Определение № 4138 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. А. против определение № 477/22.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 329/2024 г. от състав на Окръжен съд – Силистра. Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение частна жалба против определение на районен съд, с което е оставен без уважение отвод за местна подсъдност. Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 и ал.3 СК. В исковата молба се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески начала, като имат родено дете - П. П. А., род. през 2019 г. Твърденията в исковата молба са, че считано от 31.03.2024 г. ищцата, заедно с детето живеят в [населено място], където са предявени и исковете по настоящото дело. До този момент, страните са живеели заедно в [населено място]. Видно от удостоверение за настоящ адрес, малолетното дете е с такъв в [населено място], като регистрацията е извършена на 01.04.2024 г. Съдът е приел, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по 127, ал. 2 СК. В случая то съвпада и с административно заявения настоящ адрес на детето /цитираното по- горе удостоверение/. Промяната на адреса предхожда предявяването на иска и е прието, че правилно районният съд е приел, че се касае за намерение за трайно отсядане на майката и детето в [населено място]. Законът не фиксира продължителност на местопребиваването, която да е релевантна при преценката за подсъдността. Водещ е интересът на детето. Допълнителен аргумент в тази насока съдът е посочил, че в тези производства са необходими и задължителни процесуални действия с участие на детето /изслушването му, при наличие на определение предпоставки/, изготвяне на социален доклад. Даденото законово разрешение е съобразено и с това и цели както процесуална икономия, така и да спести на детето неудобството от пътуването до друго населено място. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, временното отсъствие на детето и отвеждането му от неговото обичайно местоживеене без съгласието на единия родител обосновава ли извод за местна подсъдност в населеното място, където детето е отведено за кратък период преди предявяването на иска за родителски права. Трайната съдебна практика по поставения правен въпрос е, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждането им от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са отведени. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. В този смисъл опр. по ч. гр. дело №254/2021 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС. Съдът е приел, че временното отсъствие и отвеждането на детето от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В исковата молба се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески начала, като имат родено дете - П. П. А., род. през 2019 г. Твърденията в исковата молба са, че считано от 31.03.2024 г. ищцата, заедно с детето живеят в [населено място], където са предявени и исковете по настоящото дело. До този момент, страните са живеели заедно в [населено място]. Видно от удостоверение за настоящ адрес, малолетното дете е с такъв в [населено място], като регистрацията е извършена на 01.04.2024 г. Исковата молба е предявена в съда на 17.04.2024 г. – седемнадесет дни след като ищцата и детето са се преместили без съгласието на бащата в [населено място]. С оглед посочената по-горе съдебна практика и отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, налице е временно отсъствие и отвеждане на детето от обичайното местопребиваване от единия родител, което не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. Фактическото пребиваване на детето е мястото, където е неговата обичайна среда на живот и в настоящия случай това е [населено място], като компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд - Варна. Водим от горното, състав на ВКС