Определение № 60396 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Л. М. от ВТАК срещу определение № 374 от 12.5.21 г, постановено по гр.дело № 624/21 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 263396/5.8.20 г, подадена от „Енерго-Про продажби“ АД против решение № 260245/30.7.2020 г, по гр.дело № 986/20 г на състав на Окръжен съд-Варна. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по същество на касационната жалба, тъй като са налице всички предпоставки за това. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Д. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Ц. Д..Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Релевира възражение на основание чл.78 ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че производството пред него е образувано по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД против решение № 260245/30.7.2020 г, по гр.дело № 986/20 г на състав на Окръжен съд-Варна.Видно от данните по делото ищецът Р. Д. е направил частичен отказ от иска, като на основание чл.233 ГПК съдът е обезсилил първоинстанционното решение, в частта с която е налице произнасяне за горницата над 4995, 60 лв, предвид направения отказ от иска.При това положение е прието, че цената на иска е в размер на посочената сума-4995, 60 лв, като същата е под 5 000 лв и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК касационното обжалване е недопустимо.Предвид изложените съображения, съставът на ВКС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от „Енерго-Про Продажби“ АД касационна жалба срещу въззивното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът не се отказва от спорното право по смисъла на разпоредбата на чл.233 ГПК, а искането му представлява по съществото си изменение на иска по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК-намаляване на неговия размер.Това процесуално действие ищецът може да извърши само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а не впоследствие.Съставът на въззивния съд в нарушение на чл.214 ал.1 ГПК е допуснал намаление на размера на иска, поради което касационната инстанция неправилно е приела, че е сезирана с касационна жалба срещу въззивно решение с цена на иска под 5 000 лв, която е недопустима.Изменението на иска е сложен институт, с който се преплитат съобразно различните му проявни форми и други процесуални институти /обективно и субективно съединяване на искове, оттегляне на иска, отказ от иска, процесуално правоприемство/, но те именно се свързват функционално с изменението на иска, а не се прикрепват механично към него.От тази гледна точка оттеглянето или отказът от иска са обусловени от допускането на изменението на иска, т.е от постигане на преследваната от ищеца крайна цел.До нейното постигане те трябва да се третират като евентуално предприети и винаги трябва да се държи сметка за различните проявни форми на изменение на иска.Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав за разглеждане по същество на касационната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу основното въззивно решение. Определението е неправилно и по още едно съображение: актът на съда, с което производството е прекратено поради частичен отказ от иска и първоинстанционното решение е обезсилено практически не е влязъл в сила, тъй като срещу него е подадена жалба, която не е администрирана.От данните по делото е видно, че с решение № 727/17.2.2020 г по гр.дело № 14688/2019 г, Варненски районен съд, гражданско отделение е приел за установено, че Р. Д. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5165, 50 лв. по фактура от 13.8.2019 г, представляваща начислена ел.енергия за периода 8.8.17. г до 7.8.18 г, на основание чл.124 ал.1 ГПК.Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Енерго-Про продажби“ АД и е образувано въззивно гр.дело № 986/20 г по описа на Окръжен съд-Варна.В проведеното на 7.6.20 г открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца-адв.Д. е заявил, че прави частичен отказ от иска за сумата 170 лв, а съдът е постановил, че по искането, квалифицирано от него като такова по чл.233 изр.1 ГПК ще се произнесе с крайния съдебен акт, което в действителност е пропуснал да стори.В действителност, със съдебното решение № 260245/30.7.20 г, постановено по гр.дело № 986/20 г е потвърдено първоинстанционото решение, като изрично в диспозитива е вписан размера на главницата, представляващ цена на предявения иск-5165, 50 лв.Срещу решението е подадена касационна жалба вх.№ 263396/5.8.20 г от на „Енерго-Про продажби“ АД, която е върната с разпореждане № 261386/11.9.20 г, тъй като във въззивното решение било „указано, че същото не подлежи на касационен контрол.“Това разпореждане е отменено с определение № 260140/9.11.20 г по ч.гр.дело № 456/20 г на Варненски апелативен съд, като е прието, че цената на иска е 5 165, 50 лв, т.е. над 5 000 лв, поради което постановеното съдебно решение подлежи на касационно обжалване.Прието е, че решението по чл.250 ГПК не променя този извод на съда, тъй като въпросът относно десезирането на съда, чрез отказ от иска е въпрос по валидността на съдебния акт за допълване и не влияе върху цената на иска. Делото е върнато на ОС-Варна със указания за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на касационна жалба вх.№ 263396/5.8.20 г от на „Енерго-Про продажби“ АД, подадена срещу основното решение. С решение № 260524/11.9.20 г по гр.дело № 986/20 г, Варненски окръжен съд е допълнил основното решение от 30.7.20 г като е обезсилил същото за горницата над сумата 4995, 60 лв до първоначално предявения размер от 5165, 50 лв.Срещу това решение е подадена касационна жалба обозначена като „частна касационна жалба“ вх.№ 266799/28.9.20 г, изложението на основанията към която /но не и оригинала на същата / е прикрепен към гр.дело № 986/20 г.Предмет на производството пред състава на ВКС, Трето ГО е било разглеждането на касационна жалба вх.№ 263996/5.8.20 г срещу основното решение.Предмет на разглеждане пред състава на ВКС не е била жалба с вх.№ 266799/28.9.20 г срещу решението по чл.250 ГПК и същото не е влязло в сила.Следователно не е разрешен въпроса законосъобразно ли е обезсилването на първоинстанционното решение, поради отказ от иска. При това положение съставът на ВКС, Трето ГО следва да прецени дали да постанови администрирането на жалбата срещу решението по чл.250 ГПК и едновременно произнасяне по двете касационни жалби, тъй като от изхода на производството по тази за допълване на решението зависи въпроса за определяне цената на иска и обжалваемостта на основния въззивен акт. Предвид изложените съображения, съдът