Определение № 343 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 07.06.2011г., постановено по гр.д.№402/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2008г. по гр.д.№3235/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения от Е. Й. Х. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за размера 34 344,96лв. и след частична отмяна на същото решение искът е уважен и в останалата част до предявения размер от 310 000лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Е. Й. Х. не взема становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е уважен предявения от Е. Й. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 310 000лв., представляваща неустойка по договор от 06.01.1999г. Въззивният съд е приел, че неустойката е прекомерна, но искът е основателен, тъй като не се претендира в пълния договорен размер, а в редуциран размер. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, сочи, че с въззивното решение са разрешени въпроси във връзка с направено възражение за нищожност поради неморална висока неустойка, в противоречие със задължителна практика на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси не са от значение за конкретното дело. Възражението е направено в производството при новото разглеждане на делото във въззивния съд. При действието на новия ГПК всички възражения на ответника, които са основани на настъпили към този момент факти, се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба. Неоснователни са доводите на касатора, че по въпроса: „следва ли преценката за прекомерност на неустойката да включва изследване на обстоятелствата относно размера на максимално възможните вреди, произтичащи от забавеното изпълнение” разрешението във въззивното решение е в противоречие с разрешението, дадено с ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, решение №129 от 09.07.2010г. по т.д.№997/2009г. на ВКС, ІІт.о., решение №28 от 09.02.2006г. по т.д.№245/2005г. на ВКС, Іт.о. Посочените решения касаят възражението за нищожност на неустойката поради накърняване с договора на добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/, а не възражението за прекомерност на неустойката по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД с искане за нейното намаляване. В случая е релевирано възражение за прекомерност на неустойката. Нормата на чл. 92, ал.2 от ЗЗД не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. По възражението за прекомерност на неустойката във всеки конкретен случай съдът преценява дали договорената неустойка е прекомерно голяма спрямо претърпените вреди от неизпълненото. Прекомерността се преценява към момента на неизпълнението. Неустойката освен обезщетителна, изпълнява и стимулираща, обезпечителна и наказателна функция Поставеният въпрос: „правилна ли е била преценката на въззивната инстанция относно максимално възможния размер на претърпените вреди и относно определения размер на присъдената неустойка” е от значение за правилността на обжалваното решение, поради което не е относим към основанията за допускане на касационно обжалване. Установяването на несъответствието на неустойката с вредите е фактически въпрос и проверката на правилността на изводите на съда не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно, не би могло да се приеме наличие на противоречива практика, тъй като не се касае до еднородни случаи - по приложеното съдебно решение възражението е било за прекомерност на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, а в случая се касае до непарично задължение. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въпроса за приложението на разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗД, тъй като не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложеното решение №292 от 16.12.2009г. по т.д.№292/2009г. на ВКС, ІІт.о., в което са разграничени хипотезите - на изпълнение на задължението към момента на завеждане на иска и на неизпълнение на задължението към този момент, при определяне на началния момент, от който се брои тригодишния срок на погасителната давност за неустойката. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение