Определение № 50512 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД [населено място] чрез процесуалния представител адв. Е. Ф. е обжалвало въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 260931 от 23.07.2021г. по въззивно гражданско дело № 2812/2020г., с което е осъдено да заплати на Ш. М. В. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Основният довод на касатора е свързан с недоказване на твърденията на ищцата Ш. М. В. за поставяне на венозен катетър при оперативните интервенции, извършени в „С. Г.“ ЕАД [населено място], част от който е останала неизвадена, във връзка с което е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с тези доводи са поставени правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, по които се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответницата по касация Ш. М. В. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, както и че решението на въззивния съд е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд № 1504 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. №11546/2015г., с което е осъдена на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Ш. М. В. сумата 20000 лева, представляваща обезщетение имуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на лекарска грешка - неотстраняването на поставен фрагмент от венозен катетър в тялото на ищцата при извършване на две операции в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД през 2009г., както и обезщетение за имуществени вреди за разходи при престой в Националната кардиологична болница, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 15.09.2015г. до окончателното им заплащане. По основния спорен по делото въпрос дали отстраненото чуждо тяло от десния клон на белодробната артерия на ищцата при операцията в Националната кардиологична болница на 10.06.2015г. е част от централен венозен път /ЦВП/, поставен при операциите, които са били извършени в УМБАЛ „Св. Г.“ АД [населено място] през 2009г., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е изключена възможността ЦВП да е бил ползван при оперативните интервенции извършени в МБАЛ „Х.“ ЕАД и МБАЛ „Х.“ О.- [населено място] след като в тези болници не са изписвани катетри от същия вид, а във второто лечебно заведение не е имало отделение по анестезиология и интензивно лечение. Съдът е съобразил и заключението на вещото лице д-р Д. В., както и медицинското удостоверение, издадено от д-р Х. Еленски за наличие на белег на място, нетипично за операция от апендицит в дясната долна част на корема, анализирал е свидетелските показания и констатациите на всички останали изслушани по делото медицински и счетоводни експертизи и се е обосновал кои възприема и защо. По размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че претенцията следва да се уважи изцяло в размер на 20 000 лв. на основание чл.52 ЗЗД. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правните въпроси за правната характеристика на съдебно-медицинско удостоверение, изготвено и представено по делото /официален удостоверителен или частен документ/, каква е доказателствената му сила и как следва да се кредитира като част от доказателствената съвкупност и в случай, че противоречи на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи? не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът, по следните съображения: Налице е съдебна практика на ВКС както за правната характеристика на медицинските документи /частни свидетелстващи документи/, така и за доказателствената сила на този вид документи – че съдът не е обвързан от тяхната доказателствена сила, а следва да я прецени с оглед всички събрани относими и допустими доказателства / например решение по т.д.№ № 1739/2015г. на ВКС/. В случая съдът не се е произнесъл изрично какъв е видът на документа, изготвен от д-р С., не е основал изводите си единствено на написаното в това удостоверение, нито го е квалифицирал като официален свидетелстващ документ, а го е преценявал заедно с всички останали доказателства. При тези мотиви, след като съдът не е придал изключителна доказателствена сила на този документ, правният въпрос не се явява от значение за делото, защото не е допуснато нарушение на процесуалните правила по отношение на доказателствената му сила. В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът поставя правния въпрос: При дела, касаещи медицински деликти, при които тежестта на доказване лежи изцяло върху ищеца – пациент или негов наследник, допустимо ли е съдът да изгради решението си изцяло върху събрани косвени доказателства. В случай, че това е допустимо, какви са правилата, на базата на които съдът следва да основе своите изводи и заключения, да приема едни факти за установени, други – не?. Този правен въпрос също не обуславя приложното поле на на чл.280 ал.1 ГПК, защото при разрешаването му, съдът е направил изводи, които са в съгласие с практиката на ВКС. На първо място следва да се посочи, че по отношение на медицинските деликти не е налице особеност, която променя тежестта на доказване, установена в общото правило на чл. 154 ал.1 ГПК и практиката на ВКС / решение № 147 от 19.06.2012г. по гр. д. № 582/2011г. и решение № 142 от 20.06.2017г. по гр. д.