Определение № 997 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1279/2023 г.

Производството е по чл. 621 ТЗ вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. М. Д. Д., лице с юридическа правоспособност, обжалва определение № 384 от 14.06.2023 г. по т.д. 38/23 г., по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд за връщане на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на „Глобал Уест“ ЕООД. В частната жалба са изложени съображения за постановяване на определението в незаконен състав, с което било нарушено правото му на справедлив процес. Счита, че с прекратяване на производството по делото е допуснато нарушение на правото на справедлив процес, на справедлив и безпристрастен съд и защита на субективните му права. Излага обстоятелствата, на които е основал искането си за откриване на производство по несъстоятелност на „Глобъл уест“ ЕООД. Оспорва обосноваността на изводите на въззивния съд, съответно и на първоинстанционния съд. По същество счита, че определението е неправилно. Моли да се отмени определението на въззивния съд и съответно потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него, като се постанови съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Глобъл уест“ ЕООД, със задължително съдържание на решението, включително допускане на обезпечение на иска му. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението на въззивния съд лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да потвърди разпореждането, постановено на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 130 от ГПК, за връщане на молбата на М. Д. Д. за откриване производство по несъстоятелност на „Глоубъл уест“ ЕООД, поради недопустимостта на искането му за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 625 от ТЗ, въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в молбата, отправена до съда от М. Д. Д., относно придобиване на вземания от „Голдман мениджмънт ЛЛС“ (управляващ „Спа центрове и детоксикация“ ЕООД), въззивният съд е приел, че М. Д. не бил придобил вземане срещу „Глобъл уест“ ЕООД и съответно не бил носител на вземане срещу този ответник. Допускането на касационно обжалване се извършва само при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, както и с оглед изразените обстоятелства в частната жалба, не се установяват основания, обосноваващи вероятност за прогласяване нищожност на определението на въззивния съд. Въпреки изложените съображения относно обстоятелства, които според частния жалбоподател, са основания за отвод на съдебния състав, постановил обжалваното определение, настоящият съдебен състав не намира, че са налице основания, които да обуславят извод за вероятна нищожност на обжалваното определение. Посочените основания за отвод на съдебния състав, не могат да бъдат квалифицирани като абсолютни, при настъпването, на които да се приеме, че са били налице основания за отвод. От значение е дали сочените основания са довели до неправилност на постановения съдебен акт. Този правен въпрос не е свързан с основанията за нищожност на актовете на съда, така както са разяснени в трайната практика на ВКС. Предвидените основания за отвод, в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, към което се прилагат общите правила на чл. 22 от ГПК, са процесуални гаранции за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Нарушенията на изискването за отвод, законодателят, съгласно преобладаващата трайна съдебна практика, свързва с преценка дали отказа на съда да се отведе или без нарочен акт да продължи разглеждането на производството от същия състав на съда, сам по себе си не обуславя извод за неправилност на съдебния акт. Преценката се прави въз основа на обективните данни по делото и следва да се изрази в заключение дали липсата на отвод на състава на съда е довело до неравнопоставеност на страните, извършвани ли са процесуални действия, които са накърнили правата им, налице ли е съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на постановения съдебен акт. Установяване на основанията за отвод, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, се прави във връзка с преценката за правилност на акта. Въззивният съд при проверка дали при наличие на основание за отвод и неосигуряването му, е постановен неправилен съдебен акт, следва да установи, дали това съществено процесуално нарушение е обусловило извод за неправилност на обжалвания акт. Соченият порок – наличие на основание за отвод на съдебния състав, е извън основанията за допускане касационно обжалване, тъй като засяга правилността на обжалвания акт, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От извършената служебна проверка от настоящата инстанция не могат да се установят други основания, свързани с вероятност обжалваното определение да е нищожно. С оглед изложените обстоятелства за нарушено право на участие в процеса и липса на възможност за ефективно упражнение на правото на защита, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за обосноваване на извод относно накърняване на тези права, обосноваващи наличие на вероятност обжалваното определение да е нищожно. Изложените твърдения за нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, последователно застъпвано и в чл. 47 от ХОП на ЕС, предвиждащи право на съдебна защита, включително право на обжалване пред съд, не могат да се свържат с нищожност на постановения съдебен акт. Няма основание да се приеме, че е налице и вероятност определението да е вероятно недопустимо, постановено при отсъствие на абсолютни процесуални предпоставки, респ. при наличие на отрицателни такива. Извън посочените основания за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, за които съдът следи служебно, не са налице други императивни правни норми, които следва да се приложат служебно в разглеждания случай. Касаторът не е обосновал основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото определение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България