Определение № 163 от 09.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Ц” ООД гр. С. против определението на Бургаския окръжен съд № 390 от 26.09.2009г. по ч.гр.д. № 471/2009г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е потвърдил на основание чл.577 ГПК определение на съдия по вписванията при Бургаския районен съд, с което е отказано вписване на искова молба по чл.19 ал.3 ЗЗД с ищец „Ц” ООД гр. С.. В. съд е приел, че не са спазени императивните изисквания на чл. 77 от Закона за кадастъра и имотния регистър имотът в молбата за вписване и в исковата молба да бъде индивидуализиран с посочване и на идентификатор по кадастралната карта, която за гр. Б. е одобрена със заповед № Р* от 30.01.2009г., обнародвана в Д. В. бр.19/2009г. в сила от 14.04.2009г., както и на чл.6 б.”а” от П. за вписванията. Определението на въззивния съд, с което е дадено разрешение на друго производсто по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд само при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос от значение за решаването на спора и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, налице е противоречива практика по този въпрос или той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В разглеждания случай жалбоподателят не постая такъв въпрос, в частната жалба са развити съображения единствено за неправилност на обжалвания съдебен акт, част от които засягат приложение на разпоредби, за които въззивният съд не е изложил съображения, че не са били спазени при подаване на молбата за вписване. Касаторът не се позовава на противоречива практика на съдилищата и при липса на задължителна практика на ВКС по разгледания въпрос не може да се приеме, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Няма основание да се приеме, че се налага тълкуване на императивните разпоредби на П. за вписванията и ЗКИР, които съдържат точно и изчерпателно изброяване на данните които трябва съдържат актовете, подлежащ на вписване, следователно не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение