Определение № 914 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г.
ВКСI търговско отделение27.11.2013 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на касатора М. В. Р., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 187.29 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Р., [населено място] срещу решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение, имащо характер на допълнително решение от 30.12.2011г. по гр.д.№ 16509/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на искането на касатора за допълване на решение № 1767/11.05.2011г. за присъждане на лихви върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата за допълване на първоинстанционното решение е неоснователна, тъй като се иска присъждане на законната лихва от 19.04.2008г., т.е. преди подаване на исковата молба, поради което не е налице прибавяне на изтекли лихви по смисъла на чл.214, ал.2 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която законната лихва може да се претендира винаги, докато делото е висящо без да се спазват изискванията на чл.116 ГПК /отм./, сега чл.214 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. С решение № 1767/11.05.2011г. по гр.д.№ 16509/09г. Пловдивският районен съд е присъдил обезщетения за имуществени и неимуществени вреди без законна лихва върху същите, като искането за заплащането й направено с молба от 22.03.2011г. В цитираното от касатора решение № 221/08.06.99г. на ВКС, 5-чл. състав и разясненията досежно изменението на иска по ТР № 1/04.01.2001г. ВКС са осъждани въпросите за присъждане на законна лихва и за начина на заявяване на това искане. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 187.29 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд