Определение № 5530 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г.

С молба вх. № 14575/5. 08. 2025 г., подадена от С. В. М., чрез адв. П. И., е поискано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 460 от 16. 07. 2025 г. по гр. д. № 5021/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в следните части: в частта, с която С. В. М. е осъден да заплати на „Медияпул“ ООД разноски в размер на сумата 4000 лв., включваща: 800 лв. – 2/3 от разноските за държавна такса за въззивната жалба в размер на 1200 лв. и 3200 лв. - 2/3 от платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4800 лв., като бъде уважено своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа; в частта, с която С. В. М. е осъден да заплати на Фондация „Инфоспейс“ сумата 3600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, като бъде уважено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от Фондация „Инфоспейс“ до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Подаден е отговор на молбата от адв. А. К., като пълномощник на „Медияпул“ ООД, Б. А. М. и Фондация „Инфоспейс“, вх. № 16085/3. 09. 2025 г., с който се поддържа неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК и се иска оставянето й без уважение.

С молба вх. № 15436/20. 08. 2025 г., подадена от „Медияпул“ ООД и Б. А. М., чрез адв. А. К., е поискано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 460 от 16. 07. 2025 г. по гр. д. № 5021/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в следните части: в частта, с която „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплатят на адвокат П. З. И., САК, сумата 3500 лв. възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК и за процесуално представителство на ищеца пред касационната инстанция – с искане в посочената част решението, с характер на определение, да бъде отменено и да не се присъжда възнаграждение на адв. И. за безплатно осъщественото процесуално представителство на ищеца пред касационната инстанция, евентуално – присъденото възнаграждение да бъде намалено от 3500 лв. на 1816, 67 лв.; в частта, с която С. В. М. е осъден да заплати на „Медияпул“ ООД разноски в размер на 4000 лв. (част от разноските за държавна такса за въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съответна на отхвърлената част от исковете), като бъде присъдена допълнително сумата 2400 лв. – 2/3 от 3600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред въззивната инстанция; в частта, с която „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на С. В. М. сумата 3713 лв. – 1/3 част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, чрез намаляване сумата на присъдените разноски. Последният абзац от молбата на адв. К. съдържа искане по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, за отвод на съдебния състав по съображения, че постановеното по делото решение „не създава впечатление в очите на обществото за безпристрастен съдебен състав, и в този смисъл не е изпълнен обективният аспект от изискването за безпристрастност на съда съгласно чл. 6 § 1 от ЕКПЧ“, което се подкрепя и от множество критични публикации в медии и международни организации, които оценяват делото като „дело-шамар“.

Подаден е отговор на молбата от ищеца С. М., чрез адв. И., с вх. № 17592/29. 09. 2025 г.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, като обсъди доводите и исканията на страните и прецени данните по делото, прие следното.

1. По искането за отстраняване на съдебния състав от разглеждане на молбите по чл. 248 ГПК, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдържащо се в молбата на „Медияпул“ ООД и Б. А. М., подадена чрез пълномощника им адв. К..

При осъществяване на правораздавателната си дейност съдът се съобразява само с установените по конкретното дело факти и със закона, като изискването за безпристрастност на съда го лишава от правото при постановяване на актовете си да се влияе от положителни или отрицателни оценки и становища във връзка с делото, дадени от обществени организации, журналисти, граждани.

Затова наличието на критични публикации в някои медии и на негативни оценки от някои обществени организации, касаещи постановеното по настоящото дело съдебно решение, не са обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на съда по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и представляващи основания за отвеждане на съдебния състав от разглеждане на подадените молби по чл. 248 ГПК.

По тези съображения настоящият състав намира за неоснователно искането по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи,че не би могло да се приеме за вярно съдържащото се в искането за отвод твърдение, че критичните публикации в някои медии и дадените негативни оценки от някои обществени организации формират мнението и изразяват нагласите на преобладаващата част от обществото.

2. По молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ищеца С. В. М., чрез адв. П. И..

С постановеното решение ищецът С. В. М. е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Медияпул“ ООД разноски в размер на сумата 4000 лв. Тази сума включва: 800 лв. – 2/3 от разноските за държавна такса за въззивното производство, възлизащи на 1200 лв., и 3200 лв. - 2/3 от платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, възлизащо на 4800 лв. Тоест, от направените от дружеството разноски в общ размер 6000 лв., са присъдени 2/3 – 4000 лв.

Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното между адв. К. и „Медияпул“ ООД и платено от дружеството адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4800 лв. Този размер не е прекомерен предвид защитавания пред касационната инстанция имуществен интерес на дружеството (60000 лв.), обема на касационната жалба и отговора на касационната жалба (общо 25 страници), множеството въпроси, поставени във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК (14 бр.) и обилната съдебна практика, цитирана от касатора във връзка с тях, фактическата и правна сложност на делото, договорените и извършените от адвоката на ответното дружество процесуални действия – запознаване с касационната жалба, изложението по чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК и посочената от касатора съдебна практика, изготвяне на отговор на касационната жалба, процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, изготвяне на писмена защита.

На следващо място, договореното и платено от „Медияпул“ ООД адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4800 лв. е под размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (ред. ДВ, бр. 88/2022 г.), който възлиза на 5450 лв. (2650 + 8% от 35000), а не го надхвърля, каквито са твърденията в молбата по чл. 248 ГПК. А и при преценката по чл.78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в наредбата възнаграждения за адвокатска работа.

Неоснователен е доводът на молителя, че при определяне на възнаграждението на адвокат И. за безплатно предоставената правна помощ и съдействие на ищеца в касационното производство, положеният от адв. И. труд е подценен, тъй като присъденото му на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение е в размер на 3500 лв., при договорено и платено на адв. К. възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4800 лв., което не е преценено за прекомерно. Това е така, защото при определяне размера на възнаграждението на адв. И. е съобразен и уваженият размер на исковата претенция (20000 лв.), т.е. защитеният от адвоката имуществен интерес на ищеца.

По съображения, аналогични на изложените по-горе – фактическа и правна сложност на делото, обем на събраните доказателства, проведените заседания и извършените от адвоката-пълномощник на Фондация „Инфоспейс“ ЕООД процесуални действия, неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договореното между фондацията и адв. К. и платено от фондацията адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3600 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (редакция към сключване на договора за правна помощ на 1. 04. 2020 г. - ДВ, бр. 41/2017 г.), адвокатското възнаграждение по искове с цена 60000 лв. се определя на 2330 лв. (2650 + 3% от 50000). При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обаче съдът не е обвързан от посочените в наредбата възнаграждения за адвокатска работа, а следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от ищеца С. М., чрез адвокат И., молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3. По молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ответника „Медияпул“ ООД и Б. А. М., чрез адв. А. К..

Молбата е неоснователна в частта й, с която се иска изменение на решението в частта за разноските чрез отмяната му в частта, с която „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплатят на адвокат П. З. И. сумата 3500 лв. възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК и за процесуално представителство на ищеца пред касационната инстанция, както и евентуалното искане – за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на възнаграждението, което „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплатят на адвокат П. З. И., от сумата 3500 лв. на сумата 1816, 67 лв.

Неоснователен е доводът на молителите, че разпоредбата на чл. чл. 38, ал. 2, т. 3, пр. 3 ЗА, предвиждаща възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на „друг юрист“ е неприложима за действащи съдии, тъй като това би поставило съдията в положение на зависимост и благодарност към адвоката, би подкопало независимостта на съдията, би породило конфликт на интереси и създало пречки за безпристрастно и обективно изпълнение на задълженията му. Тези последици биха могли да настъпят само в случай, че осъществилият безплатна правна помощ и съдействие адвокат участва, в лично качество или като пълномощник на страна, по дела, разглеждани от съдията, получил безплатната правна помощ и съдействие. Безпристрастността на съда в коментираната хипотеза се гарантира от разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като соченото обстоятелство е основание за отвеждане на съдията от разглеждане на делото, а не се постига чрез ограничаване на правото на договаряне на безплатна правна помощ и съдействие, предвидено в нормата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за всички юристи, независимо от упражняваната от тях професия.

Неоснователен е и доводът, че определеното на адв. И. възнаграждение от 3500 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 1816 лв. На първо място, възнаграждението от 3500 лв. съответства на положения от адв. И. труд в касационната инстанция, изразяващ се в следното: изготвяне на подробно аргументирана и обоснована касационна жалба; издирване, посочване и прилагане на практика на ВКС и на СЕС; формулиране на адекватни въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, изведени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК; процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание; изготвяне на писмена защита. Както бе посочено по-горе, в точка 2, размерът на възнаграждението за адвокатска работа за всяка инстанция по дело с имуществен интерес 60000 лв., определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (ред. ДВ, бр. 88/2022 г.), възлиза на 5450 лв. (2650 + 8% от 35000). При определяне на размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от този размер, а преценява фактическата и правна сложност на делото и действително положения от адвоката труд. На следващо място, присъденото възнаграждение от 3500 лв. е съобразено и с уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна в частта й, с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като в полза на„Медияпул“ ООД, наред със сумата 4000 лв., която С. В. М. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Медияпул“ ООД, в полза на дружеството бъде присъдена допълнително и сумата 2400 лв. - 2/3 от сумата 3600 лв., представляваща платено от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Деловодните разноски, извършени от „Медияпул“ ООД при разглеждане на делото пред трите инстанции възлизат на 6000 лв. и включват: 1200 лв. платена държавна такса по въззивната жалба и 4800 лв. платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По делото липсват твърдения и доказателства дружеството да е договорило и платило на адв. К. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3600 лв. В първоинстанционното производство на адв. К. е платено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. само от Фондация „Инфоспейс“, който разход ищецът С. М. е осъден да възстанови изцяло на фондацията поради отхвърляне на предявения срещу нея иск изцяло. Няма данни във въззивната инстанция между дружеството и адв. К. да е уговаряно и плащано адвокатско възнаграждение за осъщественото пред тази инстанция процесуално представителство.

Направените от ищеца С. М. разноски по делото възлизат на 11139 лв. (4000 лв. държавна такса по исковата молба, 409 лв. депозити за вещо лице, 2500 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, 3000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, 1230 лв. държавна такса за касационно обжалване). От тази сума „Медияпул“ ООД и Б. М. са осъдени да му заплатят 1/3 част – 3713 лв., поради което не е допусната грешка в изчисленията и няма основание за изменение на решението в частта за разноските и в тази част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,