Определение № 50914 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. ,чрез пълномощник адв. К. Й. срещу решение № 10111 от 29.01.2021г по в. гр.дело № 1153/2019г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 30.11.2017г по гр.д. № 36656/2016г на СРС, като искът на касатора по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на получени по силата два договора за изработка парични суми ,заедно с мораторни лихви на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД,след като договорите са развалени поради неизпълнение, изцяло е отхвърлен. Въззивният съд ,като е разгледал въззивна жалба на ответника, е намерил за неоснователно оплакването в нея за постановено по нередовна искова молба решение, но за основателно е приел оплакването, че първоинстанционното решение,с което искът след направено уточнение и допуснато изменение на петитума е бил уважен, се основава на писмени доказателства представени в копие, без да са били представени оригиналите ,каквото задължение, възложено от първоинстанзционния съд по искане на насрещната страна съгласно чл.183, ал.1 ГПК ,ищецът не е изпълнил. Поради това, след отмяна на първоинстанционното решение ,искът е отхвърлен изцяло като недоказан от състава на Софийски апелативен съд. Касатор е ищецът,в касационната жалба се изтъква недопустимост на. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква недопустимост на решението,очевидната му неправилност и се поставят две групи въпроси .Касаторът сочи основанието по чл. 280, ал.2 предл второ ГПК позовавайки се на нередовност на исковата молба с която е сезирал съда и произнасяне свръхпетитум. Предвид изтъкваната недопустимост ,за която Върховен касационенен съд следи и в настоящящата фаза на производството ,се формулират и въпросите длъжен ли е въззивният съд да установи нередовността на исковата молба и да даде указания за отстраняването им и какъв е порокът на съдебно решение ,постановено в нарушение на диспозитивното начало.Представлява ли произнасянето на съда по ненаправено от страната твърдение произнасяне свръхпетитум ,нарушава ли то диспозитивното начало, служебното начало и правото на справедлив процес ( т.2, т.3, 4 от изложението, с посочени основани по чл. 280, ал.2, предл второ и трето ГПК и чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, с посочена и приложена практика на ВКС ). Формулирани са процесуалноправни въпроси: Следва ли да бъде отменено въззивно решение, ако страната не е била редовно призована и не е била редовно представлявана във въззивното производство. Сочи се основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК ,подкрепено с практика на ВКС за инстанционен контрол в тази насока( т.1 от изложението ). Свързано са поставени въпросите (формулирани в т.5-8 от изложението),които уточнени съгласно правомощията на касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби съгласто т.1 от ТР №1/2010г по тълк. д.№1/2009г ОСГТК на ВКС ,са за задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа на дакозателствата по делото и закона, да мотивира решението си с обсъждането им, както и с твърденията на страните ,като им осигури възможност и им съдейства за установяване на фактите,от значение за решаване на делото.Сочи се противоречие с ТР № 1/09.12.2013г по тълк.д №1/2013г ОСГТК по въпроси на въззивното производство, както и с ППВС №1/1953г и ,ППВС№7/1665г в които са дадени разяснения, които не са загубили значение, както е прието и в приложена практика на ВКС- множество решения по чл. 290 ГПК.В обжалваното решение липсват мотиви по фактическия състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД и липсата на мотиви представлява нарушение по чл.236, ал.2 ГПК и чл.6 от КЗПЧОС.Ищецът е провел доказване ,при което ответникът не е твърдял неполучаване на сумите ,не е оспорил получаването на сумите и едва от въззивното решение ищецът е научил, че този съд изключва най- съществената част от доказателствата му, на които първоинстанционният съд е основал решението си ,при това при възпрепятствано участие в съдебното заседание за въззиваемия ищец ,който не е бил уведомен за делото пред тази инстанция.Изтъква се нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията ,нарушен е установения принцип в практиката на ЕСПЧ за „равенство на средствата”, ограничен е бил достъпа до съд с формален подход. В следващия раздел на изложението са формулирани материалноправни въпроси за правото да се развали договора по чл. 87, ал.1 ЗЗД ,да се иска връщане на даденото по чл. 55, ал.1 ЗЗД ,относно момента на изискуемостта и дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 110, чл. 86, ал.1 ЗЗД. Изтъква се очевидна неправилност на решението, поради неговата необоснованост на извода за недоказано плащане ,без ответникът да е отричал това.. Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв. Д.Т. от САК .Не са налице поддържаните основания за допускане до касационно обжалване.Във въззивното производство настоящият касатор е бил представляван от адвокат .От касатора не е поставен обуславящ въпрос, който да е произнесен в противоречие с дадено разрешение по същия въпрос. Не е налице изтъкваното противоречие с практика на ВКС. Не се посочва каква е била нередовността на исковата молба, която въззивният съд бил длъжен да установи.Въззивният съд е разгледал оплакване на насрещната страна в тази връзка Не се сочи в какво се изразява нарушението на диспозитивното начало от съда ,като оплакването на касатора се свързва с твърдения на ответника ,което не касае пределите на исковата претенция и е извън последиците по чл.270,ал.3 ГПК. По всички процесуални въпроси не се сочи и не става ясно в какво се изразява нарушението на съда, има неяснота в оплакванията на касатора .Липсва формулиране на материалноправен въпрос, обусловил решаването на спора. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по служебен критерии ,за да се провери вероятна недопустимост на обжалваното решение поради останала неотстранена ,поради неуказване ,нередовност на исковата молба ,или произнасяне свръхпетитум. Първият довод на касатора, който е ищец по делото,не е конкретен.В настоящата фаза на производството не се констатира да е била налице процесуална пречка за произнасяне на решение по неговия иск. По исковата молба не е констатирана нередовност по реда на чл. 129, вр. чл. 127 ал.1 ГПК от инстанциите, а след възражения на ответника първоинстанционният съд е указал на ищеца да направи уточнения, каквито са приети въз основа на молба на пълномощника на ищеца,депозирана по делото на 13.02.2018г., заедно с изменения ,допуснати с протоколно определение от 31.05.2018г на СГС 18 състав относно петитума - в частта за главницата. Така независимо от тезата за ответника за недопустимо процесуално изменение на иска, произнесено е решение ,в което искът не е разглеждан нито за повече от поисканото,нито въз основа на обстоятелства,на които не е бил основан. Вторият довод на защитата не е подкрепен с обстоятелства от значение за предпоставките на чл. 270, ал.3 ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1ГПК по свързано формулираните процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа на дакозателствата по делото и закона, да мотивира решението си с обсъждането им, както и с твърденията на страните ,като им осигури възможност и им съдейства за установяване на фактите,от значение за решаване на делото.Като е основал решението си единствено на процесуална последица ,която собствено е извел от чл.183, ал.1 ГПК ,но която според въззивният съд първата инстанция е следвало да приложи като изключи всички представени от ищеца в копие писмени доказателства, а не да основава решението си на тях и същевременно като въз основа на тези свои мотиви въззивният съд е отхвърлил иска като недоказан ,този съд е действал като контролно-отменителна инстанция, а не като въззивна инстанция според задълженията му по действащи процесуален ред.Обосновава се противоречие с разясненията в ТР № 1/09.12.2013г по тълк.д №1 /2013г ОСГТК по въпроси на въззивното производство. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първия формулиран процесуалноправен въпрос, следва ли да бъде отменено въззивно решение, ако страната не е била редовно призована и не е била редовно представлявана във въззивното производство. Въпросът е пряко свързан с инстанционна проверка на обжалваното решение ,която включва проверка на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения ,водещи до отмяната на обжалваното решение ,в случай че то бъде допуснато до инстанционен контрол по същество .В случая решението на САС се допуска до касационно обжалване. Не е обоснован самостоятелно критерият на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпросите кога съдебно решение е недопустимо, по съображенията вече изложени при проверката по критерия на чл. 280, ал.2ГПК Не се касае и за очевидна неправилност, пряко изводима от съдържанието на въззивното решение ,основано на процесуални съображения (за изключване на писмени доказателства по делото),определящи при формирането на извод за недоказаност на иска.Не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението материалноправни въпроси, тъй като въззивният съд не е разглеждал тези въпроси в решението си. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.