Определение № 50063 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 43 от 08.04.2022г. по гр.д. № 22/2022г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 30.09.2019г. по гр. д. № 461/2018г. на Тутракански районен съд за отхвърляне на иска за съдебна делба, предявен от С. С. И. (С. С. С.), С. С. С. (С. У.), Л. С. А. (Л. Ъ.) против Б. С. Ф. относно нива с площ 15 901 кв.м. в местн. “Д.“, с идентификатор № *** по КККР на землището на [населено място], [община]. Касационната жалба е подадена от ищците С. С. И., С. С. С. (С. У.), Л. С. А. (Л. Ъ.) чрез пълномощника адв. В.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ при недобросъвестно владение на праводателя, може ли приобретателят да придобие имота с добросъвестно владение; 2/ необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване довели ли са до неправилни изводи; при съпоставянето им останалите доказателства, правилно ли е приложен материалния закон. Твърди се, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска по чл. 34 ЗС вместо по чл. 69 ЗС, както и че е налице неяснота в съображенията на съда, която на практика е равна на липса на мотиви. Ответникът по касационната Б. С. Ф. моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба на земеделски имот - нива в землището на [населено място].Ищците основават правата си на наследство от И. С. Б., починал 1937г., като те са наследници на неговата дъщеря Х. И. А., починала през 2000г. в Турция. Правото на собственоствърху делбения имот е възстановено с решение на ПК - Тутракан от 1993г. в полза на наследниците на И. Б.. Наследници на И. Б. са три дъщери - Е., Х. и Н. и син М. С констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност от 2012г. Ф. М. И. - син на М. И. С. е признат за собственик на процесната нива. С нотариален акт за продажба от 14.01.2013 г. Ф. И. и съпругата му С. И. продават нивата на ответника Б. С. Ф.. От страна на ответника се поддържа възражение за придобиване на дяловете на ищците по давност чрез добросъвестно владение, считано от сключване на договора за продажба на 14.01.2013г. до предявяване на иска на 19.09.2018г. С исковата молба като ответник е посочена съпругата на ответника А. С. Ф., но впоследствие пред първата инстанция искът срещу нея е оттеглен и производството прекратено. Основание за оттеглянето е фактът, че бракът е сключен през 2017г., т.е. след придобиване на имота от ответника. Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение, с което е било обезсилено първоинстанционното решение и делото върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на останалите наследници на общия наследодател. С решението на Върховния касационен съд, I г.о., по гр.д. № 3542/2020г. е прието, че наведените от ищците доводи са за наличието на съсобственост между тях и ответника по иска, възникнала в резултат на различни правопораждащи юридически факти. Ищците са оспорили легитимиращия ефект на издадения в полза на Ф. И. констативен нотариален акт и вещнопрехвърлителното действие на сключената от него разпоредителна сделка досежно своите, придобити по наследство от И. Б., идеални части от имота. Ответникът не е наследник на И. Б., а трето за наследството лице, поради което предявеният иск не може да се окачестви като иск за делба на наследство, който да налага конституирането на други лица-наследници на общия наследодател, като страни по делото. Съдът е посочил и че разпоредбата на чл. 76 ЗН не се прилага служебно, поради което въззивният съд не е имал основание да приеме, че в делбата следва да участват не приобретателите на процесния имот, срещу които е предявен искът, а разпоредилия се с имота наследник. При новото разглеждане на делото Силистренски окръжен съд е дал указания за представяне доказателства за идентичност на описания в исковата молба имот с възстановения по ЗСПЗЗ, което е изпълнено - представено е удостоверение от 4.03.2022 г. на ОбСЗГ, гр. Тутракан. Съдът е установил от разпитаните свидетели, че още пред 90-те години, въпреки известни спорове между наследниците, приживе на М. С., нивата е дадена да се обработва от ответника и неговия баща. Впоследствие, когато Ф. И. се снабдил с нотариалния акт за собственост по давност и наследство, и продал имота на ответника, същият продължава да го обработва вече като собственик. Тъй като от продажбата на 14.01.2013г. до завеждане на иска за делба на 19.09.2018г. са изминали повече от пет години, то ответникът е придобил правата на ищците, които са му били прехвърлени от несобственик, с добросъвестно владение. Затова съдът е отхвърлил иска за делба поради липса на съсобственост. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: Първият правен въпрос: дали при недобросъвестно владение на праводателя може приобретателят да придобие собствеността с добросъвестно владение, не е разрешен от съда, а и не е от значение за изхода на спора. Същият би имал значение при присъединяване на владението на праводателяпо чл. 82 ЗС. В случая ответникът не се позовава на присъединяване на владението и такова не се извършва. Съдът е приел, че ответникът е придобил правата на ищците със собствено добросъвестно владение - той е сключил договор за продажба, без да знае, че праводателят му не е собственик на имота изцяло и поради това има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. За придобиване на имота по давност са необходими пет години добросъвестно владение - чл. 79, ал.2 ЗС и те са изтекли от момента на продажбата към момента на предявяване на иска. Поради това възражението на ответника за придобиване по давност е основателно, без да е нужно да присъединява владението на своя праводател. С оглед на изложеното липсва и противоречие с посоченото от касаторите Решение №178 от 09.07.2014г. по гр.д. № 7749/2013г. на I г.о., което визира хипотеза на присъединяване на разнородно владение, при което необходимият срок за придобиване по давност е 10 години. Вторият въпрос почива на оплакване за неправилност поради необсъждане на свидетелските показания и неточното им интерпретиране, като се твърди, че това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди свидетелските показания в съвкупност със събраните доказателства и направил произтичащите от това обсъждане правни изводи. Липсва отклонение от практиката по решение № 266 от 29.06.2011г. по гр.д № 1058/2010г. на I г.о., която изисква съдът да прецени достоверността на свидетелските показания и да формира вътрешното си убеждение въз основа на анализа на всички доказателства. В случая спорът е съсредоточен върху това дали наследствените права на ищците са придобити по давност от ответника. Събраните доказателства в тази насока са безпротиворечиви - ответникът осъществява фактическа власт от момента на сключване на договора за продажба през януари 2013г. и към момента на предявяване на иска за делба през септември 2018 г. необходимият давностен срок по чл. 79, ал.2 ЗС е изтекъл. Несъстоятелни са и не могат да обосноват достъп до касационно обжалване съображенията, че е налице неяснота в мотивите и че е направена погрешна правна квалификация на иска. Изложените от съда мотиви са ясни и разбираеми. Квалификацията е съответна на обстоятелствата по делото и е потвърдена с отменителното решение на ВКС. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответникът не е направил разноски в производството и такива не се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.