Определение № 2017 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1385/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на И. С. М. ЕГН7 [ЕГН] срещу определение № 881/03.04.2024 г. по в.ч.гр.д. №721/2024 на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 57/ 03.01.2024г. по гр.д.№ 10815/ 2023г. по описа на ПРС - X. гр.с., с което е върната искова молба вх.№ 68610/ 25.07.2023г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК] срещу И. С. М., ЕГН: [ЕГН], чрез адв.А. И. Д. и прекратено производството по делото. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда за недопустимост на решението по иска на банката, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Банка ДСК“ АД чрез процесуалния си представител изпраща отговор на същата със становище за неоснователност и липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел следното: С обжалваното пред ОС-Пловдив определение на РС-Пловдив по гр.д. № 10 815/ 23 при проверка на допустимостта на инициираното исково производство по чл.422, ал.1 ГПК съдебният състав е констатирал по преписката, комплектована с ч.гр.д.№ 4724/ 2013г. по описа на ПРС - X. гр.с-в и изп.д.№ 20138240401986 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824, район на действие ОС-П., че поканата за доброволно изпълнение изх.№ 36697/ 03.06.2016г. по изп.д.№ 20138240401986 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824, район на действие ОС-П., е получена от ответника в производството по иска И. С. М. като солидарен длъжник по ИЛ от 08.04.2013г. изд. по ч.гр.д.№ 4724/ 2013г. по описа на ПРС - X. гр.с., чрез процесуалния му представител - адв.Т. П., на датата 11.07.2016г. С оглед на това, съдебният състав е направил извод, че срокът по чл.414, ал.2 ГПК се е явил изтекъл за подаване на възражението по чл.414, ал.1 ГПК / с вх.№262200/ 13.04.2023г. по вх.рег. на ПРС / в действащата към процесния момент редакция на разпоредбата преди изменението й с ДВ, бр.100/ 2019г./ Следователно, според въззивния съд, издадената заповед за изпълнение в заповедното производство се явява влязла в законна сила след изтичане на двуседмичния срок, считано от 11.07.2016г., а образуваното по указанията на заповедния съд исково производство от заявителя и ищец „Банка ДСК“ АД правилно и законосъобразно е прието от районния съд, че се явява недопустимо поради липса на предпоставките за това. Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба от страна на подалия КЖ И. С. М. в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се сочат каквито и да е формулирани правни въпроси, като вместо това се навеждат оплаквания за неправилно приложение на нормата в разпоредбата на чл.414 ал.2 ГПК към конкретните релевантни за спора факти. Произнасянето по законосъобразността на база фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно изричните задължителни за съдилищата указания в ТР №1/2010 г. по приложението на процедурата по чл.288 ГПК и съдържанието на основанията за дискреция за допускане на касационно обжалване, уредени в чл.280 ал.1 ГПК. Освен това, съгласно т.1 от същото ТР на ОСГТК, във всички случаи е необходимо страната да формулира един или няколко правни въпроси от значение за изхода по конкретния спор, като при липса на такава формулировка ВКС не може служебно да извежда такива въпроси от посочените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност или от посочената в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК съдебна практика, каквито претенции предявява пълномощника на подалото касационната жалба лице. Ето защо не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК и следователно не следва да се допуска касационно обжалване на това основание. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК. Конкретното обосноваване на това основание е твърде общо и в голяма степен неясно формулирано. Последното възпрепятства възможността за преценка за наличие на критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебният акт да страда от особено тежък порок, установим от самото му съдържание. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Подобни конкретни пороци на обжалвания акт, нито се твърдят, нито се обосновават като налични. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което