Определение № 798 от 07.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2944/2014 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. К. от [населено място] срещу разпореждане от 18.12.2013г., постановено по ч.в.т. дело № 4629/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гр.о., с което е върната касационна жалба вх. №70960/14.06.2013г., срещу решение от 14.02.2013г., постановено по гр.дело № 4629/2012г. по описа на СГС. Основанието за връщане на частната жалба е неотстранени в указания от съда срок на нередовности на касационната жалба, съобщени на страната на 12.11.2013г. по реда на чл.41, ал.2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съобщението на съда е получено от адв. Ч. на 17.02.2014г. Не е получавал лично съобщения за оставяне на касационната жалба без движение, както и предупреждение за последиците от неизпълнението на разпореждането на съда, за което научил на 21.02.2014г. Направено е искане да му бъде определен срок за изпълнение на разпореждането за отстраняване на нередовностите на касационната жалба. С частната жалба е представено пълномощно от В. К. да бъде представляван от адв. Е. Ч. по гр.дело № 4629/2012г. Ответникът по частната жалба Я. К. Д. от [населено място] не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. По същество жалбата е неоснователна. В изпълнение на разпореждане №235 от 11.09.2013г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС, ТК, СГС с разпореждане от 26.09.2014г. е указал на касаторът да представи: пълномощно на адв. Е. Ч., изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и обосновка на основанията по чл.281, т.3 ГПК. На гърба на съобщението от 27.09.2013г., е направено отбелязване от длъжностното лице за връчване на съдебните книжа, че адресът е посещаван многократно като са посочени датите на посещение 30.09., 15.10., 1.11.2013г. Съгласно чл.41, ал.1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени/ чл.41, ал.2 ГПК/. Правилен е изводът на съда, че съобщението на В. К. следва да се счита връчено по реда на чл.41, ал.2 ГПК, тъй като е търсен и не е намерен три пъти на посочения от него адрес за периода 30.09.2013 г. - 1.11.2013 г. От закона следва, че ако страната отсъства повече от един месец от известния по делото адрес, каквито данни се съдържат по делото, фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния или настоящия адрес на физическото лице. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като съобразено със закона – чл.275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2,т.2 ГПК. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав