Определение № 1670 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 44/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. Л. Л., чрез адв. В. О., срещу решение № 1224/12.10.2022 г. по в.гр.дело № 368/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 266483/10.11.2021г. по гр.д.№ 16429/2019г. по описа на СГС, I- 19 състав в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за осъждането на ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на М. Л. Л., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпяно ПТП на 30.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.08.2019г. над размера от 8 000лв. до 15 000лв., като вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от М. Л. Л. срещу ЗК „Бул инс“ АД иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпяно ПТП на 30.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.08.2019 г. над размера от 8 000лв. до 15 000лв., като неоснователен и недоказан. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ се уважи над сумата 8000 лв. до 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на 30.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания. Твърди се противоречие по въпроса с т. 11 ППВС 4/68 г., като се сочи, че приетото от въззивния съд приложение на чл. 52 ЗЗД противоречи на разрешенията, дадени с ППВС № 4/68 г. 2.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по жалбата ЗД”Бул инс” АД [населено място], чрез адв.Я. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ. Прието е за установено от фактическа страна следното: На 30.03.2017 около 8.45 часа лек автомобил Н. модел П., рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. Ч. Л. се движи в [населено място] по [улица]в посока от С. към околовръстен път. В същия момент водачът на лек автомобил марка Ф. модел П., рег. [рег.номер на МПС] – Н. Е. К., в района на № ..., предприема маневра включване в движението по [улица]. Траекториите на автомобилите се пресекли и е настъпил удар с инициален контакт за лек автомобил Нисан в предната дясна част и за лек автомобил Фолксваген - в страничната лява част, в областта на предната лява врата. Ударът е кос, челен за лек автомобил Н. модел П., рег. [рег.номер на МПС] и страничен за лек автомобил марка Ф. модел П., рег. [рег.номер на МПС]. Автомобилите с ротация около вертикалната си ос са продължили движението си и след изразходване на пълната кинетична енергия са се установили в покой на терена. В резултат на удара, ищцата М. Л. Л., която е седяла на задната седалка на автомобила, е получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и разместване /луксация/, според изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза. Посочено е, че според заключението на вещото лице възстановителният период при М. Л. Л., предвид травматичните увреди е индивидуален, като 70% от пострадалите се възстановяват за период от шест месеца по отношение навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с най-голяма интензивност в първите десет – петнадесет дни. Според вещото лице следва да се носи мека шийна яка за период от около пет-шест дни. В момента при движение в крайна фаза на главата ищцата усеща болка, но оплакванията са характерни за измененията в шийния отдел, съответни на нейната възраст. Според събраните гласни доказателства тя е била с шина на врата около месец, изтръпвали й ръцете, имала главоболия. Лежала в болницата два пъти, като около три месеца се налагало да й се помага вкъщи. Вземала болнични, ползвала болкоуспокояващи медикаменти. Била уплашена от преживяното. Приема се, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване поради липса на поставен колан на ищцата е недоказано от събраните доказателства. Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба е наведен единствено довод за неправилно определен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че то не е съобразено с принципа на чл. 52 ЗЗД вредите да се определят по справедливост и е поискана отмяната на решението над размера от 5 000лв. и отхвърлянето на иска над този размер. Съдът е приел, че изложеното в жалбата е отчасти основателно. Прието е за безспорно, че ищцата М. Л. Л. е претърпяла неимуществени вреди от описаното непозволено увреждане. Посочено е, че в жалбата не се поддържа, а и от събраните доказателства се установява, че възражението за съпричиняване от страна на тази ищца е неоснователно и недоказано, тъй като от събраните доказателства може да се направи извод, че тя е била пътник с поставен обезопасителен колан в лекия автомобил. Относно определянето на справедливия размер на обезщетението, въззивната инстанция е счела, че същото следва да бъде в общ размер от 8 000лв. При фиксирането на този размер, съдът е взел предвид следните обстоятелства от значение за определянето на размера му: ищцата е получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и разместване /луксация/, което увреждане реализира, според вещото лице медико-биологичния признак на разстройство на здравето временно неопасно за живота. Посочено е, че възстановителният период се осъществява за около шест месеца, по отношение навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с най-голяма интензивност в първите десет – петнадесет дни. Посочено е още, че според вещото лице следва да се носи мека шийна яка за период от около пет-шест дни, поради което съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, че ищцата е носила яката около месец, които противоречат на заключеното. Прието е, че за възстановителния период ищцата е търпяла болки при движени на шията, главоболие, имала е изтръпване на ръцете, а също така е имала ограничение на движенията на шията. Посочено е, че поради неотшумели оплаквания е била приета за лечение в неврологична клиника за пет дни на осемнадесетия ден от травмата, като била изписана в подобрено състояние. За около три месеца се налагало да й се помага вкъщи. Вземала болнични, полазвала болкоуспокояващи медикаменти. Била уплашена от преживяното. Посочено е, че към настоящия момент травмата е преодоляна, като при движение в крайна фаза на главата ищцата усеща болка, според вещото лице, но оплакванията са характерни за измененията в шийния отдел, съответни на нейната възраст. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, решението на СГС е отменено в частта, в която е осъдена ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди над размера от 8 000лв. до 15 000лв., като вместо това искът е отхвърлен за този размер, а първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е обжалвано за обезщетението над 5 000 лв. до 8 000 лв. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С т.II от ППВС № 4/1968 г. на ВС е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. С решение № 28/09.04.2014 г. по т.дело № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВС, изразена в ППВС № 4/1968 г. Посочено е, че с Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Съдебният състав е приел, че във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл.266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ/отм./. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. С въззивното решение в обжалваната част съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е преценил всички установени обстоятелства по делото от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както следва: ищцата е получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отделна гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и разместване /луксация/, което увреждане реализира, според вещото лице медико-биологичния признак на разстройство на здравето временно неопасно за живота. Отчетено е, че възстановителният период се осъществява за около шест месеца, по отношение навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с най-голяма интензивност в първите десет – петнадесет дни. Взето е под внимание посоченото от вещото лице, че следва да се носи мека шийна яка за период от около пет-шест дни, поради което съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, че ищцата е носила яката около месец, които противоречат на заключението. Съобразено е, че за възстановителния период ищцата е търпяла болки при движение на шията, главоболие, имала е изтръпване на ръцете, а също така е имала ограничение на движенията на шията, че поради неотшумели оплаквания е била приета за лечение в неврологична клиника за пет дни на осемнадесетия ден от травмата, като била изписана в подобрено състояние. Съобразено е също така, че за около три месеца се налагало да й се помага вкъщи. Вземала болнични, ползвала болкоуспокояващи медикаменти, била уплашена от преживяното. Прието е, че към настоящия момент травмата е преодоляна, като при движение в крайна фаза на главата ищцата усеща болка, според вещото лице, но се сочи, че оплакванията са характерни за измененията в шийния отдел, съответни на нейната възраст. Решаващите правни изводи на въззивния съд относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата-жалбоподател са съобразени с цитираната практика на ВС и с практиката на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос от изложението. С решение № 4/08.03.2021 г. по т.дело № 2940/22019 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в многобройни решения на състави по чл.290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., според която при преценка основанието за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Лимитите на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите са израз на икономическите условия към правнорелевантния момент. Съгласно чл. § 22 от ПЗР на КЗ вр. 266, т. 1, б. а КЗ отм, към 08.4.2016 г. размерите на лимитите за имуществени и неимуществени вреди за едно пострадало лице са 2 000 000 лв. Така определеното правило, налага извод, че с оглед икономическата обстановка, израз на която са лимитите на отговорността по риска „Гражданска отговорност“ следва да се определи и размерът на обезщетението. Правният въпрос не е разрешен в отклонение от посочената практика на ВКС. За да определи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е преценил всички конкретно установени обстоятелства, относими към тези вреди: преценил е характера и тежестта на увреждането на ищцата, интензитетът и продължителността на болките, липсата на трайни последици от увреждането, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането. Според цитираната практика на ВКС лимитите на отговорност на застрахователя са израз на икономическите условия в страната и тези условия са съобразени от възизвния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Следователно соченото основание за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос не се установява. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение