Определение № 656 от 18.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 305/2023 г.

Делото е образувано по касационна жалба на Арменската апостолическа православна света църква срещу въззивно решение № 1324 от 28.10.2022 г., пост. по гр.д.№ 1543/22 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяната на решение № 260151 от 15.02.2022 г., по гр.д. № 2463/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против Църковното настоятелство при църква „Сурп Кеворк“ – [населено място] с съответно за сумата от 10 000 лв., претендирана като остатък от незаплатена вноска, дължима на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна света църква за 2018 г., ведно със законната лихва върху нея 13.02.2020 г. до окончателното щ изплащане, както и за сумата от 1130,56 лв., представляваща лихва за забава върху сумата на задължение за периода от 1.01.2019 г. до 11.02.2020 г. С разпореждане от 24.02.2023 г. за образуване на делото Председателят на ІІ т.о., Т. К. е изпратил същото на съдебния състав, на когото е разпределено, за преценка на допустимостта на касационната жалба, с оглед цената на предявените искове. Трайна е съдебната практика, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава X от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправният спор (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона като критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски (определение №780 от 41246 по ч.т.д. №731/731 на І т.о., Търговска колегия на ВКС). При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения по него акт в контекста на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, Върховният касационен съд трайно се придържа към концепцията, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365 ал.1 от ГПК още и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., без тя да представлява правно основание на предявения иск, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и такива и при които не е налице търговска сделка, но които са свързани с търговската дейност на страната (напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС – искове по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 108 от ЗС между търговци; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о.– иск за имуществено изравняване по чл.59 от ЗЗД във връзка с ползването без основание на помещение, предназначено за търговски цели, предявен от търговец; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139/ 2012 год. І т.о. – предявен от търговец иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697/2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание по преддоговорно отношение; исковете по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и за ангажиране отговорността на управителя на търговско дружество за вреди; суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28/2012 год. ВКС ,ІІ т.о., опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264/12 год. ІІ т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074/11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379/11 год. на І т.о. на ВКС и др. ) – в този смисъл определение № 55 от 16.02.2015 г. по т.д. № 390/ 2015 год. на ВКС, Т. К., І т.о. В случая предмет на делото е искът на регистрирано вероизповедание - „Арменска апостолическа Света църква“ срещу нейно поделение „Църковно настоятелство при църква „Сурп Кеворк“-Пловдив“, регистрирано като отделно юридическо лице, съобразно чл. 20 от Закона за вероизповеданията, за сумата от 10 000 лв., претендирана като незаплатена част от отчислението, дължимо от енорията на Епархийския съвет за 2018 г., съгласно чл. 4, т. 4.4 от устава на изповеданието, определено като 10% от нетните щ приходи. От това следва, че вземането, предмет на делото, не произтича от търговска сделка, нито е последица от нейното разваляне или недействителност, нито се претендира по извъндоговорно правоотношение, свързано с осъществявана от страните търговска дейност, а от устава на регистрирано вероизповедание, поради което, настоящият състав счита, че образуваното по исковете дело е гражданско, а не търговско. Затова касационната обжалваемост на постановеното по него решение следва да се преценява не с оглед установената в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК минимална граница от 20 000 лв., като цена на всеки от обективно съединените искове, под която то е недопустимо, а съобразно първата хипотеза на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при която необжалваемостта на въззивните решения по търговски дела е лимитирана от цена на иска до 5000 лв. По тези съображения, настоящият състав намира, че тъй като делото е гражданско и цената на иска за главното вземане от 10 000 лв. надвишава необжалваемия минимум за тази категория дела, постановеното по него решение подлежи на касационно обжалване. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,