Определение № 4939 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 488/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Т., чрез процесуален представител адв. С. Н. - К. от САК, срещу въззивно решение № 1263/10.11.2023 г. по в.гр.д. № 289/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3722/12.12.2022 г., по гр. д. № 5520/2022 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. М. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК],, иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 10 000 лв. до размера 30 000 лв., за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.01.2022 г. в [населено място], на [улица]в района на 1 км след [улица]и в тежест на касатора са възложени разноски по делото. /Първоинстанционното решение в частта, с която ЗК„Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на И. М. Т. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022 г. до окончателното му изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила/. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че при напълно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение в занижен размер, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищеца вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение и присъждане на обезщетение до пълния претендиран размер от 30 000 лв. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК инкорпорирано в касационната жалба от страна на касатора, се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по уточнен при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, въпрос за приложението на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС – ППВС № 4/1968 г. Ответникът по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез процесуален представител адв Д. Т. от САК, е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Оспорва касационната жалба и по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че И. М. Т. са били причинените му травматични увреждания, в резултат на осъщественото на 21.01.2022 г. в [населено място], [улица]в района на 1 км след [улица]пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Премиум“ с ДК [рег.номер на МПС] – Г. К. С., чиято деликтна отговорност била обезпечена, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ АД. Посочил е, че тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 10 000 лв., то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. От назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза е установено, че при процесното ПТП, Т. е получил счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро в ляво по средна мишнична линия, довело до „трайно затруднение на движението на снагата“ на ищеца за срок не по-малък от 2 месеца. След пътнотранспортното произшествие бил настанен в УМБАЛСМ "Пирогов", със симптоми при приемането му: задух и болка в гърдите, и болка в шията, бил контактен. Бил изписан от болницата на 25.01.2022 г. раздвижен, с подобрение, с двустранно дишане, с препоръка за хранително - двигателен режим. Бил лекуван консервативно с обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства и антибиотик. Лечебният и възстановителен период приключил за срок от около 2 месеца, като според вещото лице най- интензивни болки и страдания ищецът търпял през първите 2 седмици непосредствено след злополуката – изпитвал е силна болка при движение, дишане, кашляне, обръщане в леглото. След този период постепенно болките отшумели, а до изтичане на двата месеца било възстановено движението на снагата. Според вещото лице, към датата на изготвяне на заключението, здравословното състояние на пострадалия е възстановено, последният се оплаквал единствено от болка в мястото на счупените ребра отляво при студено време или при вдигане на тежест. Въззивния съд е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства -показанията на св. Р. И., живееща на съпружески начала с ищеца. Според свидетеля, след изписването на ищеца от болница, той не е можел да става от леглото без чужда помощ, което наложило да бъде обслужван около месец и половина. През този период ищецът бил на обезболяващи. Произшествието се е отразило и на психическото му състояние- изпитвал страх да извършва всякакви движения, както и да управлява автомобил. За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид: вида и характера на травмите, естеството на проведеното лечение- без извършване на оперативна интервенция, кратък болничен престой – 3 дни, неголямата продължителност на възстановителния период – около 2 месеца и продължителността на болката - по-интензивна през първите две седмици след злополуката, съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството, че към момента фрактурите са зараснали и движенията на тялото са напълно възстановени и липсват негативни последици, като няма и данни за неблагоприятна прогноза. Отчетено е, че произшествието се е отразило и върху психическото и емоционално състояние на ищеца, но е посочено, че няма данни същият да е търсил психологическа помощ. Посочено е, че съдът взема предвид и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“; както и обществено- икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП. След преценка на тези обстоятелства, съдът е приел, че на ищеца следва да се определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По поставения въпрос касаещ критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е налице както задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., така и практика на ВКС, обективирана в решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ІІІ г.о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г.о., решение № 251/20.01.2017 г. по т.д. № 72/2016 г. на І т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. и др. В тази практика последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на редица обективно съществуващи и установени по делото конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени, съобразно неизчерпателно посочените в ППВС № 4/1968г. критерии. В случай на телесни увреждания такива са характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат още конкретните икономически условия, а като ориентир за последните следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на въззивния състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди са съобразени посочените критерии с оглед установените по делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е взел предвид характера на уврежданията на ищеца - счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро в ляво, краткия болничен престой, липсата на оперативните интервенции, проведеното консервативно лечение: покой и с медикаменти, сравнително кратката продължителност на възстановителния период – 2 месеца, интензитета на търпените болки и страдания през първите две седмици след получаване на травмите, доказаните по несъмнен начин битови и психологически и неудобства. Съобразил е заключението на назначената експертиза, според която два месеца след процесното ПТП движението на снагата на пострадалия е било възстановено, както и извода на вещото лице, че може да се очаква, че ищеца ще изпитва болки в местата на счупването при натоварване или при промяна на времето. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика на ВКС. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение