Решение № 273 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. К. от гр. Я., подадена от пълномощника й адв. Г. Г., срещу определението на Ямболския окръжен съд, № 98 от 12.04.2010г. по в.ч.гр.д. № 115/2010г., с което е потвърдено определение № 121 от 02.03.2010г. по гр.д. № 2297/2009г. на Ямболския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба определението на въззивния съд се допуска до касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на определението ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено посоченото по-горе определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от Т. Г. К. против Помощно училище „Иван В. ” гр. Я. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от м. 04.2009г. до м. 07.2009г. включително. За да постанови определението въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като с решение по гр.д. № 325/2009г. на Ямболския районен съд е разгледан и отхвърлен иск за същото искане. Повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим. Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо при частично уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по така формулирания въпрос, предвид обстоятелството, че съгласно чл. 310, т. 1 ГПК споровете за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението се разглеждат по реда на бързото производство, и поради това голяма е вероятността към момента на постановяване на решението шестмесечният срок да не е бил изтекъл. Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения: Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят на приключване на устните състезания по делото. Настъпилите след този момент факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Когато времето е част от правопораждащия юридически състав, то може да обуслови разлика в предмета на спора, съответно в предмета на силата на пресъдено нещо. В случая към момента на постановяване на първоинстанционното решение са били изминали два месеца от уволнението, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за този период и е отхвърлен за останалите четири месеца. С предявения в настоящото производство иск се търси обезщетение за друг период, различен от този, за който важи силата на пресъдено нещо. Изложеното мотивира настоящия състав да допусне касационно обжалване на въззивното определение и да го отмени като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение