Определение № 232 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 622/2023 г.

Образувано е по КЖ от страна на назначения по чл.29 ал.2 ГПК особен представител на „Болкан Ентертейнмент Компани“ ЕООД срещу решение № 807 / 22.12.2022 г. по търг. дело №767/22 г. на САС-ТО, с което е потвърдено решение от 15.07.2022 г. по т.д. № 60 /22 на СГС, ТО с което на основание чл.155 т.3 ТЗ е прекратено същото дружество по иск на Прокуратурата на РБ. Навеждат се оплаквания за недопустимост и противоречие с материалния закон. Ответникът по КЖ Прокуратурата на РБ не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения: От вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд служебно е проверли, е установено, че ответното дружество „Болкан Ентертейнмент Компани” ЕООД е било първоначално регистрирано с решение от 7.12.2004 г. по ф.д. № 13256/2004 г. на СГС, с капитал 5000 лв. и едноличен собственик на капитала П. М. П.. Дружеството е пререгистрирано без промени по реда на ЗТР на 24.06.2009 г. На 6.02.2015 г. е вписано прехвърляне на всички дружествени дялове на И. А. А. който е вписан като едноличен собственик и управител. Според представената справка от 10.01.2022 г. от НБД „Население“ А. е починал на 18.08.2015 г. С оглед изложеното, съдът е приел от правна страна следното: Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези формални предпоставки са налице, доколкото от доказателствата се установява, че едноличният собственик и управител е починал на 18.08.2015 г., откогато и до днес липсва вписан нов управителТова обстоятелство не се оспорва, а се оспорва единствено допустимостта на иска, предвид обстоятелството, че в случая е налице и прекратителното основание по чл. 157, ал. 1 ТЗ. Според въззивния съд, разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ урежда специфично основание за прекратяване на ЕООД, в което капиталът се притежава от физическо лице, а именно прекратяване със смъртта на това лице, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Според съда, при сегашната законова уредба прекратяването по чл. 157, ал. 1 ТЗ следва да стане чрез на съдебно решение, т.е. по реда на чл. 155, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.. Ето защо предявеният иск е допустим. Същият е и основателен, тъй като са налице както предпоставките на чл. 157, ал. 1 ТЗ, така и тези по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. В учредителния акт на процесното ЕООД липсва предвидено друго, а наследниците не са изявили желание за продължаване на дружеството от смъртта на едноличния собственик на капитала през 2015 г. до настоящия момент. Същевременно, доколкото същият е вписан и за управител, то след неговата смърт липсва и вписан управител. При това положение и двете прекратителни основания са доказани, като искът, основан на едното от тях се явява основателен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочи вероятна недопустимост като основание по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че обобщено въпросът относно приложимостта на исковия ред по чл.155 т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че доколкото междувременно ОСТК на ВКС се е произнесъл по тълк.дело №1/20 по описа ВКС с ТР №1/2020 от 31.05.2023 г., с което /в т.1/ се дава задължително тълкуване по обуславящия изхода на спора правен въпрос в насока, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.1,т.3ГПК, нито това по чл.280 ал.2 ГПК-вероятна недопустимост.Това е така, доколкото произнасянето на обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с приетото в цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса. Въпросът за това, дали искът, предявен на това основание, е основателен е по правилността на въззивното решение и по него ВКС не се произнася в настоящото производство по чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение