Определение № 185 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпореждане от 26.01.2016 г. по гр. д. № 340/2015 г. Габровският окръжен съд върнал, поради невнасяне на дължимата държавна такса, частна жалба вх. № 5106/30.12.2015 г. на М. Х. М. срещу разпореждане от 16.12.2015 г. по същото дело, с което е върната частна жалба вх. № 4911/15.12.2015 г. като просрочена. С определение № 106 от 15.03.2016 г. по в. ч. гр. д. № 119/2016 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил разпореждането от 26.01.2016 г. по гр. д. № 340/2015 г. на Габровския окръжен съд. На 25.03.2016 г. М. подал до апелативния съд молба вх. № 1386, с която поискал да се отмени въззивното опредеделение. С разпореждане от 04.04.2016 г. апелативният съд, като посочил, че съдебните актове могат да бъда ревизирани само по реда на инстанционния контрол /освен в изрично предвидените от закона случаи/, дал указания на страната да посочи дали обжалва определение № 106 от 15.03.2016 г. По повод това указание М. подал частна жалба вх. № 1708/12.04.2016 г. Въззивният съд, като приел, че тя е насочена срещу разпореждането му от 04.04.2016 г., с разпореждане от 14.04.2016 г. я оставил без движение с указание за отстраняване на посочени нередовности. Впоследствие, с разпореждане от 26.04.2016 г. частната жалба срещу разпореждането от 04.04.2016 г. е изпратена за разглеждане от Върховния касационен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че производството по делото неправилно е образувано като такова по чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба вх. № 1708/12.04.2016 г., уточнена с жалба вх. № 1910/25.04.2016 г., срещу разпореждането от 04.04.2016 г. ч. гр. д. № 119/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Това разпореждане е по движение на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол - постановено е с оглед изясняване действителната воля на страната по подадената от нея „молба” срещу определение на въззивния съд, който е потвърдил първоинстанционно преграждащо разпореждане. По същността си „молбата” с вх. № 1386/25.03.2016 г. е частна касационна жалба и за нейната редовност важат освен разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273, които съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК се прилагат съответно, така също и чл. 274, ал. 3 ГПК. Това означава, че частната касационна жалба следва да бъде изготвена съобразно изискванията чл. 280 и чл. 284 ГПК. Такива указания не са дадени на жалбоподателя от въззивния съд, макар в определение № 106/15.03.2016 г. да е записано, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 ГПК. Съдът не е констатирал записаното в молба вх. № 1386/25.03.2016 г., че се прилага и молба за правна помощ и не е указал на страната да я представи, съответно - да се произнесе по нея. Изложеното налага настоящото производство да се прекрати и делото да се върне на Великотърновския апелативен съд за администриране на частната касационна жалба, озаглавена „молба” с вх. № 1386/25.03.2016 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о