Определение № 861 от 04.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4411/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат З. Н. против определение № 301 от 27.08.2013 г. по ч. гр. д. № 677/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 303 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 88/2013 г. по описа на Свогенски районен съд. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], заявява становище за оставяне без уважение на частната жалба и претендира разноски. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 303 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 88/2013 г. по описа на Свогенски районен съд, с което е отхвърлено възражението за родова подсъдност с правно основание чл. 119, ал. 1 ГПК, направено от жалбоподателя с искане за прекратяване на делото и препращането му по компетентност в Софийски окръжен съд. Определението на въззивния съд по реда на чл. 121 ГПК, с което е оставена без уважение частната жалба против определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отводът за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице преграждане понататъшното развитие на делото, както и не се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Поради преграждащия си характер на касационно обжалване би подлежало определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Частният жалбоподател следва да заплати на [фирма], [населено място] направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение /по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой/. Воден от горното, ВКС-І т. о.