Определение № 1961 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Г. М. от АК-Варна, срещу решение №201 от 10.12.2024г. по в.гр.д.№384/2024г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №566 от 27.05.2024г. по гр.д.№2416/2022г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Градски транспорт“ ЕАД, при участието на ЗАД „Армеец“ АД, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000лева, частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул.“Янош Хунияди“, в района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинено от работник на ответното дружество - водач на автобуса при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и намаляване скоростта на автобуса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения частичен иск бъде изцяло уважен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, като изложи ясни мотиви по предмета на спора. Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №69/26.07.2019г. на ВКС по т.д.№2556/2018г., І т.о., решение №17/08.02.2016г. на ВКС по гр.д.№4121/2015г., ІV г.о., решение №222/30.01.2015г. на ВКС по т.д.№3466/2013г., І т.о. и др. 2.При иск по чл.49 вр.45 от ЗЗД за доказване на противоправност на деянието достатъчно ли е ищецът да установи, че деянието противоречи на изрична правна норма, сочеща дължимо поведение или е длъжен да доказва и липсата на всички възможни обстоятелства и причини, които евентуално биха изключили противоправността на осъщественото деяние без въведени от страна на ответника възражения и твърдения за наличието на такива.Следва ли ищецът да доказва отрицателни факти/че няма причина за рязко спиране/, както и факти благоприятни за ответника, които биха изключили отговорността му; Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с ТР№3/13.01.2023г. по т.д.№3/2021г. на ВКС, ОСГТК, решение №147/19.06.2012г. на ВКС по гр.д.№582/2011г., ІV г.о., решение №38/20.04.2022г. по т.д.№617/2021г. на ВКС, ІІ т.о., решение №181/20.01.2014г. по т.д.№335/2012г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №136/27.06.2019г. по гр.д.№501/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК ответниците по касация „Градски транспорт“ЕАД и ЗАД“Армеец“АД са оспорили предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че ответникът „Градски транспорт“ЕАД извършва дейност по автобусен обществен транспорт по утвърдена транспортна схема по линия №209, в гр.Варна.От представените пътни листи и таблица се установява, че на посочената дата, във времевия период от 13.30 - 14 часа курсове по линия 209 в посока /квартали, Владиславово/ са извършили два автобуса: с рег. [рег.номер на МПС], кола 2, курс 8 и рег. [рег.номер на МПС], кола 3, курс 8. Съгласно писмо от 10.04.2023г. от МВР, дирекция „Национална система 12-МВР“, районен център Варна при извършена проверка в националната система 112, не е открит регистриран сигнал относно ПТП или пострадало лице в района на спирка КАТ Варна между 13 и 14 часа на 26.04.2022г.По делото е представено писмо от ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, от което се установява, че на 26.04.2022г. за часовия диапазон 13ч. - 14часа няма постъпвали сигнали за ПТП или пострадало лице в района на сектор „Пътна полиция“/ Трето РУ при ОД на МВР Варна. С молба от 24.07.2024г., ответникът е уведомил съда, че не е възможно да изпълни дадените с определение №2666/08.07.2024г. указания за представяне на видеозаписи от пътуванията на автобуси с рег. [рег.номер на МПС], кола 2, курс 8 и рег. [рег.номер на МПС], кола 3, курс 8, тъй като същите не са запазени.Към молбата е приложено становище от „Балистик цеел“ ЕООД, поддържащ камерите в автобусите на „Градски транспорт“ЕАД, в което е посочено, че изграденото видеонаблюдение в превозните средства се осъществява от камери с 2.1 МР, като записите се осъществяват на SD карти, монтирани в тях.Записите се осъществяват на непрекъснат режим, като за всеки час се създава отделен файл.Съгласно направените настройки, времевия диапазон от данни е в интервал от 15 календарни дни.При запълване на дисковото пространство се изтриват най-старите данни от записи. От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б. А. Б. се установява, че на 26.04.2022г. към 13.30ч. ищцата се качила на автобус движещ се по линия 209, посока кв. Владиславово.По-късно ищцата се обадила на свидетелката по телефона и плачела.Казала, че като решила да слиза, автобусът рязко спрял и тя паднала.По Месинджър и показала, че е насинена.Оплакала се, че всичко я боли. Свидетелката С. И. С. е дала показания, че познава ищцата от 30 години, като на 26.04.2022г. при качването си на автобус по линия 209, от спирка „Герги Георгиев“, в посока към св. "Кайсиева градина", видяла ищцата да стои на последната врата, с лице към вратата.След като автобусът завил по бул. “Ян Хунияди“, шофьорът рязко набил спирачка и свидетелката видяла, че ищцата политнала на лявата си страна и паднала на пътеката между седалките.Двама мъже й помогнали да стане и извикали на шофьора да спре. Автобусът вече бил стигнал на спирката и спрял.Мъжете помогнали на ищцата да слезе. Свидетелката обяснява, че е била седнала в предната част на автобуса, преди подвижния кръг, с лице към задната част, не се притекла на помощ и не слязла от автобуса, защото преценила, че положението не е сериозно. Късно същата вечер при разговор по телефона, ищцата й казала, че има болки в ръката и цялото тяло и я боли глава. Казала й още, че не е ходила на лекар и се надява след като си почине да й мине. От показанията на свид. Х. Х. С. /дъщеря на ищцата/ се установява, че тя е разбрала за инцидента, след като на 26.04.2022г., след обяд, в края на работния ден ищцата й се обадила по телефона. Казала, че е паднала в автобус и някакви мъже са й помогнали и са я завели вкъщи.Оплакала се, че не виждала нищо, не можела да диша. След работа свидетелката отишла при ищцата и я заварила да лежи, започнала да плаче и казала, че много я боли навсякъде.Имала синьо петно на ръката и болки в областта на гърдите, но отказала да отиде на лекар. Цяла седмица лежала вкъщи, защото мислела, че болките ще отминат, но те станали по-силни и следващата седмица се обадила на личния си лекар, който я посъветвал да отиде в Съдебна медицина.След прегледа, лекарят от Съдебна медицина я изпратил за снимка при гръден хирург.След направената на 09.06.2022г. снимка и преглед се установило, че има 5 счупени ребра.Свидетелката заявява, че възстановяването продължило 3 месеца, като и към момента ищцата изпитва болки, изморява се бързо, има чести главоболия.Преди падането не е имала такива проблеми. В показанията си ангажираните от ответника свидетели Д. Н. К., Н. Г. В. и М. Д. М. /работят като шофьори на автобуси в ответното дружество/ посочват, че при инцидент - падане на пътник в автобус, водачът, който е на смяна задължително позвънява на тел.112, вика полиция и линейка. Обясняват, че ако не изпълнят тези си задължения и продължат курса си, това означава, че са напуснали ПТП и могат да бъдат лишени от правоуправление и да загубят работата си.И тримата са били на работа и са изпълнявали курсове по линия 209 на 26.04.2022г.Не помнят да се е случил инцидент на посочената дата в управляваните от тях ППС. По делото са представени: медицинско удостоверение № 370/2022г. и допълнение към медицинско удостоверение № 370/2022г., издадени от МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД, отделение „Съдебно медицина“, в които е посочено, че при преглед на Ф. Р. Ц. е констатирано: по вътрешно-горна повърхност на лява мишница, в средна и долна трета косо разположено жълтеникаво мораво кръвонасядане, с размер 12/4 см.; състояние след счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, с образуване на калус.Травматичните увреждания са в резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и обуславят трайно затруднение на движенията на снагата за период от 2-3 месеца; амбулаторни листи от 14.05.2022г.;09.06.2022г.;02.08.2022г.,13.08.2022г.,11.08.2022г.,21.10.2022г, 20.10.2022г.; резултати от проведени изследвания – рентгенография на гръден кош и бял дроб от 09.06.2022г., детекторна компютърна томография от 30.08.2022г., с назначена терапия – предписани лекарства. По делото са изслушани две заключения на проведени СМЕ. От заключение по съдебно-медицинска експертиза на в. л. д-р Р. М. се установява, че амб. лист №2216080442А4/09.06.2022г. е с основна диагноза „контузия на гръден кош“, с придружаващи заболявания и усложнения: множество счупвания на ребра, травма на глава и гръден кош преди месец и половина при ПТП, с оплаквания за болки в лява гръдна половина.Вещото лице посочва, че приложената по делото рентгенова снимка, записана на диск от 09.06.2022г. съответства на приложеното разчитане на лицева рентгенография от 09.06.2022г., направено от д-р Д..Амб.лист № 222936055172/20.10.2022г. е с диагноза: контузия на гръден кош, с придружаващи заболявания- артроза, неуточнена, като приложената рентгенова снимка, записана на диск от 20.10.2022г. съответства на разчитането, направено от д-р Д., приложено към амбулаторния лист.В заключението си в.л. д-р В. Г. е посочило, че съгласно медицинските документи, установените увреждания след преглед на ищцата са: мозъчно сътресение, травма на гръдния кош със счупване на ІІІ- то до VІІ- мо ребро вляво, контузия на лява раменна става и лява мишница, с кръвонасядане на същата.Вещото лице посочва, че тези травми могат да настъпят по описания от ищцата начин.Проведеното лечение е симптоматично, тъй като не е потърсена лекарска помощ навреме.На практика са лекувани посттравматичния синдром и усложнението/травматичен синовит/, а не самите травми. Фрактурата на ребрата е констатирана 45 дни след травмата, поради което и състоянието е описано като такова след фрактура на ребра, със започнало срастване и е лекуван болковия синдром.Вещото лице посочва, че при своевременно започнато лечение, възстановителния период за мозъчно сътресение е около 30 дни, а за фрактурите на ребрата – 45 дни. Към момента на освидетелстването ищцата има болки в лява гръдна половина, периодично главоболие и световъртеж, болка и ограничени движения в лява раменна става.Отшумяването на болките зависи от по-нататъшното лечение. Съгласно приетото по делото заключение на САТЕ, е налице технически възможен механизъм на движение и рязко намаляване на скоростта на движение на процесния автобус, с оглед преминавания специфичен пътен участък.Поради техническите си размери при маневра десен завой на посоченото в исковата молба кръстовище, автобусът е принуден да навлезе частично в дясна пътна лента на бул.“Ян Хунияди“, като следва да пропусне движещите се в тази лента автомобили.При пропускането на тези автомобили е необходимо водачът да спре движението на автобуса или да намали скоростта.При такова спиране изправен пътник в салона изпитва колебливо движение към лявата част на автобуса с оглед центробежните сили действащи при изпълняване маневра десен завой и рязко политане към предната лява част при употреба на спирачки.При тези две натоварвания е възможно макар и при ниска скорост на движение на завоя от около 10-20 км/ч, пътник в салона, изправен пред вратата и държащ се с едната ръка да залитне и падне спрямо пода на автобуса.Падането на пътника, може технически да остане неустановено от водача, с оглед изпълняваната маневра и техническите параметри на салонните огледала.Намиращата се след завоя спирка е на около 54 м. и е била достигната от дългия 18 метра автобус в рамките на 36 метра, като при движение със скорост от 15 км/ч, времето изминало до спирането е: спиране средно 1.5 секунди и движение 8.6 секунди/общо 10.1 секунди/. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за да се ангажира отговорността на ответника следва да се установи дали е доказано настъпването на събитието в превозното средство, от което ищцата твърди, че е получила увреждане като пътник. От ангажираните по делото гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че посочените в исковата молба увреждания са в резултат от инцидент, настъпил по описания от ищцата начин и на посочената дата. Свидетелите Б. и С. са разбрали от ищцата, че е пострадала при пътуване в автобус по линия 209.От показанията на свид. С. С. също не се установява начина на настъпване на инцидента и уврежданията на ищцата.Показанията са вътрешно противоречиви и не установяват действията, които е извършил водача на превозното средство, причинени ли са наранявания на ищцата и какви.Свидетелката не знае защо водачът е намалил скоростта или е натиснал спирачка, видяла, че ищцата е залитнала и паднала, но не й е помогнала и не слязла на спирката с нея, защото помислела, че не се е случило нищо сериозно.От гласните доказателства и от представените по делото писмени доказателства се установява, че няма регистрирано произшествие на посочената дата.От заключението по САТЕ също не се установява, че посочените в исковата молба уврежданията са настъпили при падане в автобус, в резултат на внезапно рязко натискане на спирачка от водача. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗДвП водачите на ППС не трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.Дори да се приеме, че в случая водачът на автобуса е намалил рязко скоростта от доказателствата по делото не се установява, че това негово действие е противоправно.Доколкото няма легална дефиниция за „рязко, внезапно намаляване на скоростта“, преценката на тези обстоятелства е строго субективен елемент.Но те могат да бъдат анализирани с оглед конкретната фактическа обстановка.Видно от изложеното в САТЕ, поради техническите си параметри, при завой на процесното кръстовище, автобусът следва да навлезе частично в дясната пътна лента и следва да пропусне движещите се автомобили, поради което водача е длъжен да спре движение или много да намали скоростта.Поради това изправен пътник в салона изпитва колебливо движение и може рязко да политне към предната част на автобуса.Въз основа на данните по делото и заключението на САТЕ може да се направи и извод, че евентуално причина за падането на ищцата е, че тя не е успяла да противодейства ефективно на инерционните сили, които неизменно се пораждат при такава маневра свързана с промяна на скоростта на автобуса или спиране на движението.По делото не се установява по безспорен начин по каква причина водачът е намалил скоростта и разполагал ли е с техническа възможност да осигури по - голяма безопасност на пътниците, тъй като записите от видеокамерите поставени в автобуса се съхраняват 15 дни и към момента на подаване на исковата молба са били унищожени.Не са представени други доказателства, които да установяват по безспорен начин твърдяното рязко внезапно намаляване на скоростта/ спиране или за други нарушения на правилата за безопасност от страна на водача, както и изискванията за изправност на ПТС.Въз основа на това е прието,че не е осъществено пълно и главно доказване на обстоятелството, че водачът на автобуса е действал противоправно, поради което не може да бъде направен извод за наличието на деликт, съотв. поради това предявеният иск се явява неоснователен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се не се е съобразил с тази практика, което е основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване по първия въпрос, поставен от касатора. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение