Определение № 50458 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1748/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването срещу решение № 236/11.04.2022 г. по в.т.д. № 815/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260535/29.03.2021 г. по т.д. № 2423/2018 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати, както следва: - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983 лв .- незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Еириникос Платис на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266. ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Еириникос Платис на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Еириникос Платис на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Еириникос Платис на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124,95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; - на Еириникос Платис на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от МЗ искове, а именно: срещу М. Р. Р. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. и срещу Еириникос Платис насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. Касаторът поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците адв. М. Р. и адв. Еириникос Платис са подали писмен отговор на касационната жалба, в който оспорват наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество самата жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените от ищците искове и за отхвърляне на насрещните искове, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен валиден договор по реда на ЗОП за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г ., по който ищците, като съдружници в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ имат качеството на изпълнители, а ответното Министерство на здравеопазването – качеството на възложител. По силата на договора изпълнителите са се задължили да извършат в определен срок юридически услуги с предмет: изготвяне на правен анализ, необходим за разработвания от Министерството на здравеопазването проект на наредба за определяне на основния и допълнителния пакети медицинска помощ, издавана на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съдържащ включително: 1.1. коментар на съдържанието на основния и на допълнителния пакети медицинска помощ в сравнение с опита на други държави в тази връзка, насоките на Световната здравна организация и националните особености по отношение на заболеваемостта в страната; 1.2. оценка на правната рамка, допустимостта и законосъобразността на подготвяното разпределение на медицинската помощ в основния и допълнителния пакети; 1.3. коментар от правна страна на историческите разходи и нивата на заплащане/реимбурсиране от НЗОК в болничната помощ по клинични пътеки/други дейности и лекарствени продукти в болничната медицинска помощ като част от действащия понастоящем основен пакет, в частност в областта на сърдечно-съдовите, онкологичните и ендокринологичните заболявания, майчиното и детското здравеопазване, в сравнение с дела на бюджета на НЗОК, определен за тези дейности, и анализ на тенденциите на развитие на това сравнение по отношение на дейностите, включвани в бъдещите основен и допълнителен пакети и необходимото финансиране за тях; 1.4. коментар от правна страна на очаквания икономически ефект от планираното прехвърляне на медицински дейности от болничната в извънболничната медицинска помощ при оформянето на основния и на допълнителния пакети. 2. Подпомагане от правна страна разработването на: 2.1. механизъм за определяне на дейности от извънболничната медицинска помощ по приоритетни заболявания, които да бъдат включени в основния и допълнителния пакети и на икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за тях; 2.2. методология за остойностяване на клинични пътеки. Изпълнителите се са задължили да изготвят и представят писмен доклад по всички точки от гореописания предмет, а възложителят се е задължил да заплати на изпълнителите възнаграждение за извършената работа съобразно уговореното в чл.6. Спорни според съда са били въпросите дали изпълнителите са осъществили възложената им работа в съответствие със заложения в договора обхват и дали последната е била приета от възложителя. Счел е, че изпълнителите не са представили на възложителя в рамките на четириседмичния срок по чл. 2 от договора уговорения доклад (правен анализ) по чл. 1, ал. 2. Този от дата 12.10.2015 г. (в рамките на договорения срок) е бил обсъден от САС и е било направено заключение, че не е бил изпратен на уговорения по договор адрес и начин за кореспонденция и не е отговарял на посочения в чл. 1, ал. 1 от договора обхват. Съдът е направил извод, че се касае до работна версия, като в писмо от изпълнителите последните са обърнали внимание, че част от доклада е на английски език и че им е необходима от министерството още информация и документи, за да бъде изработен окончателен и цялостен вариант на правния анализ. Обсъдил е представения на 12.02.2016 г., (след предоставяне от страна на служители на възложителя на необходимото за завършване на възложената работа съдействие на изпълнителите), макар и след договорения срок по чл. 2, от изпълнителите на Министерство на здравеопазването, на посочения от него адрес за кореспонденция, окончателен вариант на доклада/правния анализ на хартиен носител, озаглавен „Правен анализ във връзка с разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“ и със съдържание, според настоящия съдебен състав, на изискуемото се такова по чл. 1, ал. 1 от договора, видно от същия, който е приложен по делото. За релеватен към спора относно изпълнението на задължението съдът е посочил установения факт на входиране в Министерство на здравеопазването именно на 12.02.2016 г. под № 26-00-317 с положен официален печат от входящия регистър на деловодството на министерството /в подкрепа на същата констатация са посочени заключенията по приетите по делото съдебно-технически експертизи, ккато и в отразеното в доклада от 13.07.2016 г. на заместник-министъра на здравеопазването д-р Ш., в който е посочено, че е представен от Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ доклад с вх. № 26-00-317/12.02.2016 г./. За неоснователно е било прието възражението на възложителя, че е налице забава при изпълнението и лошо изпълнение (липси на съдържание и некачествено такова) - в степен, определяща го като пълно неизпълнение, както и че представеното от изпълнителя било напълно безполезно за възложителя. Акцентирал е, че по делото е било доказано фактическо предаване и получаване на работата по процесния договор (доклада/правния анализ) и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора. Отбелязал е, че страните по договора изрично са уговорили как следва да бъде извършено това приемане, а именно – чрез писмено потвърждение от възложителя, изпратено на адреса за кореспонденция или по електронен път на електронните адреси, посочени в настоящия договор, като при липса на изрично писмено потвърждение, услугите ще се считат приети, ако от страна на възложителя не е отправено искане за преработка, доработка или направен отказ за приемането на изпълнението, ако не отговаря на изискванията, в срок от 20 работни дни от предаването на материалите, а в случай, че възложителят не упражни в посочения срок това си право, се счита, че приема изпълнението без забележки. САС е заключил, че министерството в 20 работни дни от предаването на материалите не е направило нито искане за преработка или доработка, нито е направил отказ да приеме изпълнението поради забавяне, лошо изпълнение или друго. Поради което е намерил, че предложеният договорен резултат е бил приет от възложителя без забележки не по-късно от 05.03.2016 г., когато е настъпила изискуемостта на вземането. Въззивната инстанция е отбелязала, че с оглед естеството на възложената работа – изготвяне на доклад/правен анализ, не може да се приеме за обосновано и становището на възложителя за наличието на скрити недостатъци, които да са се проявили по-късно. Хипотезата касае проявата на дефекти, които не са били откриваеми към момента на приемането на работата, а в случая, въззивникът не е обосновал такива по отношение на доклада, които да се появили след неговото използване (неясно и по какъв начин е бил използван), и да не са били установими при приемането на доклада, за което възложителят е имал възможност в предоставения по договоря 20-дневен срок (работни дни) да се запознае с него, проучи и анализира. Такива възражения – за скрити недостатъци, възложителят и не е отправил до изпълнителите, а ги навежда едва с отговора на исковата молба, т.е. след повече от три години от предаването на доклада, наличието на каквито и не се е установило по делото. В нито един момент възложителят не е възразил срещу непредставяне в срок на доклада и съответно, че вече няма интерес от него. Забавата на изпълнението не се е отразила и върху интереса на кредитора от изпълнението и поради обявяването на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО за противоконституционна с решение № 3/08.03.2016 г. по к. д. № 6/2016 г. по описа на Конституционния съд на Република България. САС е отбелязал, че същото е било постановено едва след като възложеният за изпълнение доклад е бил предаден на възложителя (на 12.02.2016 г.), а и след като работата е била вече приета (на 05.03.2016 г.), а и следва да се има предвид, че предмет на правния анализ по договора е с оглед изработването на проект на наредба за определяне на основния и допълнителния пакети медицинска помощ, извън който предмет е въпросът относно правен анализ на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО, делегираща на министъра на здравеопазването правомощия той да определя тези пакети, който именно въпрос е бил разглеждан от Конституционния съд по цитираното конст. дело – дали е налице противоконституционност същностна и важна материя да се регулира не със закон, а с подзаконов нормативен акт на министъра на здравеопазването. Допълнително е изложил аргументи, че възложителят не се освобождава от задълженията си по договора, преди последният да бъде развален, а по делото не са били събрани доказателства за инициирано от възложителя разваляне на договора, поради отпаднал за него интерес от изпълнението му и следователно подобен юридически факт не се е реализирал по отношение на учреденото договорно правоотношение. САС е счел, че въпросите дали е следвало да се сключва процесният договор или по принцип такива договори, при положение, че Министерство на здравеопазването разполага със собствен ресурс да извърши възложената работа, са били извън предмета на съдебното производство и извън компетентността на съда да се произнася по тях. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: При предоставяне на правни услуги, свързани с анализ на правни разпоредби, следва ли да бъде взето предвид образувано производство за обявяване на противоконституционност на конкретна разпоредба? при наведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12/21.03.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на ВКС, I т.о., а по останалите два въпроса – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че правният въпрос не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за достъп до касация. Същият е въведен от касатора с довод, че в конкретния случай възложената работа включва правен анализ на норма от закона, която е била предмет на искане до КС на РБ за обявяване на противоконституционност. Така въведената фактическа обстановка не отговаря на условията, при които се е произнесъл въззивният съд. Той е приел, че в предмета на процесния договор не влиза възлагане на правен анализ дали конкретната правна норма е противоконституционна с оглед съдържаща се в нея законова делегация на министъра на здравеопазването относно правомощия да приема определена наребда. Следователно така поставен въпросът предполага изследване съдържанието на процесния договор и проверка правилността на извода на САС относно съдържанието на предмета му, което отнема характеристиката на въпроса като „правен“ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед разясненията по ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се добави, че в Решение № 3/28.03.2020г. по конст.д. № 5/2019г. е посочено, че с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията конституционният законодател е възприел като правило, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон като нормативен акт, действа занапред (ex nunc). Правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. От този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Само п о отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, като Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Следователно от значение при установената от въззивния съд фактическа обстановка, както е посочил и САС, е датата на приемане на решението на КС и съответно датите на сключване на процесния договор, на предаване на възложената работа и на приемане на същата /и трите предхождащи датата на решението на КС/, а не датата на образуване на конституционното дело. Не е налице и сочената от касатора хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Липсва логично следваща от доводите на касатора причина за обосноваване на тази хипотеза. Допуска се смесване на твърдения за неизпълнение на указания на съда във връзка с исковата молба, непредставяне на доказателства, противоречие със съдебна практика и пр., които не попадат в наложилите се от практиката на ВКС харакретистики на посоченото основание за допускане на касационно обжалване. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд