Определение № 3255 от 18.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1285/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответниците „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/, чрез адв.О. Ш., и „Копие“ ЕАД, чрез адв. Н.П., срещу решение № 711/05.12.2024г.по възз.т.д.№ 566/2024г. на САС в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2022г. на СГС, се обявява за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/, на осн.чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, извършеното от длъжника погасяване на негово изискуемо парично задължение за сума в размер на 486 750лв., извършено чрез прихващане, обективирано в договор за цесия от 11.09.2015г., сключен между „Копие“ АД и „Си Енд Джи Марица“ ООД/н/.

В касационната жалба на „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/ са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Изразява се несъгласие с извода, че погасяването попада в рамките на подозрителния период по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Релевирано е и оплакване, че не е извършена проверка дали погасяването не попада в хипотезата на чл.646, ал.5 ТЗ с доводи, че извършеното прихващане е в кръга на обичайната дейност на длъжника, което изключва приложението на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Същевременно се посочва, че прихващането не попада в приложното поле на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ. По тези съображения искането е за отмяна на решението.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

1. За да бъдат атакувани действия и сделки по реда на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, следва ли те да са извършени след началната дата на неплатежоспособност до подаване на молбата по чл.625 ТЗ или до постановяване на решението по чл.630 ТЗ? По него касаторът се позовава на решение № 224/18.12.2017г. по т.д.№ 513/2017г., II т.о., и решение № 235/19.12.2014г. по т.д.№ 2120/2013г., I т.о.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1ГПК е въведено по въпросите:

2. Следва ли съдът, при разглеждане на иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ да извърши задължителна проверка за наличието на основанията по чл.646, ал.5 ТЗ, които изключват приложението на ал.2, т.3 от същия член?

3. Договор за прихващане, сключен преди откриване на производството по несъстоятелност, може ли да се подведе под хипотезите на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, с оглед, че попада в кръга на обичайната дейност на длъжника?

Другият ответник „Копие“ ЕАД признава касационната жалба.

Същите доводи, оплаквания и искания са направени и в касационната жалба на „Копие“ ЕАД.

В приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. За да бъде обявена за недействителна сделка, с която се погасява изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, по отношение на кредиторите, на осн. чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, следва ли сделката да е извършена след началната дата на неплатежоспособност в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ или в 6-месечен период преди решението по чл.632 ТЗ? Посочени са решение № 224/18.12.2017г. по т.д.№ 513/2017г., II т.о., и решение № 235/19.12.2014г. по т.д.№ 2120/2013г., I т.о.

2. Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба? Касаторът се позовава на решение № 7/08.03.2012г. по гр.д.№ 510/2011г., I г.о. и решение № 57/19.05.2016г. по гр.д.№ 3457/2016г., I г.о.

3.Прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни задължения между две лица може ли да увреди кредиторите на едното лице, доколкото с прихващането се намалява актива, но и се намалява пасива?

4. Когато съдът разглежда иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ следва ли да извърши задължително проверка дали са налице основанията по чл.646, ал.5 ТЗ, които изключват приложение на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ?

По последните два въпроса касаторът въвежда основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ТЗ.

С подадения писмен отговор другият ответник, „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/ признава касационната жалба на „Копие“ ЕАД.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството по делото, т.д.№ 524/2020г. на СГС, е образувано по предявените от синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/ евентуално съединени искове, с правно основание чл.646, ал.2, т.1 и т.3 и чл.645, ал.3 и т.4 ТЗ с предмет извършеното прихващане с договор за цесия от 11.09.2019г., сключен между длъжника като цедент и „Копие“ АД като цесионер.

С решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2020г. на СГС исковете по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ са отхвърлени, а исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ са оставени без разглеждане.

С решение № 171/18.03.2022г. по възз.т.д.№ 1020/2021г. на САС е потвърдено решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2020г. на СГС за отхвърляне на исковете по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, а в останалата част с характер на определение, с която исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ са оставени без разглеждане, решението е отменено и делото - върнато на СГС за произнасяне по същество.

С решение № 86/02.07.2024г. по т.д.№ 143/2023г. на ВКС е прогласена нищожността на решение № 171/18.03.2022г. по възз.т.д.№ 1020/2021г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото е постановено сега обжалваното решение № 711/05.12.2024г. по възз.т.д.№ 566/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2020г. на СГС в частта за отхвърляне на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, след частична отмяна на решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2020г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.646,ал.2, т.3 ТЗ, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Си Ен Джи Марица“ ООД/н/ извършеното от длъжника погасяване на негово изискуемо задължение в размер на 486 750лв., извършено чрез прихващане, обективирано в договор за цесия от 11.09.2018г., сключен между длъжника и „Копие“ АД, и е потвърдено решение № 260923/08.06.2021г. по т.д.№ 524/2020г. на СГС в останалата обжалвана част с характер на определение, с която са оставени без разглеждане исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ.

За да постанови този резултат въззивният съд е установил, че на 17.08.2016г. е подадена молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Си Ен Джи Марица“ ООД, по която е постановено решение № 2344/27.12.2019г. по т.д.№ 6525/2016г. на САС за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, с начална дата - 22.12.2014г. След подаване на молбата по чл.625 ТЗ и преди решението за откриване на производство понесъстоятелност - с договор за цесия от 11.09.2018г. „Си Ен Джи Марица“ ООД, представлявано от управителя, е прехвърлило на „Копие“ АД вземането си по отношение на Община Карлово, представляващо редуцирана неустойка, произтичащо от договор № 25/05.02.2007г. и договор за спогодба от 10.09.2014г., в размер на 486 750лв., като е уговорено плащането да се извърши чрез прихващане на задължението на длъжника в размер на същата сума, представляващо задатък по сключения от същите страни предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018г.

За да промени резултата по втория евентуално съединен конститутивен иск, с правно основание чл.646, ал.2, т. 3 ТЗ, въззивният състав е приел, че краят на подозрителния период по чл.646, ал.2 ТЗ е денят преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважил предявеният преферентен иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и е обявил за относително недействително извършеното след подаване на молбата по чл.625 ТЗ погасяване на изискуемо задължение на длъжника.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първите два въпроса от изложенията към касационните жалби са относно края на подозрителния период на преферентните искове по чл.646, ал.2 ТЗ, а именно за възможността да се атакуват действията и сделките по чл.646, ал.2 ТЗ, ако са извършени от длъжника след подаване на молбата по чл.625 ТЗ. По него не се констатира отклонение на даденото от въззивния съд разрешение от посочените от касатора решения, в които този въпрос не е специално обсъждан.

По втория процесуалноправен въпрос в изложението към касационната жалба на „Копие“ ЕАД, свързан с правомощията на въззивния съд, е необоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не сочи кои са останалите необсъдени от въззивния съд оплаквания, доводи и възражения и свързаните с тях доказателства. Релевираните доводи касаят правилността на решението, която е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

По всички останали въпроси в изложенията към двете жалби е необосновано приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието „ от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена, поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не са въведени доводи за обосноваване на някоя от посочените форми на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е обосновано и приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на касационния съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК последователно се приема, че очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок наобжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie“ пряко - въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на изводите на въззивния съд, може да бъде констатирана само по реда на чл. 290 ГПК след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не и в производството по чл. 288 ГПК. Противно на неоснователно поддържаното, пряко от мотивите на въззивното решение не може да се направи извод за приложение на закона в неговия противоположен смисъл. Не са въведени други доводи за обосноваване на приложното поле на очевидната неправилност в смисъла, изяснен от съдебната практика на касационния съд.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този резултат разноски на касаторите не се дължат.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: