Определение № 48 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 121 от 14.06.2021 г. по в. гр. д. № 116/2021 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 7009 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 201/2020 г. на Девинския районен съд, с което са били уважени предявените от Ф. Х. С., С. Ю. Ч. и Е. Ю. Ч. положителни установителни искове, както следва: срещу Е. С. Н. – за собственост на имот пл. № .... с площ от 397 кв. м., от който е образуван УПИ .......... от кв. ... по ПУП на [населено място], [община] и срещу С. Й. Б. – за собственост на имот пл. № .... с площ 681 кв.м., от който е образуван УПИ ....от кв.... по плана на същото село, включително източната му незастроена площ от 350 кв. м., повдигната с жълт цвят на комбинираната скица на съдебно-техническата експертиза.

Въззивният съд е приел, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1989 г. В разписния списък към този план процесните имоти №.... и № .... са записани на името на Х. Б., наследодател на ищците, съответно негови дъщеря и внуци. С договор за покупко-продажба от 17.05.2015 г. децата на Х. Б. – А., С., К. и Ф., са продали на ответницата Е. С. Н. градина в [населено място] с площ от 305 кв. м., при съседи Ж. А. Ш., Е. С. Н., Х. А. Б. и път до стопанския двор. С договор от 13.05.1971 г. А. и С. Б. са продали на ответника С. Й. Б. 350 кв. м. незастроено дворно място, при граници: Х. А. Б., А. А. Б., И. Б. и улица. Според вещото лице по назначената СТЕ не може да се установи идентичност по графични данни между имота по договора от 17.05.2015 г. и имот пл. № ...., както и идентичност между имота по договора от 13.05.1971 г. и имот пл. № ..... Вещото лице е означило на скица частите от имот № ....и имот № ..., които според присъствалите на огледа ответници са предмет на двата договора за покупко-продажба.

При тези данни въззивният съд е приел, че предявените искове за собственост са основателни. Ищците, като наследници на Х. А. Б., са собственици на процесните имоти, които наследодателят е придобил по давност. Договорът от 17.05.2015 г. няма вещен прехвърлителен ефект и не легитимира купувачката Е. Н. като собственик, тъй като не е сключен в нотариална форма. Купувачката не е добросъвестен владелец, поради което не може да се позове на кратката 5-годишна придобивна давност, а 10-годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС все още не е изтекъл. Основателен е и вторият иск за собственост на имот пл.№ ..... Ответникът С. Б. не е доказал, че са изпълнени изискванията на чл.200 ЗУТ, за да може да придобие по давност реална част от УПИ ..... с площ от 350 кв. м.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена само от ответницата Е. Н..

Жалбоподателката счита, че е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като според нея не съществува решение с № 7009 на Девинския районен съд, каквото въззивният съд е потвърдил. Иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по два въпроса, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС:

1. Когато купувачът по един частен писмен договор за закупуване на недвижим имот се позове на придобивна давност за този имот, следва ли съдът да зачете периода на владение, осъществяван от купувача преди сключването на договора;

2. Възможно ли е да се установи идентичност между имоти само при сравнение на техните съседи, когато няма кадастрални данни за сравнение.

Ответниците Ф. Х. С., С. Ю. Ч. и Е. Ю. Ч. оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос, макар и обуславящ по смисъла на в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не може да наложи допускане на касационно обжалване, защото няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос предполага да се направи преценка какво е значението на частния писмен договор за придобивната давност и по-конкретно дали с него не се прекъсва давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, вр. чл.84 ЗС поради признание на правата на собственика от владелеца, т.е. дали давността следва да се брои от момента на сключване на този договор, или може да бъде зачетен периодът на владение преди него. Практиката на ВКС дава индиректно отговор на този въпрос. Така в решение № 82 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6873/2014 г., I г. о. и решение № 162 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 761/2019 г., II г. о. се приема, че „предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание, но това не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата… За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата“. Тези разсъждения принципно следва да се приложат и в хипотеза като настоящата, при която да се приеме, че със сключването на частен писмен договор за закупуване на един имот купувачът не прекъсва на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД собствената си придобивна давност и при преценката за давностния срок съдът следва да зачете свидетелските показания, които установяват владение на купувача върху имота и преди сключване на договора. Това разрешение обаче в случая е неприложимо поради други обстоятелства. В отговора на исковата молба Е. Н. изрично е заявила, че е „владяла въпросния имот повече от 5 г., считано от 10.04.2013 г.“, т.е. по този начин тя е признала, че владелческите ѝ действия са едва от 10.04.2013 г. и не би могла да се позовава на свидетелски показания, които са установили нейна фактическа власт върху имота още от 2009 – 2010 г. Именно по тази причина съдът не може да отчете като владение срока на осъществяваната фактическа власт преди 10.04.2013 г., а след този момент срокът на владение също е недостатъчен за настъпване на последиците на давността.

Вторият въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по него също не може да се допусне касационно обжалване. Макар да е изложил съображение, че не може да се установи идентичност по кадастрални данни между закупения от ответницата Е. Н. имот и процесния имот пл. № 28, съдът не е отрекъл правата ѝ по това съображение, а защото не е изтекъл предвиденият 10-годишен срок по чл.79, ал.1 ЗС до предявяване на исковата молба.

И на последно място – няма данни въззивният съд да е допуснал очевидна фактическа грешка, защото първоинстанционното решение, което той е потвърдил, е с № 7009, както правилно е посочено от въззивния съд, а не № 709, както счита жалбоподателката.

При този изход на делото на ответника С. Ч. следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 21.07.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,