Определение № 333 от 19.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1305/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на А. Г. К. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №252/ 01.02.2022 г. по ч.гр.д. №3467/21 на САС, с което е потвърдено определение №270424/15.06.2021 г. по гр.д. №6447/2018 г. по описа на СГС-13 с-в, с което е върната подадената от същия жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: На 29.03.2021 г. на подалата въззивната жалба срещу първоинстанционното решение страна А. Г. К. е връчено разпореждане на администриращия същата жалба съд за внасяне на сумата от 4 018 лева -държавна такса в указания едноседмичен срок. С молба, изпратена по пощата на 05.04.2021 г., проц. пълномощник на жалбоподателката е поискал удължаване на срока за извършване на указаното действие. С разпореждане от 13.05.2021 г. съдът е удължил срока до 21.05.2021 г. С оглед на липсата на изпълнение на указанията на съда за внасянето на държавна такса по ВЖ и в удължения срок, съдът е постановил връщането й. Въззивният съд е констатирал, че още при подаването на ВЖ не е бил спазен двуседмичният законов срок за това: препис от първоинстанционното решение е бил връчен на страната на 29.12.2020 г.-четвъртък, а въззивната жалба е изпратена по пощата на 13.01.2021 г., т.е. след изтичането на срока за това на 12.01.2021 г.-работен ден. Следователно, според съда, дори само на това основание ВЖ е следвало да бъде върната на основание чл.262 ал.2,т.1 ГПК. По оплакванията в ЧЖ, адресирана до САС, съдебният състав на същия е изложил своите съображения, основани на цитираната от него практика на ВКС за това, че за съда не съществува задължение да уведомява страната, че молбата й за удължаване на срока е уважена и кога изтича удълженият срок, с оглед на което при неотстраняване на нередовностите до изтичането на последния е налице основание за връщането й по силата на чл.262 ал.2,т.2 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касация не се формулират каквито и да е правни въпроси, които да се поставят на дискреция за наличието на основание за допускане до касация в твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1,т.1 ГПК, което само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване-така т.1от мотивите на ТР 1/2010 на ОСГТК на ВКС. В същото ТР изрично е подчертано, че ВКС не разполага с правомощия да извлича правен въпрос от оплакванията на страната, изложени в касационната жалба, съотв.- в ЧКЖ. С оглед яснота за страната подала настоящата ЧКЖ, чиито оплаквания се свеждат до това, че администриращият ВЖ съд е следвало изрично да й съобщи за удължения срок за внасяне на държавна такса за разглеждането на същата, следва само да се отчете наличието на константна практика на ВКС в обратния смисъл, цитирана в мотивите на обжалваното пред ВКС въззивно определение, което е съобразено с тази практика. Последното съответствие води също до извод за липсата на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК, още повече при липса на съответен правен въпрос, както и на наведени доводи за необходимост от преодоляване на съществуващата съдебна практика на ВКС. Отделен е въпросът, че за да се произнесе, потвърждавайки връщането на ВЖ, съставът на САС се основал и на неспазване от жалбоподателя на срока по чл.259 ал.1 ГПК още при първоначалното подаване на ВЖ, поради което последната е недопустима и на основание чл.262 ал.2,т.1 ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане до касация, поради което