Определение № 302 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1019/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Д. и В. П. Д., двамата от [населено място], срещу определение № 58 от 11.03.2020г. по т. д. № 341/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. С. Д. и В. П. Д. срещу решение № 195 от 06.11.2019г. по в. гр. дело № 212/2019г. на Разградски окръжен съд, ГО и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон и поддържат становище, че ищецът умишлено е разделил претенциите в две заповедни производства и две искови производства за суми по един договор за кредит. Молят определението да бъде отменено и касационното производство да бъде продължено. Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Б. Р. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС, поради което моли същото да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдебният състав на Търговска колегия на ВКС, Второ отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Разградски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид произхода на претендираното вземане по аргумент от чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 ТЗ – вземането произтича от договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка. Посочил е, че въззивното решение е постановено на 06.11.2019г. при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК и е влязло в сила на датата на неговото обявяване, т. е. преди изменението на чл. 113 ГПК. Изложил е съображения, че нормата на чл. 113 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019г./ е процесуална и има незабавно действие, но само за заварени процесуални правоотношения, каквото в случая не е налице, тъй като въззивното решение е влязло в сила преди изменението на чл. 113 ГПК. Обжалваното определение на ВКС е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предвиденият в посочената правна норма минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция на въззивния съдебен акт се преценява съобразно цената на всеки отделен иск. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не предвижда изключение за обжалваемост в хипотезата на предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с различни искови молби във връзка с различни заявления за издаване на заповед за изпълнение на дължими суми, представляващи различни погасителни вноски за различни периоди от време, произтичащи от един договор, респективно за част от дължимата сума в резултат на обявяване за предсрочно изискуеми на вземанията по договора за кредит. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. С. Д. като кредитополучател и В. П. Д. като поръчител дължат солидарно в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 19 057,86 лв., представляваща частично претендирана главница по неплатените погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2019г. до 21.10.2020г. по договор за потребителски кредит № 2355724 от 21.07.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост и вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017г. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 84,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.02.2018г. до 06.03.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 354/07.03.2018г. по ч. гр. д. № 683/2018г. на Шуменски районен съд. Делото е търговско, тъй като претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит, т. е. банкова сделка, представляваща абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове е под 20 000 лв. Следователно касационната жалба е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане от съответния съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение. Правилен е и изводът за неприложимост на разпоредбата на чл. 113 в редакцията й след изменението със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019г./, предвид обстоятелството, че въззивното решение е влязло в сила на 06.11.2019г., т. е. преди изменението на чл. 113 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК частните жалбоподатели трябва да заплатят на ответника по частната жалба възнаграждение за юрисконсулт в размер 100 лв., определено по реда на чл. 37 ЗПрП. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение