Определение № 687 от 02.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 389/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място] - чрез процесуалния му представител адв. Ж. Д., срещу въззивно решение № 272 от 31.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 237/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 44 от 14.05.2013 г. по т. д. № 1410/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което В. И. В. е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата 26 283.51 лв., представляваща изплатено от ЗД [фирма] застрахователно обезщетение по щета № 110800000057, заедно със законната лихва от предявяване на иска на 20.07.2012 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 4 151.34 лв. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. навежда оплаквания, че въззивният съд е уважил предявения срещу него иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, въпреки липсата на вредоносно застрахователно събитие, изразяващо се в неплащане на лизингови вноски по сключен с трето застраховано лице договор за лизинг за периода м. август 2009 г. - м. май 2011 г. Поддържа, че в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателства и на общите условия към договора за лизинг въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че регресното вземане на застрахователя се разпростира и върху вноските по лизинговия договор, начислени от лизингодателя след връщане на предоставения за ползване лек автомобил. В жалбата са развити съображения, че с връщането на автомобила договорът за лизинг следва да се счита за прекратен, а задължението на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски за времето след връщането на автомобила до крайния срок на договора - за погасено, което изключва регресната претенция на застрахователя по чл.213, ал.1 КЗ по отношение на вноските с ненастъпил към момента на връщането падеж. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация ЗД [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявеният от ЗД [фирма] против В. И. В. иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, Великотърновски апелативен съд е приел, че в качеството си на застраховател по сключен с [фирма] рамков договор за застраховане на отдавани по договор за лизинг автомобили, оформен със застрахователна полица № А 07 [ЕГН] 0000471 „Финансов риск”, ищецът - застраховател има регресно вземане към ответника за сумата 26 283.51 лв., изплатена на [фирма] като застрахователно обезщетение по договора за вреди от неплащане на 22 поредни месечни лизингови вноски за периода м. август 2009 г. - м. май 2011 г., дължими от ответника в качеството му на лизингополучател по договор от 03.08.2007 г. за лизинг на лек автомобил „Фолксваген туран” с рег. № 1266 РВ. Въззивният съд е отчел безспорните между страните факти, че при поето с договора за лизинг задължение да заплаща лизингови вноски за срок от 60 месеца ответникът - лизингополучател е преустановил плащането на вноските през м. май 2009 г. и не е заплатил на лизингодателя [фирма] 22 месечни вноски на обща стойност 26 283.51 лв., дължими за времето след м. май 2009 г. до крайния срок на договора през м. май 2011 г.; че в изпълнение на сключен с [фирма] рамков договор, с който е застрахована загубата на дружеството - лизингодател от евентуално неплащане на дължимите по лизинговия договор с ответника лизингови вноски, ЗД [фирма] е изплатило на лизингодателя сумата 26 283.51 лв., формирана като сбор от неплатените вноски за периода м. май 2009 г. - м. май 2011 г. Въз основа на посочените правнорелевантни факти е направен извод, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът - застраховател се е суброгирал в правата на лизингодателя и има право да претендира от ответника неплатените лизингови вноски в размер на исковата сума. Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че не дължи лизингови вноски за времето след м. май 2009 г. и съответно ищецът няма регресно вземане за спорните вноски, тъй като договорът за лизинг е прекратен през м. май 2009 г. с връщане на лекия автомобил и от момента на връщането е погасено задължението за плащане на лизингови вноски до крайния срок на договора. Решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е преценил, че връщането на предоставения на лизинг автомобил не може да има за последица прекратяване на договора за лизинг, доколкото не е посочен като прекратително основание в чл.12 от приложимите към договора „Общи условия за лизинг” от 11.04.2006 г. и не е представено писмено уведомление на лизингодателя за прекратяване на договора, предвидено в чл.12.2 от общите условия. С оглед на това не са взети предвид показанията на свидетеля Г. Г., че ответникът е върнал автомобила в автопарка на [фирма] срещу предавателно - приемателен протокол, при подписването на който е бил уведомен, че няма повече отношения по договора. За ирелевантни са счетени също неоспореният протокол от 02.06.2009 г. за предаване в сервиз на „Фолксваген” - [населено място] на автомобила, заедно с ключовете и със свидетелство за регистрация, от ответника на В. Д. - служител на [фирма] /дружеството, от което лизингодателят е придобил собствеността върху автомобила/ и показанията на свидетеля Д. относно установената в отношенията между [фирма] и ЗД [фирма] процедура за връщане на отдадени на лизинг автомобили в представителството на „Фолксваген” - [населено място]. Въззивният състав е изложил съображения, че връщането на автомобила на трето за лизинговото правоотношение лице не води до прекратяване на договора и не освобождава лизингополучателя от задължение към лизингодателя за плащане на дължимите след предаването лизингови вноски. Наред с това е приел, че дори автомобилът да е върнат на лизингодателя, последният е имал право и в този случай да начисли лизинговите вноски до крайния срок на договора, предвид клаузата на чл.13.1 от общите условия, срещу която ответникът не е възразил. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и със съдебната практика по значимите за изхода на делото въпроси като е приел, че договорът за лизинг не е прекратен с връщане на автомобила, обект на лизинговото правоотношение, и като не е обсъдил задълбочено писмените и гласните доказателства, доводите във въззивната жалба по чл.213 КЗ и клаузите на т.12 и т.14 от общите условия към договора за лизинг. Изложението е формулирано непрецизно, но съдържа посочен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда относно обема на претендираното с иска по чл.213, ал.1 КЗ регресно вземане. Уточнен от настоящия състав на ВКС, съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е следният: Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщане на вещта до изтичане на срока на договора. По отношение на посочения въпрос е доказана и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване. С изложението е представено решение № 334/14.10.2011 г. по гр. д. № 715/2011 г. на Великотърновски окръжен съд /влязло в сила на 24.12.2011 г., видно от приложения изпълнителен лист от 04.01.2012 г. по гр. д. № 4817/2010 г. на Великотърновски районен съд/, в което на поставения въпрос е даден отговор, различен от този в обжалваното решение, а именно - че независимо дали договорът за лизинг е прекратен по съгласие на страните или с едностранни действия на лизингодателя, след като лизингополучателят е върнал ползвания на лизинг автомобил и е в невъзможност да го ползва за в бъдеще, същият не дължи заплащане на лизингови вноски след датата на връщането, респ. лизингодателят няма вземане за лизингови вноски след тази дата, което изключва и регресното вземане по чл.213, ал.1 КЗ на застрахователя по договор за застраховане срещу риска от неплащане на лизингови вноски по отношение на вноските с ненастъпил към момента на връщането падеж. Поради констатираното противоречие въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Другите две решения, представени с изложението - решение от 22.04.2013 г. по гр. д. № 299/2013 г. на Великотърновски районен съд и решение № 318 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, не съдържат отбелязване да са влезли в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК не следва да се преценяват като източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Останалите доводи в изложението са от значение за правилността на въззивното решение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване на решението. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,