Определение № 140 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 2041/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] срещу решение № 10317 от 16.04.2021 г. и решение № 10435 от 23.06.2021 г. по т. д. № 5291/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 1032 от 05.06.2019 г. по т. д. № 541/2018 г. на СГС, VI-6 състав, с което е признато за установено, че вземанията на Агенцията към „Инс Трейдинг 11“ ЕООД (в ликвидация) в размер на 5 000 щатски долара – частичен иск от пълния размер на главницата 50 000 щатски долара и в размер на 3 000 щатски долара – частичен иск от пълния размер на мораторната лихва 47 470.41 щатски долара, са погасени по давност, както и в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено, че вземанията на Агенцията към „Инс Трейдинг 11“ ЕООД (в ликвидация) в размер на 5 541 лв. – частичен иск от пълния размер на главницата 180 000 лв. и в размер на 3 475 лв. – частичен иск от пълния размер на мораторната лихва 20 713.80 лв., са погасени по давност. В касационните жалби са развити подробни съображения за неправилност на основното и допълнителното въззивно решение, като искането за допускането им до касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация – „Инс Трейдинг 11“ ЕООД (в ликвидация), [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбите като неоснователни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са процесуално недопустими. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такава е и настоящата хипотеза, доколкото цената на всеки от обективно съединените искове, решението по които е предмет на подадените касационни жалби, е под установения в процесуалния закон минимален размер. Търговският характер на делото в случая се извежда от разпоредбата на чл. 365, т. 2 ГПК, съгласно която делата, образувани по искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до приватизационен договор, представляват търговски спорове. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение