Определение № 1532 от 21.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2057/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД против решение № 115/15.04.2024 г. по в.т.д. № 82/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 58/25.10.2023г., допълнено с решение № 69/05.12.2023г. по т.д. № 56/2022г. на Окръжен съд – Шумен. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмбХ - дружество, регистрирано в Германия, сумата от общо 455 185,15 лева, от които: 1/ 421 467,76 лева главница, съизмеряваща дължими от ответника 7 месечни вноски с поредни номера 54 - 60 вкл., за периода 10.06.2019 г. – 10.12.2019 г., като част от вземане в общ размер от 6 069 135,73 лева и 2/ 33 717,39 лева – неустойка за забава върху вземанията от главницата, ведно със законната лихва за забава върху същата, за периода от исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното й погасяване, на основание сключен между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен„ООД договор за поетапно изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] от 08.01.2013 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно от въззивния съд не било съобразено, че ищецът няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по процесния договор, при условията на активна кредиторова солидарност, тъй като Консорциумът „СМ Секисуи Европа“ е прекратен по право, на основание чл. 363, б. „в“ от ЗЗД, с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД – участник в Консорциума, с прекратяване дейността на дружеството / чл. 632, ал. 1 ТЗ /. С прекратяването на дейността, приравнено на прекратяване на дружеството, с довод от чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ / основания за прекратяване на дружеството /, се твърди ограничена правосубектността му, което е достатъчно да се приемат за същото, по аналогия от чл. 363, б.“в“ ЗЗД, последици като тези при смърт на физическо лице,оттук и прекратяване по право на договора за консорциум, на основание същата разпоредба. Доколкото от страна на „АрТиАй Файненс“ ГмбХ не е доказан размера на собствения на дружеството дял в консорциума, то и предявената претенция е останала недоказана. Касаторът твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му, основани на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, не е обсъдил различията между „прекратяване„ и „заличаване„ на търговското дружество и последиците им, вкл. не се е произнесъл по последиците от прекратяване на дружеството по отношение упълномощителните сделки по чл. 41 ЗЗД, както и относно загубеното качество „водещ съдружник„ от ищеца. Насетне навежда съображенията си в подкрепа на всеки от неразгледаните от въззивния съд аргументи към довода му, за прекратен по право консорциум между ищцовото дружество и „Строителна механизация „ АД / в несъстоятелност /. Ответната страна – „АйТиАй Файнанс“ ГмбХ / с предишни наименования КМГ Холдинг ГмбХ и Секисуи СПР Европа ГмбХ / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Третото лице - подпомагаща страна на ищеца - „Строителна механизация“ АД / в несъстоятелност / не е подало отговор на жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, за уважаване на предявените от „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ (с предишни наименования „Секисуи СПР Европа“ ГмбХ и „КМГ Холдинг“ ГмбХ) искове, въззивният съд е приел, че на 11.09.2012г. между „АрТиАй Файнанс“ ГмбХ и „Строителна механизация“ АД, търговско дружество, регистрирано в България, е бил учреден консорциум – дружество по ЗЗД с наименование „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г., по реда на чл. 41 от ЗОП /отм./, между Консорциума и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е бил сключен Договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]. Касаторът – ответник, в качеството си на възложител, е възложил, а Консорциумът, като изпълнител, е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на [населено място]. Уговорено е възнаграждение размер на 6 069 135, 73 лева. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първи етап, като със споразумение от 31.03.2014г. е уговорено разсрочено заплащане на вноските от възнаграждението, считано от м. януари 2015 г.. За първите незаплатени от ответника 12 месечни вноски е образувано и приключило с влязло в сила съдебно решение т.д.№ 67/2017г. на Окръжен съд – Шумен. Настоящият спор е за последващи 7 месечни вноски – поредни номера 54 - 60 вкл., за периода 10.06.2019 г. – 10.12.2019 г., претендирани наред с неустойка за забава / лимитирана в максимален размер от 8 % върху всяка забавена вноска / и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й заплащане. Въззивният съд, предвид влязлото в сила решение по т.д.№ 67/2017г. на ОС – Шумен, е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти и за настоящия спор, конкретно: наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключения между Консорциум „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен, с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа от ищеца и приемането й от възложителя – ответник, вкл. постигането на гарантирания резултат; размера на дължимото от ответника възнаграждение за изпълненото; начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на валидна уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й. Установена със сила на пресъдено нещо е приета и валидността на договора за учредяване на консорциум, както и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира вземането от ответника. