Определение № 5646 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 621/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 405 от 07.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 587/2023 г. на Русенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 782 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 4388/2022 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. И. Д. и Н. И. Д. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преместят водопроводното отклонение, шахта и СТИ - водомер, отчитащ потреблението на вода в имота им в [населено място], [улица], в реално ползваната от тях част от дворното място. Въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191/1997 г., ищецът в първоинстанционното производство М. Н. е придобил правото на собственост на 162/495/763 ид. части от дворно място, цялото с площ от 763 кв. м, образуващо парцел *-* в кв. 35 по плана на [населено място], ведно с построената в него къща върху 146, 20 кв. м – само две стаи и антре по правилата на етажната собственост със застроена площ от 51 кв. м, находящи се откъм страната на [улица], а по силата на договор за покупко-продажба (нот. акт № 169/2004 г.) ответниците П. Д. и Н. Д. притежават останалите 558/750 ид. части от него, заедно със самостоятелна, обособена по правилата на етажната собственост част от 95,20 кв. м от полумасивна жилищна сграда, цялата с площ от 146, 20 кв. м. С нот. акт № 138/2005 г. М. Н. е учредил в полза на П. Д. право на строеж за изграждане в посочения имот на двуетажна масивна жилищна сграда. В нарушение на действащите нормативни актове и на инвестиционните проекти от 2005 г. и 2007 г. водозахранването към двете сгради се осъществява от две различни водопроводни отклонения, по повод на което през 2022 г. на два пъти е прекъсвано водоснабдяването към жилището на ищеца, което му е причинило значителни неудобства. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от показанията на свидетелите Д. К., Г. Г. и М. Б. е установено, че шахтата с общия водомер, отчитащ ползваната от ответниците вода, е разположена на около 30 см от оградата, разделяща ползваната от ищеца част от имота. Според заключението на вещото лице при изграждането на водомерната шахта не са спазени изцяло проектите от 2005 г. и 2007 г. По делото липсват доказателства за разпределение на правото на ползване върху съсобственото дворно място, поради което на основание чл. 32 ЗС имотът се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, в случая от ответниците. С учредяването в тяхна полза на право на строеж, за тях е възникнало правомощието да ползват земята, доколкото това се явява необходимо за ползване на собствената им постройка, включително за осигуряване на водоснабдяването в обекта чрез прокарване на тръби за водопровод и поставяне на водомер. Изложени са съображения, че в случая неспазването изцяло на проектите от 2005 г. и 2007 г. не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Точното им изпълнение изисква изграждане на шахта с общ водомерен възел, обслужваща двете сгради, и разположена в съсобственото дворно място, чието ползване не е разпределено по надлежния ред между съсобствениците, поради което ситуирането на шахтата във фактически ползвана от ищеца част от него не представлява неоснователно действие предвид приложимостта на чл. 32 ЗС. В случая по делото не е установено и наличие на затруднения за ищеца да осъществява правата си вследствие на местоположението на шахтата. Основните му оплаквания за претърпените от него неудобства произтичат от прекъсването на водоподаването към имота му през 2022 г., но от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че причината за спиране на водоподаването от служители на „ВиК“ ООД – Русе не е разположението на шахтата, а констатираното наличие на два отделни водомерни възела в един общ съсобствен парцел. По делото не е доказано необходимостта от осигуряване на достъп за отчитане на потребената вода да създава пречки за използването на притежаваните от ищеца идеални части от съсобствения имот или да му причинява затруднения, по-големи от обикновените. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си; 2. Представлява ли пречка за нормалното упражняване на правото на собственост върху жилищна сграда, индивидуална собственост на един от съсобствениците на дворно място, допуснатото от страна на друг от съсобствениците на същото отклонение от одобрен инвестиционен проект във връзка със строеж на жилищна сграда, индивидуална собственост на последния, което е и в нарушение на действащите нормативни актове, след като отклонението е довело до прекъсване водоснабдяването на сградата на другия съсобственик, и причинило ли му е то значителни неудобства. Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По първия поставен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Вторият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касатора и не кореспондира на посочените по-горе съображения на съда за постановяване на обжалваното решение, и по-конкретно, че местонахождението на процесната шахта не е станало причина за прекъсване водоснабдяването на неговата сграда, респ. същият е по съществото на спора и изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, което също не може да се извърши в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Ето защо този въпрос не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване, нито въззивното решение противоречи на дадените с ТР № 4/2015 г. на ОСГК задължителни разяснения. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,