Определение № 5210 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител А. В. – д. инспектор в ТД – Варна на Комисията срещу решение № 205 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 370/2023 г. на Апелативен съд – Варна (АС – Варна).

Ответниците С. Х. М., Ш. А. Н. – лично и като законен представил на Е. С. Х., всички чрез адв. Ч. в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за липсата на основания за допускане на обжалването и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е горното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 260009 от 19.06.2023 г. по гр. д. № 1966/2017 г. на Окръжен съд – Варна (ОС – Варна) за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, предявени от Комисията против Ш. А. Н. и Е. С. Х. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и са присъдени държавна такса по бюджета на съдебната власт по сметка на АС – Варна, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В частта, с която е потвърдено определение № 260123/21.07.2023 г. по гр. д. № 1966/2017 г. на ОС – Варна, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК решението на въззивния съд (с характер на определение), не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на искането на Комисията за отнемане са били следните активи:

1/ от С. Х. М.:

• парични суми, преминали през банковите сметки на лицето в проверявания период (от 25.07.2004 г. до 25.07.2014 г.) и неналични в края му,

• паричната равностойност на отчуждено в горния период имущество: сумата от 5 000 лв., получена от продажбата на 100 дружествени дяла от капитала на „Е. трейд груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и сумата от 400 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Алфа Ромео“, модел „33“, рег. [рег.номер на МПС], с дата на първа регистрация 01.03.1994 г., придобит съгласно договор от 05.05.2007 г.;

2/ от Ш. А. Н.:

• парични суми, преминали през банковите сметки на лицето в проверявания период (от 25.07.2004 г. до 25.07.2014 г.), вкл. получена сума по договор за цесия от 10.05.2010 г. и неналични към края му,

• паричната равностойност на отчуждено в горния период имущество: сумата от 4 200 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Прейри“ с дата на първа регистрация 03.03.1994 г.; сумата от 11 380 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, рег. [рег.номер на МПС] с дата на първа регистрация 14.01.1999 г.; сумата от 6 200 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Рено“, модел „М.“, рег. [рег.номер на МПС] с дата на първа регистрация 09.06.1999 г.; сумата от 2 940 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Опел“, модел „А.“, рег. [рег.номер на МПС] с дата на първа регистрация 26.06.1998 г.; сумата от 2 360 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Акцент“, рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.11.1997 г.; сумата от 7 840 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 02.01.2008 г.; сумата от 4 300 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 17.09.2002 г.;

• жилище № .. със ЗП от 67. 91 кв. м. с идентификатор № ..., в сграда с идентификатор № ..., построена в ПИ с идентификатор № ... по КК на [населено място], ведно с избено помещение № .. и таван № .., ведно с 1. 99% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж по нотариален акт № ..., том .., рег.№ ..., дело № 380 от 02.04.2008 г. на С. –Търговище, с пазарна стойност от 60 000 лв. и

• недвижим имот, представляващ УПИ № .., с кадастрален № .. по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и навес без оградни стени по нотариален акт № .., том ..., рег.№ ..., дело № 485 от 26.05.2008 г. на С. – П. с пазарна оценка от 8 000 лв.

3/ от Е. С. Х.:

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.52.4.16, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег.№ .., дело № 261 от 02.11.2012 г. на С. – Варна, с пазарна стойност към датата на придобиване от 73 000 лв. и с настояща такава от 96 000 лв.

В частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане на имущество под формата на преминали през правната сфера на ответниците С. Х. М. и Ш. А. Н. парични суми в проверявания период, които не са налични в неговия край, вкл. и сумите, използвани за погасяване на кредити, както и преведените по банков път от трети лица суми, а също и тези, получени от продажбата на посочените автомобили и дружествени дялове, доколкото няма данни същите да са трансформирани в друго имущество и също не са налични в патримониума на лицата в края на изследвания период, решението на ОС – Варна не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че спрямо С. Х. М. е образувано досъдебно производство № 1/2012 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Търговище за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 108 ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ и е влязла в сила осъдителна присъда № 23/05.11.2015 г. по НОХД № 177/2014 г. на Окръжен съд – Търговище. Приел е, че съдебеното дирене следва да се съсредоточи върху наличното имущество на ответниците в края на проверявания период (обхващащ времето от 25.07.2004 г. до 25.07.2014 г.), което може да бъде предмет на отнемане като след извършен анализ и оценка на същото е определил, че то възлиза на общ размер от 164 000 лв. (1/ придобито през изследвания период жилище № 3 със ЗП от 67.91 кв. м. с идентификатор № ..., находящо се в [населено място], собственост на Ш. А. Н., с придобивна цена от 66 000 лв., чиято актуална пазарна стойност е 60 000 лв.; 2/ недвижим имот, представляващ УПИ № .., с кадастрален № .. по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него сгради, също придобит през периода на проверката от ответницата Н. срещу цена от 7 200 лв., с актуална пазарна стойност от 8 000 лв. и 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... – апартамент № .., находящ се на ет. .., вх. .. на блок ...в[жк], [населено място], придобит в релевантния период от ответника Е. С. Х., с пазарна стойност към датата на придобиване от 73 000 лв. и с настояща такава от 96 000 лв. ). Съдът е съобразил установените данни за конкретните доходи на ответниците в периода на проверката (от 25.07.2004 г. до 25.07.2014 г. ), както следва: 1/ доходи на С. Х. М. от трудови правоотношения - 7 001. 37 лв., 2/ доходи на Ш. А. Н. от трудова дейност - 8 966. 68 лв., 3/ получено застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена И. Груп“ от 172. 10 лв., 4/ получени социални помощи - 18 179. 88 лв., 5/ доходи от продадени през проверявания период недвижими имоти, придобити преди проверявания период - 14 081. 98 лв. (продажбената сделка е извършена на 20.08.2010 г. и с нея Ш. А. Н. е продала срещу цена от 7 200 евро или 14 081. 98 лв. недвижим имот на трето лице – А. С. С.). Сделката от 24.11.2006 г. между ответниците М. и Н. по продажбата на недвижим имот е приета за ирелевантна за общия им счетоводен баланс, доколкото представлява едновременно приход за единия ответник и разход за другия, поради което не следва да се отнася нито в категорията на приходите, нито в тези на разходите; 6/ получени суми по договори за прехвърляне на вземания - 26 417 лв.; 7/ получени кредити - 220 749. 75 лв., 8/ получените по банкови сметки суми от трети лица - 18 885. 39 лв., 9/ получени от сватбата на ответниците М. и Н. – 7 050 лв., 10/ спестени от чужбина от Ш. Н. - 10 000 евро с левова равностойност от 19 558. 30 лв. Приел е, че възлизат общо на сумата от 341 062. 45 лв. За неоснователни в тази връзка са намерени твърденията на горепосочените ответници, че към доходите им следва да се включи сумата от 50 000 лв., получена на тяхната сватба, както и тези за генериран доход от Н. от продажбата на златото, което й е било подарено на сватбата, вкл. и за получена при развода й с ответника М. сума от 6 000 лв. по силата на предбрачен мюсюлмански договор. Изразено е становище, че при задграничните си пътувания ответниците не са имали разходи за квартира (отсядали при близки, познати или роднини, но никога - на хотел), а разходите за транспорт и храна са били минимални. При обобщения анализ на разходите на ответниците за придобиването на леките автомобили и приходите им при отчуждаване на същите, съдът е достигнал до извод, че общият разход е в размер на 38 450 лв., а общият приход е в размер на 32 790 лв. или балансът е в размер на 5 660 лв. разходи. В заключение е прието, че общия размер на разходите за проверявания период възлиза на 323 584. 07 лв. Решаващите съображения за отхвърляне на иска се отнасят до отсъствие на релевантното несъответствие в размер над 150 000 лв. по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ между стойността на придобитото и налично в края на проверявания период имущество на ответниците и нетния ми доход, формиран от приходите или източниците им на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от тях в този период. Извършените изчисления на въззивния съд сочат, че нетният доход на проверяваното лице и членовете на семейството му е в размер на 17 478. 38 лв. (341 062. 45 лв. – 323 584. 07 лв.), а придобитото имущество възлиза на 164 000 лв., т.е. несъответствие от 146 521. 62 лв., поради което визираната по – горе предпоставка за отнемане на имуществото отсъства. Затова не може да се направи обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките на специалния закон (ЗПКОНПИ) за неговото отнемане в полза на държавата, с последица отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация на основания чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК с доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за отнемане от ответниците М. и Н. на преминали през патримониума им парични суми в проверявания период и суми, получени срещу отчуждено имущество в същия период, които не са налични в края му и не е установено да са трансформирани в друго имущество, като постановено при липса на жалба в тази част. Счита обжалваното решение и за очевидно неправилно като предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради явна необоснованост в извода за отсъствие за изискуемото от закона несъответствие в размер над 150 000 лв. Конкретни правни въпроси с обуславящо значение за изхода по делото не са поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Селектирането на касационната жалба се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В първия случай касаторът следва да обоснове наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително - развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът – така мотивите към постановките по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт.

В случая страната не поставя конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото, а вместо това изразява становище за неправилност на въззивното решение, поради неправилна оценка на доказателства по делото и грешни математически изчисления, довели до несъответния на установените факти извод за липсата на изискуемото се от закона несъответствие като елемент от състава на иска по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тези аргументи не могат да обосноват предпоставки за достъп до касация, защото по естеството си са касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК) и са относими в производството по разглеждане на касационната жалба, но не и във фазата по нейното селектиране при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – по релевантен правен въпрос. Непоставянето на такъв въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК. Ето защо, касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се допусне.

Няма основание за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

Въззивното решение не е вероятно недопустим съдебен акт (чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК). То съдържа произнасяне по спорния предмет – относно съществуването на материалното право на държавата за отнемане от проверяваното лице и свързаните с него лица на налично в края на изследвания период имущество в техния патримониум, за което може да се направи обосновано предположение, че е незаконно придобито. В случая втората инстанция е отрекла това право по отношение наличните активи в края на релевантния период, притежавани от ответниците Ш. А. Н. (жилище и поземлен имот) и Е. С. Х. (жилище) като е изследвала наличието на разписаните в специалния закон предпоставки за отнемане. Именно в тази част спорът е бил висящ пред въззивния съд и произнасяйки се по него последният е изчерпал предмета на инстанционна проверка (произнесъл се е в обхвата на сезирането). В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението на втората инстанция не страда и от порок, обуславящ неговата очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е аргументирал предпоставката „очевидна неправилност“ на въззивния съдебен акт с доводи за допуснати от постановилия го съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и необоснованост на извода за отсъствие на правно значимото несъответствие по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Последните съставляват касационни основания за неправилност на решението – чл. 281, т. 3 ГПК и са относими при разглеждане на жалбата от ВКС, но не удовлетворяват предпоставки от фактическия състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В обобщение, не са налице сочените от страната основания за селектиране на касационната жалба, поради което достъпът до касация на въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отречен.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.