№ 3673/2016г. на ВКС, ІV-то г. о. /., освен необходимостта за доказване на вредоносното деяние и причинната връзка между увреждането и претърпените вреди, да се изслуша медицинска експертиза /решение по гр. д.№ 151/2020г. на ВКС, ІІІ г. о./, което в случая е сторено. По всички деликти ищецът доказва вредоносното действие, респ. бездействие, вредата, противоправността на деянието и причинна връзка, а само вината се предполага. При доказването, което е в тежест на ищеца, и при медицинските деликти, е приложима принципната практика на ВКС /решение № 80 от 03.05.2018г. по гр. дело № 2560/2017 г. ІІІ г.о. /, че дори и когато е главно, доказването може да се осъществи и с косвени доказателства. Според тълкуването на ВКС в това решение, пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. В случая въззивният съд е направил тъкмо такъв анализ на доказателствата като е посочил кои косвени доказателства доказват противоправното деяние. Правният въпрос: при изграждане на своите изводи следва ли съдът да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се? се обосновава в изложението с липса на обосновка защо съдът приема, че ЦВП е бил поставен на ищцата, след като в медицинската документация няма данни за поставянето му. Въззивният съд е изложил подробни, ясни и точни мотиви защо приема увреждащото деяние за доказано. Тези мотиви са в съответствие с посочената по-горе практиката на ВКС, че косвеното доказване следва да се счете за осъществено, когато страничните обстоятелства, преценени в съвкупност водят до несъмнен извод за осъществяване на главния факт. В аналогичен смисъл е и приетото в решение № 508 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2009 г., III г. о. В него е прието, че е допустимо съдът да приеме за доказан факт само въз основа на косвени доказателства, като чрез метода на изключването чрез преценка на високата степен на вероятност или несъстоятелността на предположението. Правният въпрос: когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение и връзката му с конкретно сочени вреди, длъжен ли е съдът да се произнесе кои от установените факти респ. връзката между тях, свързани с дадените от експертите отговори, са предмет на специални медицински знания и по кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствената връзка въз основа на опитните правила и логиката? е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с посоченото от касатора решение № 139 по гр. д.№ 151/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., а напротив, изводите на съда са в съответствие с приетото от ВКС тълкуване, че при наличие на противоречиви становища на вещите лица съдът преценява заключенията им по вътрешно убеждение и в съвкупност с всички релевантни доказателства по делото. Не следва да се допуска касационно обжалване по правния въпрос за преценката на всички относими обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение и противоречието на приетото от въззивния съд с т.ІІ от ППВС 4/1968г. По конкретното дело въззивния съд е съобразил доказаните обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за вредите – болки, страдания, неблагоприятни психически състояния, както и претърпяната сериозна сърдечно-съдова операция, която съдържа и стандартен риск за живота на пациента, които е претърпяла ищцата. Липсват, а и не са посочени от касатора, необсъдени обстоятелства, относими към определяне размера на неимуществените вреди. Посочената от касатора съдебна практика за размера на присъдено обезщетение по подобни дела при открито друго чуждо тяло в организма на пациент, останало след оперативна интервенция, не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки конкретен случай. В случая въззивният съд не е нарушил постановките на соченото постановление, както и последващата практика на ВКС, основана на него като е съобразил и риска за живота на ищцата при последващата оперативна интервенция, както и болките и притесненията, които е преживяла по повод на нея, обстоятелства които не са били налице в по другите дела, по които съдът твърди, че има противоречие по отношение размера на обезщетението. По тези съображения касационната жалба на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД [населено място] не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 2000лв., платени по договор за правна защита на адв. М.Г. от 08.03.2022г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение