Определение № 151 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 997/2018 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба вх. № 5331/29.11.2017 г., подадена от М. Х. П., Я. Г. И. и Г. И. П., срещу въззивното решение № 176 от 26.10.2017 г. по в. гр. д. № 152/2017 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 136 от 15.05.2017 г. по гр. д. № 1174/2016 г. на Районния съд [населено място] пазар в частта, с която е уважен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на касаторите, че ищцата К. И. К. е собственик на 1/3 ид. ч. от УПИ ХІХ-784 от кв. 171 по плана на [населено място], с построените в него паянтова жилищна сграда и навес, както и 1/6 ид. ч. от таванско помещение и 2/3 ид. ч. от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, както и гараж и изба, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 42 кв. м. и гараж, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № 48/11.03.2016 г. за собственост по давност до размера на признатите права на ищцата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. От ответницата по касация - ищца по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване. Преди произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., взе предвид, че в заседание на 4 юни 2018 г. по к. д. № 10/2018 г. К. съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, според която съдът спира производството, когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Производството по настоящото дело следва да се спре до произнасяне от Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимата към спорното правоотношение правна норма, на която касаторите се позовават, за да обосноват искането си за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.