Определение № 364 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. З. - М. и А. Д. М. против решение № 6182 от 12.11.2024 г. по гр.д.№ 13785/2021 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение №20159107/19.07.2021г., постановено по гр.д. №56610/2019г. на СРС, в частта му, с която всяка от касаторките е осъдена да заплати на Д. Д. М. на основание чл.36, ал.1 от ЗН по 17 735,54 лева, съставляващи припадащите им се части от разполагаемата й част, след постановено намаляване на основание чл.30, ал.1 от ЗН на дарение от 25.02.1987г., обективирано в НА №6, том V, нот. дело №660/1987г., извършено от общия наследодател на страните Д. Д. М. в полза на Д. Д. М., възстановяване на запазените части на двете касаторки и връщане на дарения имот имота в наследствената маса. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно прилагне на чл. 36, ал.1 ЗН, като считат, че на дарената не следва да се присъжда стойността на разполагаемата част, защото тя я получава като квота от съсобствеността, поради което с постановеното решение Д. Д. М. се е обогатила неоснователно. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК, като касаторите считат, че съдът е постановил решение в противоречие с решение № 48 от 25.02.2013 г. на ВКС на РБ, І-во ГО по гр.д.№ 715 по описа за 2012 г. и цитираното в него Решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, І гр. о., Решение № 66 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2014 г., I г. о., Решение № 599 от 17.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 240/2003 г., I г. о., решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/2015 г., ІІ гр.о. и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г. Твърди се очевидна неправилност поради нарушение на правилото на чл. 36, ал.1 ЗН, което се прилага служебно от съда. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с корективното тълкуване на чл. 36, ал.1, т.1 ЗН – следва да се присъди и й е присъдена само припадащата й се част от разполагаемата част. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Страните са наследници на Д. Д. М., починал на 09.05.2019г. Н. В. З. - М. е негова съпруга, а А. Д. М. и Д. Д. М. са негови дъщери. В отговор на исковата молба, подадена от Д. М. за делба на апартамент №***в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на четири ниви, находящи се в землището на [населено място], общ. П., обл. Р., останали в наследство от наследодателя, Н. В. З. - М. и А. Д. М. са поискали намаляване на основание чл. 30 ЗН на дарението, което Д. Д. М. е направил в полза на дъщеря си Д. Д. М. на 1/2 идеална част от апартамент № ***, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] възстановяване на запазената им част и допускане на съдебна делба и на този апартамент. Притежаваните от наследодателя ап.***, находящ се в [населено място],[жк]и четирите ниви в землището на [населено място], общ. П. към момента на откриване на наследството са на стойност 143 264 лева. В наследството няма други имоти и задължения, а дарената 1/2 ид.ч. от апартамента в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е на стойност 69502,50 лв. Така масата по чл. 31 ЗН е 212826,50 лв., а разполагаемата част, която съгл. чл. 29 ЗН при две деца и преживял съпруг е 1/2 ид.ч. е на стойност 53206,62 лв., а 1/4 от нея е 13301 лв. Тъй като стойността на подарения имот надвишава разполагаемата част с 16356 лв., т.е. с повече от 1/4, съгл. чл. 36, ал.1, изр.1 ЗН имота се връща в наследствената маса, а надареният получава стойността на разполагаемата част. Въззивният съд е съобразил, че дарената – дъщеря на наследодателя е и наследник с право на запазена част и поради това, че имота се връща в наследствената маса, е приложил правилото на чл.36, ал.1, изр.1 ЗН, съобразявайки тълкуването, направено в решение № 48 от 25.02.2013 г. на ВКС на РБ, І-во ГО по гр.д.№ 715 по описа за 2012 г. и цитираното в него Решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, І гр. о. Според тези решения, тъй като надареният с право на запазена част получава наследствен дял от върнатия в наследството имот, следва да му се присъди в пари, съгл. чл.36, ал.1, изр.1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. Затова на съделителката Д. М., ответник по исковете с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, са присъдени по 17735,54 лева, дължими от всяка от съделителките А. М. и Н. З. - М. или общо 35 471,08 лева, като е отменено решението на РС за разликата над този размер до присъдения от РС размер от 26 603,31 лева. от всяка по отделно. Разликата между решението на първата и на втората инстанция е в това, че РС е осъдил А. М. и Н. З. - М. да платят на Д. Д. М. общо двете цялата стойност на разполагаемата част поради връщане на дарения имот в наследствената маса, а въззивният съд е съобразил, че Д. Д. М. придобива от разполагаемата част своята наследствена 1/3 ид.ч. от имота и затова следва да получи стойността само на 2/3 от разполагаемата част. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. В случая касаторите не са формулирали правен въпрос, а са посочени само решения, на които считат, че въззивното противоречи. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. Въпреки това съдът отбелязва, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения. Цитираното от касаторите решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 715/2012 г.на ВКС, І-во гр.о. е приложено стриктно. С останалите решения е прието, че на дарения наследник с право на запазена част, при връщане на имота в наследствената маса, се присъжда стойността на разполагаемата част, тъй като с нея наследодателят е могъл да с разпореди в негова полза. С решението на РС, касаторите са осъдени да платят цялата равностойност на разполагаемата част на надарената разпределена по между им по равно / по 26 603,31 лева/. С въззивното решение съдът е осъдил касаторките да платят само 2/3 от разполагаемата част, / т.е. всяка да плати по 17 735,54 лева. Затова решението не е постановено във вреда на касаторките и в противоречие с цитираните решения, с които е постановено заплащане разностойността на цялата разполагаема част. При връщане на дарения имот в наследството, на надарената с право на запазена част се присъжда разполагаемата част от наследството според текста на закона – чл. 36, ал.1, изр.1. Съдът е съобразил този текст и фактите по делото - че надарената е и призован наследник по закон /дъщеря/ и дареният имот надвишава с повече от 1/4 стойността на разполагаемата част. Тъй като след връщане на имота в наследството, тя получава по наследство наследствената си част /дял/ от разполагаемата част, съдът й е присъдил само частта от разполагаемата част, припадаща се на ищците по иска по чл. 30 ЗН, т. е. равностойността на 2/3 от нея. След връщане на дарения имот в наследството, дела на ответницата по този иск /идеалната й част от имота/ включва изцяло запазената й част от наследството и припадащата й се част от разполагаемата част на наследодателя. За припадащата се част на ищците, тя получава от тях равностойността й, т.е. разностойността на 2/3 от разполгаемата част, присъдени с въззивното решение. Затова касаторката не се обогатява без основание. Съдът се е позовал мотивите на Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 715/2012 г. на ВКС, І гр. о. и на посоченото в него Решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, І гр. о. В този смисъл са разясненията в доктрината - виж "Запазена част в наследството" на проф. П. В., "С. " 1994 г., стр. 104. Затова въззивното решение не е постановено в противоечие със съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност. Касаторите свързва това наведено от тях основание с неправилно прилагане на чл. 36, ал.1 ЗН. По изложените съображения това твърдение е неоснователно. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с матералния закон - чл. 36, ал.1, изр.1 ЗН и процесуалните правила. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказаният с приложеният към молба от 13.01.2026 г. договор за правна помощ размер – 2000 лв., за които е отразено, че са платени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение