Определение № 4072 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2816/2023 г.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 314161/02.12.2022 г., подадена от А. А. К. и М. Т. Д., чрез адвокат Д. П., срещу решение № 263124 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 9805/2019 г. (относно номера на делото са постановени две решения по чл. 247 ГПК - № 260120 от 17.01.2023 г. и № 260340 от 21.02.2023 г.) на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 88716 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 61687/2014 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 117363 от 16.05.2019 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. А. К. и М. Т. Д. искове с правно основание чл. 108, чл. 109 и чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството по предявените по делото искове с правно основание чл. 109а ЗС е прекратено с влязло в сила определение на първоинстанционния съд. С молба вх. № 16037/07.12.2023 г. А. А. К. и М. Т. Д., чрез адвокат Д. П., заявяват, че оттеглят касационната жалба и молят делото да бъде прекратено, предвид постигната извънсъдебна спогодба. Прилагат копие от спогодбата. С молба, депозирана пред Софийски градски съд, с вх. № 292758/07.12.2023 г., препратена на ВКС, А. А. К. и М. Т. Д. заявяват, че правят отказ от всички предявени искове. Настоящият съд намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за обезсилване на въззивното и първоинстанционното решения в частта им по исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, в които същите не са влезли в сила. В тази връзка съобразява, че адвокат Д. П. разполага с представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК. Решението на Софийски градски съд по исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС е влязло в сила, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,