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 67/2017 г. на ОС – Шумен, за част от дълга, преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Предмет на спора във въззивна инстанция е било правото на ищеца да претендира цялото вземане по сключения с ответника договор за изработка, предвид новонастъпили – след формиране на силата на пресъдено нещо с решението по т.д. № 67/2017г. на ОС Шумен - обстоятелства: обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация„АД – съдружник в Консорциума, с прекратяване на дружеството, което обстоятелство, според ответника, води до прекратяване по право на Консорциума, на основание чл. 363, б.“в“ ЗЗД – приложен по аналогия. Въззивният съд не е споделил за основателно това възражение на ответника, по съображения, че въпреки прекратяване дейността на търговското дружество, същото – в нито една фаза от развитието на производството по несъстоятелност и до заличаването му, с вписване в ТР, каквото и до приключване на устните състезания във въззивна инстанция няма - не е загубило своята правосубектност и оттук възможността да бъде адресат по - при това сключена предходно на откриване производството по несъстоятелността му - сделка, още повече изпълнена преди този момент и в този смисъл – възможността да бъде адресат на изискуеми вземания от същата, какъвто е предмета на предявената претенция и които вземания са част от масата на несъстоятелността, съгласно чл.614, ал. 1 ТЗ. Само въз основа влязло в сила решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, за заличаване на дружеството в търговския регистър, юридическото лице изгубва своята правосубектност, по арг. на противното от чл. 67 ТЗ, като вписването на заличаването представлява завършващото действие на производството по несъстоятелност, след което юридическото лице престава да съществува. Макар че до този момент то не може да развива търговска дейност, дружеството не престава да бъде титуляр на права и задължения и е длъжно да довърши заварените сделки, освен ако не бъдат прекратени от синдика / чл. 644, ал. 1 ТЗ /. Поради това, според въззивния съд, прекратената търговска дейност не може да се приравни на последиците от смърт или недееспособност на физическото лице, визирани в чл. 363, б.“в“ ЗЗД. В аспект на сочената обективна невъзможност за изпълнение от дружеството, като съдружник в Консорциума, съдът е акцентирал на обстоятелството, че обявяването в несъстоятелност, с прекратяване дейността на дружеството следва по време завършване изпълнението по процесния договор / т.е. не осуетява изпълнението на договора /, респ. следва по време настъпване изискуемостта на вземането на съдружниците в Консорциума спрямо ответника, на основание договора, припадащата се на „Строителна механизация„ АД / н. / част от което е част от масата на несъстоятелността, подлежащо на събиране в производството по несъстоятелност, с цел удовлетворяване кредиторите на несъстоятелния длъжник. При това, чл. 363 ЗЗД не урежда хипотези за заличаване с обратна сила на облигационната връзка и не изключва наличието на основание за съвместните действия на сдружените търговци до момента на възникване на някое от предвидените в тях обстоятелства. Съдът изрично се е позовал и на чл. 8.4 от сключения договор, съдържащ изрично предварително съгласие на страните, за пълно изпълнение на поетите от Консорциума задължения от всеки от участниците, независимо от първоначалното разпределение на функциите им, ако другият не е в състояние да участва в дейността, вкл. и поради принудително прекратяване на дейността му или дори поради прекратяване на самото му съществуване. Съдът е обосновал съществуването на активна кредиторова солидарност не от продълженото действие на договора за гражданско дружество, а от договореното общо възлагане на изработката, но основно е приел, че с постановяването на решение по т.д.№ 2499/2019г. на ІІ т.о. на ВКС / с което е осъществен инстанционен контрол на въззивното решение по т.д.№ 166/2019г. на Апелативен съд – Варна, постановено по въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 67/2017 г. на ОС – Шумен / въпросът относно наличието на активна кредитирова солидарност между съдружниците в Консорциума, обуславящо активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира цялото договорено възнаграждение, е окончателно решен, респ. не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. Въззивният съд е приел, че други допустими възражения / с оглед формираната сила на пресъдено нещо с решението по т.д. № 67/2017 г. на ОС – Шумен / не са предявени от ответника – въззивник. Не е установено и последващо формирането на силата на пресъдено нещо погасяване на претендираната главница. Относно основателността на акцесорния иск за неустойка за забава съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния акт. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ за дружествата с ограничена отговорност), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект ?; 2/ С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б.