Определение № 37 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 336/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. С. Х., чрез адв. Д. Г., срещу определение № 493 от 25. 11. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 424/2021 г. на ОС – Смолян, с което е потвърдено определение от 18. 10. 2021 г. по гр. д. № 425/2021 г. на Смолянския районен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. № 1082/2021 г. на РС - Смолян с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спряното дело. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба Д. Л. К. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Производството по гр. д. № 425/2021 г. на РС – Смолян има за предмет предявен от Е. С. Х. против Д. Л. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на недвижим имот – втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор ........................ по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж, с площ от 128, 68 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от тавана с реално ползване на югозападната част и съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда с идентификатор ..................... по одобрената КККР на [населено място]. Като придобивно основание се сочи договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ................... г. по описа на нотариус А. С., с който Л. М. К. и А. И. К. са продали на Д. Л. К. и Е. С. Х. правото на собственост върху описания жилищен имот, при равни права. Производството по гр. д. № 1082/2021 г. на РС - Смолян има за предмет предявени от праводателите на съделителите по договора за покупко-продажба на делбения имот Л. М. К. и А. И. К. против Е. С. Х. и Д. Л. К. обективно и субективно съединени искове както следва: а/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на процесния жилищен обект, сключен с н.а. № ............. г. по описа на нотариус А. С., поради сключването му при липса на съгласие от страна на продавачите; б/. евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК – за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ................. г., поради неизпълнение на задължението на купувачите за заплащане на договорената продажна цена; в/. кумулативно съединен с исковете по т. 1 и т. 2 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците Е. Х. и Д. К., че ищците Л. М. К. и А. И. К. са собственици на описания по-горе жилищен имот. При тези данни окръжният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 229, ал. 1 ,т. 4 ГПК за спиране на делбеното производство до приключване с влязъл в сила акт на производството по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, касаещи придобивното основание на съделителите, заявено в делбеното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на съда за наличие на връзка на преюдициалност между делата, както и на извода, че изходът на делбеното производство е обусловен от изхода на другото дело. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/. налице ли е обвързаност на съда по висящо дело за делба с решение на друг съд, установяващо евентуални права на собственост на трето, неучаствало в делбата лице върху наследствената маса; 2/. допустимо ли е спиране на делбено производство до разрешаване с влязло в сила решение на спорове, които не са сред изрично предвидените в чл. 343 ГПК преюдициални спорове. Въззивното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на чл.чл. чл. 229, ал. 1, т. 4, чл. 297 и чл. 298 ГПК. Законосъобразна е преценката му, че постановеното по гр. д. № 1082/2021 г. на РС – Смолян решение по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще има обуславящо значение за правилното разрешаване на делбеното дело. Това е така, защото уважаването на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД би имало за последица отпадане на заявеното от съделителите придобивно основание - договор за покупко-продажба и защото делбеният съд е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да приеме за настъпила постановената с решението материалноправна промяна, тъй като конститутивните съдебни решения действат спрямо всички - всяко трето лице е длъжно да зачете конститутивното им действие (да приеме и да се съобрази с настъпилото между страните конститутивно действие). Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не са обсъждани, съответно не са и разрешени в противоречие с цитираната от същия практика на ВКС – определение № 4 от 09. 01. 2017 г. по ч. гр. д. № 3197/2016 г., 4 г.о., определение № 173 от 17. 10. 2018 г. по ч. гр. д. № 2590/2018 г., 1 г.о. В първото е обсъждан въпросът дали ако във втората фаза на делбеното производство влезе в сила решение, обвързващо съделителите, с което е установено че трето лице притежава правото на собственост върху делбеното имущество или е съсобственик, това решение ще има значение за делбеното производство във фаза по извършване на делбата. Във второто определение касационното обжалване е допуснато по въпроса допустимо ли е да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по делбено дело, по което страни са единият от бившите съпрузи и приобретатели от другия съпруг, ако между бившите съпрузи е висящо дело по чл. 23 СК, по което приобретателите от единия от съпрузите не участват като страни. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има създадена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна като неточна, несъответна на обществено-икономическите условия или по други причини. Затова обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение