Определение № 498 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 344/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по касационната частна жалба на Г. Д. Д. от с Г. Р. срещу определение №106 от 01.03. 2012г по гр.д № 772/2011г на Върховен касационен съд, с което негова касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК В частната жалба се оспорва като незаконосъобразно позоваването на чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като искът е бил с посочена от ищеца и възприета от съда при разглеждане на делото цена от 9495 лева. Неправилно е прието ,че при предявено основание по чл. 55 ал.1 ЗЗД се касае за толкова на брой обективно съединени искове, колкото на брой са парчините преводи ,извършени на различни дати. Частната жалба е допустима и постъпила в срок по същество е основателна. Дали обстоятелството, на които е бил основан предявения иск за връщане на преведени в полза на ответника парични суми, получени при начална липса на основание на различни дати и в различен размер, е вземането за полученото като цяло (тъй като не фактическите действия по предаването или начинът - еднократно или на части, чрез предаване на сумата, банков превод и пр., са определящи за фактическо основание на иска и правното основание на вземането по смисъла на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК в тяхното единство), или в случая се е касаело за обективно съединение искове, но при нередовна искова молба, която нередовност съдилищата не са отстранили, като изискат от ищеца разделно уточняване, неправилно е Върховен касационен съд да се позове на липсващо съдържание на исковата молба, за да обоснове квалификацията си за предявени при обективно съединяване различни искове, със съответна цена. Цената на иска е служебен въпрос, тъй като е определяща за дължимата държавна такса, родовата подсъдност и възможността за касационен контрол, но квалификацията на иска е свързана с решаващата дейност на съда, която дейност, на свой ред, е предпоставена от редовна искова молба. При вече възприето от инстанциите съответствие между обстоятелства и петитум при оценяем иск, изразило се в произнасяне по един иск за 9495 лева като главница, присъдена на едно основание на първа инстанция и така потвърден осъдителен диспозитив от втората инстанция, Върховен касационен съд може да съобразява съответствието между предявен иск и постановено по него решение, когато допуска или осъществява проверката за допустимост на решението, а не като остави касационната жалба без разглеждане, тъй като тя е срещу решението, а не срещу иска. По изложените съображениянастоящият състав на Върховният касационен съд, ІІІ г.о,