“в“ от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на един от съдружниците консорциумът (гражданското дружество) се прекратява по силата на закона ?; 3/ Допустимо ли е да се приеме, че от момента на прекратяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума (гражданско дружество) ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума (гражданско дружество), представляващи обща собственост на последното?; 4 / Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), единия от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество ? – допълнителният селективен критерий по тези въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 5/ Следва ли да се приеме, че всяка уговорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – консорциум (гражданско дружество) се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата съдружници в консорциума (гражданско дружество) ?; 6/ Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум (гражданско дружество), дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума (гражданско дружество) или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 7/ Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая – възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение ? – допълнителният селективен критерий по 5,6 и 7 въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 76/16.07.2019г. по т.д. № 849/2019г. на І т.о. на ВКС, както и алтернативно – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 8/ Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 9/ Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения ? – в хипотеза на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК страната сочи произнасяне на въззивния съд в разрив със задължителните постановки на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/65г., ППВС № 1/1985г., както и с решение по т.д. № 799/2015г. и т.д. № 2435/2016г. на ІІ т.о. на ВКС. Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение. Първите четири въпроса не удовлетворяват изискването за правни въпроси, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – отговор на същите, дори в поддържания от касатора смисъл, не е от естество, сам по себе си, да промени правния резултат по спора. Въпросите са предпоставени от доводите на касатора, че с обявяването му в несъстоятелност / но преди заличаването му в търговския регистър /, независимо от редакцията на чл. 632, ал. 1 ТЗ / визираща „прекратяване на дейността„, а не „ прекратяване на дружеството / дружеството „Строителна механизация“ АД е прекратено, изхождайки от редакцията на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ / основания за прекратяване на акционерно дружество /, поради което е прекратен по право Консорциума „СМ Секисуи Европа“ (по аналогия с чл. 363, б. „в“ ЗЗД), предвид което „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирано да получи цялото дължимо по процесния договор възнаграждение, тъй като с прекратяването на гражданското дружество е отпаднала активната кредиторова солидарност. Съгласно мотивите на въззивия съд, обаче, легитимацията на ищеца, да претендира цялото възнаграждение по договора за обществена поръчка от 08.01.2013г., е установена с влязлото в сила решение по т.д. № 67/2017г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с постановяването на решение по т.д.№ 2499/2019г. на ІІ т.о. на ВКС. В касационната жалба няма доводи срещу правилността на така зачетената от въззивния съд сила на пресъдено нещо. Наред с това, съдът е посочил, че чл. 363 ЗЗД не предвижда прекратяване на гражданското дружество с обратна сила, респ. заличаване на правните последици от извършените от същото действия и сделки, като се съобрази и факта, че в процесния случай обявяването в несъстоятелност следва по време изпълнението на Консорциума по договора, респ. следва момента на възникнала изискуемост на вземането спрямо ответника. Още повече, въззивният съд се е позовал на изрична разпоредба в сключения с ответника договор, според която, дори прекратяването на съдружник в Консорциума, не освобождава другия от задължението да изпълни, респ. и от кореспондиращото му право да получи възнаграждението за това.По тези съпътстващи мотиви на въззивния съд, относими към оспорваната активна кредиторова солидарност, също не са въведени касационни доводи за неправилност. Оттук следва, че отговора на въпроса - дали обявяването в несъстоятелност на съдружник в дружество по ЗЗД, с прекратяване на дейността му, но преди заличаването му в търговския регистър, води до прекратяване на същото по право, на основание чл. 363 б.“в“ ЗЗД - за конкретния спор, съобразно кумулативно изложените и неоспорени с изрични касационни доводи решаващи мотиви на въззивния съд, няма каквото и да било правно значение, доколкото произнасянето на настоящата инстанция е ограничено до въведените касационни доводи / чл. 290, ал. 2 ГПК /. Дори да биха били правни и обосноваващи общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване ,не е удовлетворен допълнителния критерий по същите, поддържан в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както се посочи по-горе, четирите въпроса са предпоставени от питането, дали търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност, в какъвто смисъл е буквалната редакция на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, относно акционерните дружества. Отговор може да бъде изведен от задължителната практика на ВКС и той е отрицателен. Обявяването на акционерно дружество в несъстоятелност с решение, постановено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ вр. чл. 710 ТЗ, няма за последица прекратяване на неговата правосубектност (съществуване). Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 1/03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, в открито производство по несъстоятелност търговецът - юридическо лице загубва своята правосубектност едва със заличаването му от търговския регистър; имуществените последици от заличаването на търговеца в най-голяма степен се доближават до последиците от смъртта на физическото лице, каквато аналогия с чл. 363, б.“в“ ЗЗД касаторът преследва, за обосноваване прекратяване по право на Консорциума - по начало неправосубектна страна в спорното правоотношение. По идентични съображения – обвързваща въззивния съд сила на пресъдено нещо, по въпроса относно наличието на активна кредиторова солидарност, легитимираща ищеца да претендира цялото възнаграждение – не удовлетворява общия селективен критерий петия от формулираните въпроси. Шести и осми въпроси изхождат от споделяни от касатора, но не и от въззивния съд предпоставки: че гражданското дружество е прекратено / шести въпрос /, като последица от преустановена правосубектност на съдружник в Консорциума - „Строителна механизация„ АД / на което касаторът приравнява прекратяването на дейността му, оспорвайки възможността му оттук насетне да бъде носител на права и задължения /, с обявяването му в несъстоятелност, по чл. 711 ТЗ, но преди заличаването му в търговския регистър, на основание решение по чл. 735, ал. 3 ТЗ / осми въпрос /. Наличието на некореспондираща с действителното съдържание на решаващите мотиви на съда предпоставки в хипотезиса на въпросите изключва удовлетворяването на общия селективен критерий по същите. Отделно от това, не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е в унисон с трайната практика на ВКС, съгласно която активната солидарност се уговаря между кредиторите и длъжника в договор и се установява от фактите по всяко едно конкретно дело (решение № 131 от 21.03.2014г. по т.д.№ 1121/2011 год. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 241 от 09.03.2017г. по т.д. № 2799/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50171 от 9.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.). Наличието на формирана, непротиворечива практика по въпроса, изключва обосноваването на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изначално неясна е логиката на формулирания седми, а и шести въпроси, касателно приложението на чл. 129 ЗЗД. Касаторът не е формирал касационен довод за неправилност, относим към приложението на чл. 129 ЗЗД, нито съдът се е позовал на разпоредбата, към която не препраща пряко и никоя от разпоредбите на раздел ХV от Особената част на ЗЗД / чл. 357 и сл. /. По същество, въззивният съд е приел, че дължимото по договора с ответника възнаграждение се дължи общо на съдружниците, на основание чл. 359, ал. 1 ЗЗД и тъй като самото гражданско дружество е неперсонифицирано, доколкото не е налице основание за получаване на припадащата му се от същото част от отделния съдружник, съгласно ал. 3 на същата разпоредба, тъй като не е прекратено гражданското дружество, а и с оглед изрично договорени последици в подобна хипотеза, дори да би било прекратено. В случай, че въпросите изхождат от теза на касатора, че процесният договор от 08.01.2013г. не материализира съгласие на страните, за престиране възнаграждението по същия общо на съдружниците от Консорциума, съгласно чл. 128, ал. 1, пр. второ ЗЗД, в който случай намира приложение чл. 129, ал. 1 ЗЗД / за да биха имали въпросите приложим към фактологията на спора смисъл /, и тук важи съображението във връзка с първите 5 въпроса – за възприета от въззивния съд за обвързваща го, досежно активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира цялото възнаграждение, сила на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 67/2017 г. на ОС – Шумен. Поради това и седми въпрос, както и шести, на паралелно на вече изложеното основание по същия, не удовлетворяват изискването за правни: отговор на същите не би бил от естество да рефлектира сам по себе си върху правния резултат. Действително, въззивният съд е формирал извод, че активната кредиторова солидарност се основава на общото задължаване на съдружниците в гражданското дружество, т.е. на пасивната длъжникова солидарност, в противоречие с приетото в решение по т.д. № 849/2019 г. на І т.о. на ВКС, но по преждеизложените съображения, този извод не се явява решаващ. Неудовлетворяването на общия селективен критерий изключва нуждата от, а и възможността за коментар на допълнителния селективен критерий. Деветият от въпросите на касатора, относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си, в контекста на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, е принципно въпрос от значение за изхода на всеки спор, но не е удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд е изложил съображения относно значението на обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“АД, относно това дали договора за гражданско дружество с наименование „СМ Секисуи Европа“ е прекратен, както и относно легитимацията на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ по предявените искове. Различието в аргументацията му от тази на ответника не съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, още по-малко – съществено такова, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, относно правните последици на противопоставените от него факти, самите те надлежно съобразени, касае правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза от касационното производство, след преодоляване селективната фаза по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на производството, касаторът следва да възмезди ответната страна за направените от нея разноски за касационна инстанция, поискани от „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ с молба вх. № 1580/27.01.2025 г. и доказани в размер на 22 857,41 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение