квалифицирано и от него по отношение на посочения извод. Страната подробно е развила своето разбиране по съществото на спора, а в заключение е посочила и отговорите на поставените въпроси. В изложението под линия са сочени и решение на САС и определение на ВКС, както и редица други решения на ВКС във връзка с изложеното по отношение на дефинитивната определеност на изискванията на чл.99 ЗЗД. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в поддържаните хипотези. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически- изведен от конкретните факти и тяхното доказване, а не правен. Вторият въпрос съдържателно обоснован като хипотеза, при която не е уговорено противното, е свързан със защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд. В изложението липсва конкретизиране на съдебна практика сравнена с отговор даден от въззивния съд на поставените въпроси в отклонение от нея. Цялостното съдържание на изложението е отговор на въпросите от страна на касатора, което е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание изисква общ критерий – правен въпрос, изведен от решаващите изводи на съда и допълнителен критерий – конкретно посочване на съдебни актове, с които тези правни въпроси са били разрешени различно. В случая касаторът е поставил фактически въпроси,свързани със защитната му теза, но дори и от тях да бъде изведен правен въпрос / въпреки, че съставът на ВКС няма такова процесуално задължение – то е задължение единствено на касатора/ то липсва обоснован допълнителен критерий, а именно конкретно противоречие при разрешаване на тези правни въпроси. Сочените решения под линия във връзка с общите постановки за съдържанието на договора за цесия и развитото разбиране за неправилност на съдебния акт не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство, като неотносими към поддържаното основание. Приложените от касатора решение на САС и определение на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК – арг. ТРОСГТК № 1 / 09г. Или по това основание страната не е поставила релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК нито е защитила сочения допълнителен критерий. Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, по което при смесване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ изложени общи мотиви/ касаторът е направил довод за неправилност на приетото от състава във връзка с конкретно доказателство по спора, като е навел оплаквания за неправилност на извода, че в договора за цесия при описание на неговия предмет не е включена и бъдеща възнаградителна лихва. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Всички развити оплаквания са насочени към твърдението за неправилност на решението, което не се разглежда в тази фаза на касационното производство. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски съобразно приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 4169.67лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение