Определение № 5315 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадени касационна жалба и частна касационна жалба /именувана допълнение към касационната жалба/ от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор В. П., срещу решение № 33/05.02.2025 г. по в. гр. д. № 576/2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 429/24.07.2024 г. по гр. д. № 730/2020 г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Комисията срещу С. Х. М. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

• златни бижута, с левова равностойност в размер на 2 005 лв. по централен курс на Българска народна банка, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново /пр. пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р. България от С. Х. М. в помещение на адрес [населено място], общ. Л., обл. В. Т., [улица];

• сумата 10 610 лева, представляваща парични средства, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България).

Със същото решение е потвърдено определение № 1209/24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 730/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Р. М. от ВТАК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. възнаграждение за процесуално представителство на С. Х. М. и Т. С. М. в производството пред първата инстанция в размер на 5 000 лв.

Касационната и частната касационна жалба са подадени в срока за обжалване и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на III г.о. прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е посочил в атакуваното решение, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество е необходимо да е установено следното: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лв. за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.

По делото се установява, че с уведомление на Специализираната прокуратура на Р.България, вх.№ УВКПКОНПИ- 853 от 05.07.2019 г., Комисията е уведомена, че С. Х. М. е привлечена в качеството си на обвиняема по досъдебно производство - пр. пр. 948/2019г. по описа на СП на РБ за извършени престъпления по чл. 321 ал. 3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК и по чл. 252 ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗОНПИ. С протокол № ТД09РУ/УВ-3194/17.07.2019г., Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата по чл. 107, ал. 2 КОНПИ, обхващаща периода от 16.07.2009г. - 16.07.2019г. Въз основа на констатациите от същата е взето решение № 1119/01.07.2020г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, приключило с вземане на решение за внасяне на настоящия иск срещу С. Х. М. и Т. С. М. – нейн съпруг. С влязла в сила на 23.04.2024г. присъда, постановена по нохд № 661/2021г. по описа на СГС, С. Х. М. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения.

Апелативният съд е посочил е, че съгласно легалната дефиниция на понятието "имущество" дадена в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, то е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Посочил е, че на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество /чл. 141 КОНПИ/ и налично в патримониума на лицето в края на проверявания период /ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г., ОСГК, ВКС/.

Решаващият съд е приел, че придобитото през проверявания период имущество, което е налично към края му, е в общ размер на 12 615,00 лв., от които налични парични средства - 10 610,00 лв. и стойност на иззети златни бижута - 2005,00 лв. Намерил е за установено, въз основа на допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-икономическа екпертиза, че общият размер на получените от ответницата и свързаните с нея лица доходи възлиза на сумата от 177 480,79 лв., като в тази сума са включени: 19343,27 лв. от НОИ - пенсии на С. М.; 13849,00 лв. от НОИ - пенсии на Т. М.; 24 739,23 лв. - продажба на имущество /недвижими имоти/; 39,38 лв. - теглен спестовен влог; 118 923,16 лв. суми от трети лица чрез Mоney Gram и TRANSFERWISE от Г. С. /син/; 586,75 лв. превод чрез Western Union от К. Р.. В мотивите към решението си въззивният съд е приел, че доколкото по делото няма данни осъществените преводи на парични средства от трети лица /в случая от син й Г. С. и К. Р./ да имат незаконен източник, то същите следва да се разглеждат като приход и е счел за неоснователни възраженията на ищеца в тази насока. Съобразил е общата, посочена от вещото лице, сума на обичайните и извънредни разходи, възлизаща на 229 833,38 лв., която включва: разходи за издръжка по данни на НСИ за целия проверяван период - 81713,42 лв.; за задгранични пътувания - 9495,55 лв.; за придобити в периода имоти - 44 200,00 лв.; за платени данъци - 523,58 лв.; за дружествен дял - 05.00 лв.; захранване на сметка - 10,00 лв.; теглене на суми от преводи от трети лица - 93 885,83 лв. Съпоставяйки приходите и разходите съдът е посочил, че нетният доход съгласно §1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ е отрицателна величина /-52 352,59 лв./.

Съобразявайки установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че в случай като настоящия, при който разходите надвишават приходите и нетният доход е отрицателна величина, стойността на наличното в края на периода имущество не следва да се прибавя към тази отрицателна величина, защото това означава да се прибавят разходи към имущество, което е в противоречие с дефинициите по § 1, т. 3, 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Нетният доход съставлява имуществено благо, с което патримониумът на проверяваното лице се е увеличил, след приспадане на разходите за придобиване на това благо. Счел е, че за да е налице "значително несъответствие", по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т.е. разлика между стойността на това имуществено благо /нетен доход/ и стойността на наличното имущество, която да е над 150 000 лв., следва нетният доход да е положителна величина. Когато нетният доход е отрицателна величина той следва да се отчита като нула. Изхождайки от това разрешение, въззивният съд е приел, че несъответствието между нетният доход на ответницата и наличното в края на периода имущество е в размер на 12 615,00 лв., което означава, че то не е значително по см. на § 1, т. 3 ДР от ЗОНПИ, или искът е неоснователен.

В представеното към касационната жалба изложение, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси:

1. Следва ли да се приемат за приход и да намерят отражение в анализа за определяне на размера на нетния доход необходим за установяване на несъответствието, получените от свързани лица и от трети лица чрез системите за парични разплащания парични суми и по банкови сметки, когато по делото не са събрани доказателства за възможността на тези лица да ги предоставят, както и когато не е установено действителното основание за получаването им и техния законен производ?;

2. Кой следва да носи доказателствената тежест за доказване на законният произход на средствата на проверяваното лице и свързаните с него лица, съгласно действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество?;

3. Допустимо ли е отъждествянето на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?;

4. При извършен икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, като приход или като разход следва да бъдат отчетени получените от свързани лица и от трети лица чрез системите за парични разплащания парични суми и по банкови сметки, когато по делото не са събрани доказателства за възможността на тези лица да ги предоставят, както и когато не е установено действителното основание за получаването им и техничт законен произход?;

5. Законът за отнемане на незаконно придобито имущество поставя ли изискване за минимална стойност на имуществото, като предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество?;

6. Представлява ли противоречие на ЗОНПИ ограничаването на величината само като положителна на нетния доход, представляващ разликата между общо доходи, приходи и източници на финансиране и общо обичайни и извънредни разходи, с понятието "нетен доход" по смисъла на §1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ?;

7. Установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/ следва ли да се отчете като нула и представлява ли съставна част от определянето на несъответствието, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Обуславящи изхода на делото са въпроси № 6 и 7 от Изложението, защото въззивният съд е приел, че нетните доходи са нулева величина, когато разходите за издръжка и извънредните разходи превишават приходите от законен източник, както и че нетните доходи не могат да бъдат отрицателна величина. Според КОНПИ обаче, нетните доходи могат да бъдат отрицателна величина, а в случая по делото се установявало, че нетните доходи не са отрицателна величина от 52 352,59 лв., а са отрицателна величина от 194832,50лв., и когато последната сума се събере с наличното имущество от 12615лв. се получавало значителното несъответствие- необходимата законова предпоставка, за да се пристъпи към отнемане на незаконно придобито имущество. Поставените въпроси в изложението от №1 до №5 вкл. са формулирани във връзка с твърдението на КОНПИ, че нетните доходи са отрицателна величина в размер на 194832,50лв.. Видно е, че въпроси №6 и 7 са обуславящи за изхода на делото, защото само и единствено при даден отговор, че нетните доходи могат да са отрицателна величина, ще имат значение за производството въпросите от №1 до №5 включително.

В случая обаче, въззивният съд е дал отговор на въпроси №6 и 7 в съответствие с практиката на ВКС, а именно, че нетните доходи са нула или положителна величина, и че не могат да бъдат отрицателна величина, която практика се споделя и от настоящия състав на ВКС. Както е посочено в решение № 732/ 12.12.2024 г. по гр.д. № 2652/ 2023 г. на ВКС, III г.о., и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос, за целите на ЗОНПИ нетният доход може да е само положителна или нулева, но не и отрицателна величина. Разяснено е, че нетният доход по смисъла § 1 т. 8 ДР ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т.нар. "брутен доход"/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. - оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален "нетен доход" в отрицателен размер не съставлява "имущество" и не следва да се "прибавя" към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е "имущество" по смисъла на ЗОНПИ. Обжалваното решение е съобразено с тази практика и няма основание за допускането му до касационен контрол по обуславящите въпроси.

При положение, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №6 и 7 от Изложението, то поставените въпроси от №1 до №5 включително ще са необуславящи, те са без значение за изхода на делото и като такива не формират общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок, а касаторът навежда доводи и прави оплаквания срещу приетото от съда и което е въпрос за правилността, която не се преценява в настоящото производство.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по частната жалба, наименувана „допълнителна касационна жалба“, защото поставеният въпрос в изложението към нея не е обусловил правните изводи на въззивния съд, а такова е изискването на закона за допускане на касационно обжалване съгласно т.р. 1/10г. на ОСГТК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, доколкото неоснователно било възражението на КОНПИ, че такова не е следвало да се присъжда, тъй като страните изрично били уговорили безплатна правна помощ. Това възражение е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, която дава такова право на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Видно е, че въззивният съд никъде в определението си не е обсъждал наличието на основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. При това положение отговорът на поставения въпрос в изложението – „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ при направено искане по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежи на проверка от съда?“- ще е без значение за проверката правилността на въззивното решение в тази част, в която има характер на определение по чл. 248 ГПК. При това положение поставеният въпрос не е обуславящ и не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 1500лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение