Определение № 71 от 19.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 767/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6208/8.V.2009 г. на „К” ЕООД Б., подадена против онази част от въззивното определение № 171 на Бургаския ОС, ГК, от 14.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 162/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение № 61 на Районен съд-гр. Айтос от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 478/08 г.: за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, на производството по изп. дело № 34/09 г. на ЧСИ И. Б. до размер на сума от 32 000 лв., по което настоящият частен касатор е взискател, а длъжник е „А” ЕООД-гр. Айтос. В останалата му част – за разликата от 32 000 лв. до сума в размер на 62 000 лв., частната жалба на „К” ЕООД Б. е била уважена, като постановеното на основание чл. 420, ал. 2 ГПК спиране на това изпълнително пр-во е било отменено. Единственото оплакване на търговеца-частен касатор е за незаконосъобразност на въззивното определение на Бургаския ОС в атакуваната негова потвърдителна част, като се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който допуснатото незабавно изпълнение да се възобнови напълно. Инвокирани са доводи, че представените писмени доказателства от страна на длъжника „А” ЕООД-гр. Айтос, въз основа на които е било уважено искането му за спиране на предприетото срещу него принудително изпълнение, всъщност нямали естеството на „убедителни”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. С от САК, частният касатор „К” ЕООД Б. се позовава на наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: досежно приложимостта на реда за спиране на изпълнението; прецизиране наличието на съответните предпоставки за спиране на изпълнението, както и за компетентността на съда „да преценя” убедителността на писмените доказателства, подкрепящи искането за спиране, които в съвкупността си били такива от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото въобще. Ответното по частната жалба „А” ЕООД-гр. Айтос не е ангажирало становище по жалбата. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Бургаския ОС, частната касационна жалба на „К” ЕООД Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 420, ал. 3 ГПК определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба. В този смисъл атакуваното в настоящето пр-во определение е от категорията на тези по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, които подлежат само на двуинстанционно разглеждане, понеже то е функционално свързано със защитата за взискателя по чл. 422 ГПК при несъдебното изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК. Ето защо за конкретния случай в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които ВКС се произнася по жалби срещу такива определения само в хипотези, когато те са постановени за първи път от въззивен съд, докато настоящата не е такава. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение