Определение № 5963 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булукрайн – ММ“ ООД, представлявано от управителя М. Д. Д. срещу решение № 1211/ 21.11.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по гр.д.№ 363/2023 год., с което е потвърдено решение № 2173/ 09.10.2022 г. по гр.д. № 4857/2021 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен,като неоснователен, предявения от „Булукрайн – ММ“ ООД, представлявано от управителя М. Д. Д. против Г. А. А. иск с правно основание чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 ГПК, вр.чл.99 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 000 лв. - главница и представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването от ответника на право на собственост, на основание членство в ЖСК, върху ап.№ 20, находящ се в [населено място], [улица], вх.“Б“, ет.1, което вземане е прехвърлено от М. М. Д. и Д. Д. Д. на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.04.2010 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2021 год. до окончателното плащане, както и сумата от 11 000 лв. – лихва за забава, за периода 31.12.2015 г.- 31.12.2020 г., за които вземания, подаденото от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК е отхвърлено по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на РС – Бургас и дружеството е осъдено да заплати разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, както и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване без да формулира конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен. Счита, че по въпроса за приложението на чл.99 ЗЗД са налице всички основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, ТК на която се позовава. Ответната страна в представения писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване и допустимо.Поради съвпадане на формираната фактическа обстановка, а именно, че ищцовото дружество, въпреки дадените указания не е ангажирало доказателства за наличието на сключен между него и третите лица – цеденти договор за цесия от 15.04.2010 г. и неговия размер/установяващ размера на исковите претенции/, както и за уведомяването на ответника за извършената цесия съобразно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД е приел, че ищцовото дружество не е доказало да е надлежен кредитор на ответника. По отношение на представените с въззивната жалба писмени доказателства – цесионен договор от 15.04.2010 г. и фактура № 34/31.12.2015 г. съдът е приел, че не попадат в хипотезата на чл.266, ал.2 или ал.3 ГПК и въпреки относимостта им към правния спор не могат да бъдат допуснати и съответно кредитирани. Приел е, че представената покана за плащане от 25.03.2010 г., отправена от Д. Д. Д. до А. Ж. А. /наследодател на ответника/, с която длъжникът е поканен да плати доброволно обезщетение за неоснователно обогатяване за това, че е придобил имот на [улица], ет.1, ап.20, [населено място], в размер на 300 000 евро, и с която същият е уведомен, че при неизпълнение от негова страна, 50 % от вземането ще бъде прехвърлено на „Булукрайн-ММ“ ООД не може да бъде счетена като уведомление до длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като нормата изисква уведомяване на длъжника, че същият вече има нов кредитор, което предполага наличие на сключен договор за прехвърляне на вземане, предхождащ уведомлението на длъжника. В процесния случай, поканата за плащане е с дата 25.03.2010г., т.е. преди датата, на която е сключен сочения в исковата молба договор за цесия. Предвид изложеното съдът е приел, че процесните вземания не са били прехвърлени по установения от закона/ чл. 99 ЗЗД/ ред на цесионера „Булукрайн-ММ“ ООД, поради което дружеството не е титуляр на процесното вземане спрямо ответника. Достъпа до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280, ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси. В настоящия случай не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо, поради което не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Липсва дори и опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК. Аргументацията за липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,