Определение № 3987 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1365/16.03.2023 г. по гр.д. № 8792/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 6898/21.06.2022 г. по гр.д. № 16068/2022 г. на Софийски районен съд в обжалваните части: · признава за незаконно и отменя уволнението на А. С. Й. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № РД-11-45/31.01.2022 г. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановява А. Й. на длъжността „администратор информационни системи“ в IT-звено, Централно управление на дружеството (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · осъжда „Напоителни системи“ ЕАД да заплати на А. Й. сумата 15 813.60 лв. – обезщетение в 6-месечния период след незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). Решението се обжалва от „Напоителни системи“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Налице ли е изискване за притежаване на висше образование за длъжността „администратор информационни системи“ с оглед факта, че това е предвидено в утвърдената и връчена длъжностна характеристика? 2. Длъжен ли е съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да съпостави трудовите функции на длъжността „специалист по сигурност на информацията“, заемана по трудовия договор, с тези на длъжността „администратор информационни системи“, заета от служителя по допълнително споразумение към трудовия договор, от която длъжност впоследствие е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ? и 3. Длъжен ли е съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да изследва знанието на работника/служителя за изискваното от работодателя образование за заеманата длъжността, от която е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, причината да е нарушен материалният закон – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото, включително възнаграждение за представителството от юрисконсулт. Ответникът по касация А. Й. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. От фактическа страна въззивният съд е намерил, че: 1) към договора от 04.08.2017 г., със сключването на който ищецът първоначално заема длъжността „специалист по сигурност на информацията“, работодателят е знаел, че служителят е със средно образование; 2) на 30.05.2018 г. работодателят е утвърдил длъжностна характеристика за „администратор на информационните технологии“, която предвижда изискване за висше образование с квалификационна степен „магистър“; 3) трудовото правоотношение е изменено на 20.06.2018 г., като ищецът е заел длъжността „администратор на информационните технологии“ без да има изискваното образование, и 4) трудовото правоотношение е прекратено на 03.02.2022 г., когато на ищеца е връчена заповед № РД-11-45/31.01.2022 г. за уволнение при неспазено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Въззивният съд е приел, че упражненото от работодателя право на прекратяване на трудовото правоотношение не е възниквало, доколкото изискванията за висше образование с квалификационна степен „магистър“ за длъжността „администратор на информационните технологии“, от която ищецът е уволнен, са въведени от работодателя преди ищецът да заеме тази длъжност. С допълнителното споразумение работодателят се е съгласил, че това не е пречка за измененото трудово правоотношение и не разполага с правото да го прекрати по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Първият повдигнат въпрос не е правен, а фактически. Поради това не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол – правен въпрос, който обуславя решението. Вторият повдигнат въпрос е за условие/материално-правна предпоставка, която е извън фактическия състав на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Това обяснява защо решението не съдържа такива мотиви, а въпросът не е обуславящ в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК. В съответствие с т. 1а ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС въззивният съд е изследвал дали работодателят се е съгласил ищецът да заеме длъжността „администратор на информационните технологии“, въпреки че е знаел, че служителят му не отговаря на изискванията за образование, въведени с длъжностната характеристика преди изменението на трудовото правоотношение, според което ищецът е заел длъжността. Преди и след цитираното тълкувателно решение остава непроменена практиката на Върховния касационен съд, според която основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, и за осъществяването му няма значение дали работникът/служителят знае какви са конкретните изисквания за образование и/или квалификация за изпълняваната работа. Съответствието на решението с тази практика обяснява и липсата на мотиви в посока на третия повдигнат въпрос. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Следователно и по последния въпрос са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В обобщение, казуалното тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, извършено с обжалваното решение, е в пълно съответствие с нормативното тълкуване, извършено от Върховния касационен съд с т. 1а ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Това изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, направени от ответника по касация/от ищеца пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът