Определение № 814 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу решение № 485 от 10.04.2020 г. по гр. дело № 239/2020 г. на ОС /Окръжен съд/ – В., гражданско отделение, ІІ въззивен съдебен състав. Ответникът С. В. К. е на становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: С цитираното по – горе решение, състав на ОС – Варна е потвърдил решение № 5722 от 13.12.2019 г. по гр. дело № 13564/2019 г. на Варненски районен съд, гражданска колегия, ХХV състав, с което е уважен предявения от С. В. К. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 5467.02 лв. начислена по фактура № 00284395708/14.08.2018 г. представляваща корекция на сметка за периода 15.08.2017 г. – 14.08.2018 г. по клиентски номер [ЕГН], абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 14.08.2018 г. и с оглед извършената проверка е констатирана намеса в уреда. Според електроразпределителното дружество тази намеса се е отразила на отчетената стойност на употребена ел. енергия, поради което същата е преизчислена, като е прибавена и констатираната незаплатена ел. енергия за процесния период. При тези фактически данни, съдът пространно е разгледал липсата на материално-правна уредба, с оглед отмяната на Общите условия на съответната уредба в ЗЕ и ПИКИ /частична отмяна от чл. 1 - 47/, поради което към релевантния момент е констатирал липсата на правна уредба, по която законосъобразно да бъде извършена спорната корекция. От данните по делото, въззивният съд е извел извод, че не бил установен дефект в измервателното устройство, според протокола от БИМ, същото било технически изправно, респективно не било доказано наличието на грешно въведени в информационната база данни технически параметри на електромера. Поради това е потвърдил решението на първостепенния съд. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поставил въпроса: „Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материално правна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи ?“. Така поставеният въпрос е релевантен, с оглед приетото от въззивния съд за липсата на материален закон, съобразно който да се извърши преценка за законосъобразност на извършената от касатора корекция. Обоснован се явява и допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид изрично аргументираното от касатора допуснато противоречие от въззивния съд с разрешаването на същия въпрос в практиката на ВКС – решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ІІІ г.о. и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г.о. С тези решения, ВКС е мотивирал изрично в аналогични хипотези, че дори и да е налице непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намира общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата. Поставеният първи въпрос е също релевантен, но е по – общ, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато само по цитирания по - горе въпрос. С оглед преценката за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК ирелевантни са доводите на касатора, свързани с предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение