Определение № 676 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 131 от 08.01.2024 г., подадена от името на Ж. Д. Д. чрез упълномощената от него адв. Б., срещу решение № 466 от 07.12.2023 г. по в.гр.д. № 620/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 840 от 27.07.2023 г., постановено по гр. дело № 457/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, за установявяне на осн. чл. 124, ал.1 ГПК спрямо Ж. Д., че В. Б. е собственик на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в [населено място]. В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че по делото били допуснати процесуални нарушения при уведомяване на ответника, както и че съдът повторил изводите на първоинстанционния съд, без да формира собствени фактически и правни изводи във връзка със спора. Моли се решението да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК е формулиран процесуално-правният въпрос за съдържанието на мотивите към съдебното решение, по който се твърди противоречие с цитирана практика на ВКС. Твърди се, че мотивите на въззивния съд били схематични и бланкетни, не съдържали изводи за преценка на фактите и доказателствата, нито произнасяне по възраженията и доводите в защита срещу иска. Ответницата по касация В. Б. оспорва жалбата и излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на В. Б. срещу Ж. Д. Д. за признаване на установено правото на собственост на ищцата върху недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в [населено място]. Районният съд уважил исковата претенция като приел за безспорно установени всички факти, обосноваващи основателност на установителния иск. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд приел, че изложените във въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения и ограничаване правото на участие и защита на ответника са неоснователни. По оплакванията във въззивната жалба за нарушено право на участие и защита въззивният съд констатирал, че процесуалните права на ответника по иска са били надлежно обезпечени с връчване на препис от исковата молба на адреса, на който е адресната му регистрация и който самият Ж. Д. е посочил в исковата си молба срещу В. Б., в защита срещу която тя е предявила установителния иск, отделен в настоящото производство. Посочено е, че твърдението, че касаторът не живее на адреса в [населено място], на който са връчвани съдебните книжа и призовки, получавани от неговата майка, с която той не поддържал контакти, е недоказано. Независимо, че във въззивната жалба не са били изложени други конкретни доводи срещу правилността на решението, съдът обсъдил доказателствата по делото, от които установил, че правото на собственост на ищцата върху процесния имот е придобито от нея на основание наследяване, договор за продажба и делба. При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставеният процесуално-правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Доказателствата и установените чрез тях обстоятелства са обсъдени логично в тяхната съвкупност, преценено е тяхното значение за доводите на страните и относимостта им към формирания спор. Предметът на въззивното производство при условията на ограничен въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. В случая ответникът не е оспорил направените от районния съд фактически констатации, на които са основани правните му изводи. Съдът е отговорил на оплакванията за нарушено право на участие в производството и е изложил съображения защо не ги приема за основателни. Несъгласието с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на решението до касационен контрол, ако не е налице някое от основанията по чл.280 ГПК. Такова не е обосновано от касатора. По тези съображения и предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Ответницата е сторила разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение