Определение № 1894 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. По повод жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пълмед“ ООД и клон „Медицинска структура – Здраве“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-425/06.12.2023 г. на управител на НЗОК по описа на Административен съд Пазарджик е образувано административно дело № 1237/2023 г. по описа на съда. Към това административно дело са присъединени материалите по адм. дело № 27/2024 г. по описа на същия съд, образувано между същите страни срещу един и същ административен акт и с идентично искане. Административният съд Пазарджик е приел, че спорът не му е местно подсъден. С определение № 177/16.01.2024 г., производството по адм. дело № 1237/2023 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив. Основание за това процесуално действие е изведено от факт, че седалището и адреса на управление на „УМБАЛ „Пълмед“ ООД е в град Пловдив. С определение № 1020 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 150/2024 г., Административен съд Пловдив повдига спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 3 от АПК и прекратява производството по образуваното пред него административно дело. За да обоснове определението, административният съд приема, че адресат на оспорваната покана за възстановяване на суми, получени без правно основание е слонът на УМБАЛ „Пълмед“ ООД - „Медицинска структура – Здраве“ със седалище в гр. Пазарджик. По правилата на чл. 133,ал. 1 от АПК, делото следвало да бъде разгледано по седалище и адрес на управление на клона на дружеството. В подкрепа на становището излага съображения, че в производства по ГПК правосубектността на клона на дружество, вписан по реда на ТЗ е определяща и исковете могат да се предявят и по седалище на клона. На следващо място е изложен аргумент, че административното производство е водено по адрес и седалище на клона „Медицинска структура – Здраве“ в гр. Пазарджик, като кореспонденцията в административното производство е водена от името клона. От гледна точка на процесуална икономия, благоприятния вариант е делото да бъде разгледано в Административен съд Пазарджик. Върховният административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, прие следното. Спорът, повдигнат от Административен съд Пловдив е дали е приложима универсалната подсъдност определена от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на адресата, по отношение на клон на юридическо лице. Безспорно е, че жалбата, по повод на която са образувани административните дела пред двете съдилища е от двама жалбоподатели – от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив и клон „Медицинска структура – Здраве“, гр. Пазарджик. Безспорно е, че юридическото лице е дружеството с ограничена отговорност. Безспорно е, че клон „Медицинска структура – Здраве“, гр. Пазарджик не е юридическо лице, а е клон на търговец, локализиран в гр. Пазарджик по волята на дружеството, обективирана с вписването на клона в търговския регистър по партидата на УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Нормативно, на клонове на различни видове търговци не се признава юридическа правосубектност. Отделните клонове на дружеството нямат самостоятелна юридическа правосубектност (не са самостоятелни юридически лица), те единствено водят самостоятелно счетоводство съгласно чл. 13, ал.2 и чл. 17-20 ТЗ. Право на търговеца е да открие клон, извън населеното място, където е седалището му, но това не води до обособяването на субект с юридическа правосубектност на клона. Предвид невъзможността клонът на УМБАЛ „Пълмед“ ООД да притежава материалноправна, нито процесуална правоспособност, не може да бъде страна в съдебното производство, поради което и при определяне на местната подсъдност е без значение къде се намира неговото седалище. При определяне на подсъдността по административни дела, приложение намират разпоредбите на АПК, които се тълкуват стриктно. При приложение на чл. 133, ал. 1 АПК и предвид липсата на правосубектност на клона, единствената възможност е споровете, подлежащи на разглеждане от административни съдилища да бъдат разглеждани по седалището на търговеца. Съгласно чл. 20 от Търговския закон и постоянната практика на ВКС и ВАС, клоновете нямат активна процесуална легитимация и не могат да бъдат самостоятелни страни по правни спорове /в този смисъл определение по адм. д. № 1703/2013 година по описа на ВАС; определение по адм. д. № 10744/2019 година по описа на ВАС; определение по адм. д. № 5745/2013 г. на ВАС, петчленен състав; Определение № 12919 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2019 г.; Определение № 9063 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2020 г., и други/. Съгласно цитираната съдебна практика, клонът не притежава процесуална правоспособност, поради което и не може да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Изричната разпоредба на чл. 20 от Търговския закон дава правна възможност спорове, произтичащи от преки отношения с клон, да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. Тълкувайки нормата, съдилищата посочват: 1. Правосубектен е търговецът, а не клонът; 2. Правилото на чл. 20 ТЗ регламентира подсъдността по искови производства. Клонът не е отделно юридическо лице, не е отделен субект от търговеца, а е част от търговското предприятие, т. е. от имуществото на търговеца. Единственият отличителен белег на клона е седалището, но той е обект на притежание на търговеца, а не е самостоятелен правен субект, поради което не може да бъде страна в съдебното производство. По тези съображения, тричленен състав на шесто отделение на ВАС намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на УМБАЛ „Пълмед“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив и клон „Медицинска структура Здраве“ е Административен съд Пловдив, тъй като в района на този съд е седалището на правосубектното юридическо лице. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 3 АПК настоящият състав на Върховен административен съд