Определение № 689 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 1205/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. П. С. - от [населено място] срещу Решение № 137 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 2804/ 2011 г. на СГС, с което е потвърдено Решение №І-043-199 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 47866/ 2009 г. на СРС, 43 с. в частта, с която искът на Л. П. С. - от [населено място] срещу ЗАД [фирма] - [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 4000 лв. до 20 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 18.08.2008 г. в [населено място], със законната лихва от 22.10.2009 г. Първоинстанционното решение, като необжалвано от ответника, е било влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 1050 лв., въззивното решение, като необжалвано от ответника, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен още за 2950 лв. - присъденото обезщетение с влязло в сила решение е 4000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие с практиката на ВКС и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД - обезщетението за неимуществени вреди в определения размер е прекомерно и крайно недостатъчно, за да репарира претърпените болки, страдания и неудобства, възприетият размер за средна телесна повреда се явява многократно по-нисък от този в решенията на ВКС. Жалбоподателката сочи, че съдът неправилно е приспаднал изплатената по щетата сума по съображения, че ищцата не претендира сумата 20 000 лв. като доплащане над платената сума, въпреки че изрично в исковата молба тя е заявила, че изплатеното не репарира вредите й и претендира доплащане. В Изложение на касационни основания по чл. 280 ГПК жалбоподателката сочи съществения материалноправен въпрос, свързан с неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, представя копия от решения на ВКС, Наказателна колегия за определени обезщетения за неимушествени вреди при средна и тежка телесна повреда, и иска да решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът изцяло да се уважи. Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, който частично е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателката сочи, че решеният по делото материално - правен въпрос:за определяне размера на обезщетението за неимуще -ствени вреди, е решен в противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил решението затова в какъв размер следва да се определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и въпросът е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 4 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото - възрастта на ищцата, характера и степента на травматичните увреждания, проведеното лечение, включително имобилизация и рехабилитация, периода, през който е търпяла болки от увреждането и интензивността им, необходимостта от обслужване за посочения период и понесените страдания, сегашното й състояние - с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 4 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на застрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Оплакването на жалбоподателката, че съдът неправилно е отчел изплатеното й обезщетение 2000 лв., е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение