Определение № 858 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Н. Н. и Е. Н. срещу решение №1309/20г., постановено по в.гр.д. 5443/19г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен искът им срещу Банка ДСК ЕАД по чл. 26, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл. 576 ГПК за признаване на установено, че договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт № 131, т.3, рег. 4122, дело №499/07г. е нищожен поради липса на форма. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е дал отговор на два въпроса- първият е как се извършва удостоверяването на изявлението на нотариуса, че е прочел съдържанието на нотариалния акт, когато това изявление не е включено в текста на нотариалния акт, а е добавено- чрез спазване на реда за извършване на поправка или не, а вторият въпрос е дали се полза с материална доказателствена сила изявлението на нотариуса, че е прочел нотариалния акт на страните, при условие, че не е спазен реда за извършване на поправка. Посочва се, че разрешаването на тези въпроси има значение за развитие на правото, тъй като нормата на чл. 475, ал.3 ГПК (отм.), сега чл. 579, ал.3 ГПК е неясна. По втория въпрос се подържа, че въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съгласно решение №37/10г. на ІV ГО поправката е невалидна, когато не е извършена по реда на чл. 475, ал.3 ГПК (отм.). Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск на А. Н. и Е. Н. срещу Банка ДСК ЕАД за установяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека, поради непрочитане на съдържанието на нотариалния акт. Софийският апелативен съд е приел от фактическа и правна страна, че нотариусът е прочел съдържанието на нотариялният акт, тъй като това било удостоверено от нотариуса в акта като забележка, а за тази забележка не е необходимо да се спазва процедурата за извършване на поправка на акта. Тази забележка се ползвала с материална доказателствена сила, тъй като е в кръга на действията, които подлежат на удостоверяване от нотариуса, откъдето следвало, че ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване обратното, а именно, че актът не е бил прочетен. По тези решаващи мотиви въззивният съд е отхвърлил иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото при отговора на формулираните в изложението въпроси въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС. Съгласно решение № 252/09 І ГО нотариусът не е длъжен да впише в нотариалния акт, че го е прочел на страните, а с решение № 1099/08г. ІІ ГО е прието, че по реда на чл. 475, ал.3 ГПК (отм.) се извършват само поправки, с които се изяснява съдържанието на акта или се отстранява допусната в него фактическа грешка. В съответствие с това тълкуване въззивният съд е приел, че отразяването на това обстоятелство (прочитането на нотариалния акт и одобряването му от страните) в нотариалния акт като забележка, не е необходимо да е във формата на поправка по чл. 475, ал.3 ГПК (отм.). Тъй като вписването в нотариалния акт, че нотариусът го е прочел и страните са го одобрили, има характер на удостоверяване на извършени пред него действия (чл. 465,б.“г“ ГПК (отм.)), то и добавянето на бележка към акта със същото съдържание ще има удостоверително значение и материална доказателствена сила. Поради това посочената практика от касатора за формата за валидност на извършената поправка е неотносима в случая, доколкото реда за извършване на поправка по чл. 475, ал.3 ГПК (отм.) не се отнася за добавянето на бележка към акта, че същият е прочетен на страните и те са го одобрили. Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по формулираните в изложението въпроси има практика на ВКС и не се установява необходимост, нито касатоърт обосновава такава, за нейното изменение или осъвременяване (т.р. №1/10г. на ОСГТК). Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО