Определение № 2898 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3636/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. Б., чрез адв. Н. Д., срещу определение № 481/29.06.2023 г., постановено по в.ч.т.д. № 350/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 232/29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 326/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на производството по ДП № 330- ЗМ-142/2022 г. по описа на ОДМВР - Разград с влязъл в сила акт. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като, за да бъде спряно гражданското дело на това основание, съдът следва да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и да е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК, докато в настоящия случай релевантните обстоятелства могат да бъдат установени от гражданския съд. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК жалбоподателят сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следния правен въпрос: „Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 274/13.06.2011 г. по ч.гр. д. № 270/2011 г. на I г. о. на ВКС, определение № 378/28.05.2010 г. по ч.т. д. № 383/2010 г. на II т. о. на ВКС, определение № 44/26.01.2010 г. по ч.гр. д. № 15/2010 г. на II г. о. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г. по ч.т. д. № 592/2012 г. на I т. о. на ВКС. Ответникът по жалбата – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. Д. Х., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е констатирал, че пред Окръжен съд – Разград е образувано производство по предявен от Л. Б. срещу ответния застраховател иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в разултат на ПТП, настъпило на 13.09.2022 г. на път III-205, на разклона за [населено място], обл. Разград, причинено от М. О. при управлението на лек автомобил "БМВ Х3" с рег. номер ......, за което е образувано досъдебно производство № 330-ЗМ-142/2022 г. по описа на ОДМВР-Разград. Зачел е представените по делото писма от ОДМВР – Разград от 26.05.2023 г. и от Районна прокуратура - Разград от 23.05.2023 г., с които е установено, че досъдебното производство за процесното деяние е висящо, М. О. е привлечен като обвиняем на 21.04.2023 г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б. ", предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на 27.04.2023 г. материалите са изпратени на Районна прокуратура – Разград с мнение за предаване на съд и предстои внасяне на обвинителен акт в съда. Съдът е посочил, че в случая е налице идентичност между делинкветнта, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от същото лице, срещу което е образувано наказателно производство. До приключването на наказателното производство не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което е приел, че исковото производство по гражданското дело трябва да бъде спряно. Позовал се е на съдебната практика в този смисъл, обективирана в определение № 616/21.07.2014 г. по ч.т.д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 316/24.06.2016 г. по ч.т.д. № 887/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 280 /01.07.2019 г. по ч.т.д. № 852/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. По тези мотиви и приемайки, че в случая са налице предпоставките за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, което обстоятелство е процесуална пречка за упражняване на правото на иск и разглеждане на спора по същество, въззивният съд е потвърдил първоинстанционото определение, постановено в този смисъл. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По поставения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното: Формулираният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по отношение на същия не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната практика на ВКС по определение № 604 от 22.10.2012г. по ч.т.д. № 592/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е неотносима, доколкото разглежда хипотези, различни от процесната –образувано досъдебно производства по сигнал срещу вещо лице, депозирало заключение по друго съдебно производство, което обстоятелство ВКС е счел да е неотносимо към решаването на конкретния съдебен спор. Определение № 378/28.05.2010 г. по ч.т. д. № 383/2010 г. на II т. о. на ВКС, определение № 44/26.01.2010 г. по ч.гр. д. № 15/2010 г. на II г. о. на ВКС също не кореспондират на фактическата обстановка, установена от въззивния съд по настоящия казус, тъй като в него е изследван въпросът обвързваща ли е гражданския съд прокурорска преписка, образувана по сигнал на една от страните по делото. На поставения от касатора въпрос е даден отговор в актуалната практика на ВКС: определение № 592/25.07.2023 г. по ч. т. д. № 1137/2023 г., II т. о., определение № 604/28.07.2023 г. по ч. т. д. № 713/2023 г., I т. о., определение № 258/21.06.2022 г. по ч. т. д. № 590/2022 г., I т. о., определение № 10 от 07.01.2022 г. по ч. т. д. № 2470/2021 г., ІІ т. о. и др., в които се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. В настоящия случай произнасянето на въззивния съд за съществуване на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, за да бъде установен фактът на престъплението и да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е в съответствие с цитираната практика на ВКС. Изводът на въззивния съд е основан на установените по делото обстоятелства, че посоченият в исковата молба делинквент М. О. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б. ", предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК по висящо досъдебно производство за ПТП, вследствие на което се твърди, че за ищеца са настъпили вреди. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение