Определение № 865 от 01.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 76/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по постъпили две касационни жалби от страните по делото против части от решение № 250/09.10.2015 г. по в.гр.д.№ 227/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С въззивното решение е било отменено решение № 661/09.12.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с което ответникът Ф + С АГРО О. [населено място] е бил осъден да заплати на ищеца И. Е. [населено място] обезщетения за вреди, както следва: сумата 202 244.35 лв., представляваща законната лихва върху 1 267 504 лв. - стойност на 1 584.38 т. слънчоглед през 2011-2012 г. - за периода от 01.03.2012 г. до 20.09.2013 г.; в частта, с което ответникът е осъден да плати на ищеца разликата над сумата от 329 551.04 лв. до 540 423.20 лв. - вреда, представляваща разликата между цената, която би била получена от продажбата на 1 584.38 т. слънчоглед през м. февруари и март 2012 г. и получената цена при продажбата му през 2013 г., ведно със законната лихва от 21.09.2013 г. до окончателното плащане; в частта, с което ответникът е осъден да плати 14 932.65 лв. - платен ДДС /под формата на върнат на държавата ползван данъчен кредит/, ведно със законната лихва от 14.12.2013 г. до окончателното плащане, като исковете в горните части са били отхвърлени. С въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с което е бил отхвърлен искът за заплащане на сумата 2 881 лв. – обезщетение за платени лихви по банкови кредити /следствие от неоснователно наложено обезпечение върху банкови сметки на ищеца от страна на ответника по спор, свързан със слънчогледа/, ведно със законната лихва от 29.01.2014 г., като този иск е уважен; както и са коригирани присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски - от 53 776.47 лв. на 32 340.05 лв. Решението на Русенския окръжен съд е потвърдено в следните части: с което ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.49 ЗЗД сумата 329 551.04 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучена продажна цена на 1 584.38 т. слънчогледово семе, ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2013 г.; и с което са отхвърлени исковите претенции за вреди, представляващи разликата над 14 932.65 лв. до 15 906.86 лв. /върнат данъчен кредит/ и за сумата 10 572.45 лв. /увеличен корпоративен данък/. Ищецът И. Е. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Н., обжалва въззивното решение във всички отхвърлителни части, като неправилно, поради допуснато от въззивния съд нарушение при приложението на материалния закон и необоснованост, съображенията за което са подробно изложени. Моли се в тези части решението на Великотърновския апелативен съд да бъде отменено и исковете да бъдат уважени в предявения от ищеца размер, ведно със съответното изменение на решението досежно разноските. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът – ищец формулира въпроси, които според него са от значение за изхода на делото и са разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /по п.4/ и на чл.280 ал.1 т.3 /по п.п. 1, 2 и 3/, както следва: 1. Настъпва ли вреда под формата на пропуснати ползи, когато поради незаконното отнемане на собствената ни вещ не можем да я продадем на контрахенти с оферта за конкретна цена и да получим тази цена; 2. При невъзможността да сключим оферирана сделка, поради противозаконното отнемане на вещта ни от другата страна, следва ли размерът на пропуснатите ползи да се определя на база цената по офертата; 3. Когато по договора се продава вещ, която е с влошено качество и цената й е по-ниска от пазарната, следва ли това да се счита за самоувреждане от страна на продавача; 4. Когато заплащането на ДДС и корпоративен данък са в причинна връзка с увреждането, следва ли това плащане да се квалифицира като щета и да се присъди обезщетение. Ответникът Ф + С АГРО О. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. В., обжалва въззивното решение в осъдителните му части. С определение № 94/13.04.2016 г. по повод искане по чл.282 ал.2 ГПК, ВКС на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил касационното производство с предмет – проверка на въззивното решение по иска за вреди с цена 2 881 лв. В касационната жалба касаторът – ответник се позовава на всички пороци за неправилност на съдебното решение по чл.281 т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което излага подробни доводи. Моли решението в обжалваните от него части да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани правни въпроси, по отношение на които касаторът най-общо сочи наличие на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1. Представлява ли липсата на произнасяне по правоустановителното действие за принадлежност на правото на собственост съществен порок на диспозитива на съдебното решение, произнесено по иск с правно основание чл.108 ЗС; 2. Липсата на произнасяне по правоустановителното действие за принадлежността на правото на собственост, прави ли нищожно съдебно решение по иск по чл.108 ЗС, още повече, когато всички съдебни инстанции, разгледали правния спор, постановяват различен осъдителен диспозитив, отличаващ се както от исковата претенция, така и от осъждането на предходната инстанция, без да е налице произнасяне по установяване на принадлежността на правото на собственост; 3. Съставлява ли изискването на документи за правото на собственост, количество и качество на намерена родово определена вещ – слънчоглед противоправно поведение и основание за ангажиране на отговорност; 4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено в производството по иск с правно основание чл.49 ЗЗД възражение за нищожност на съдебно решение, на което се позовава ищецът, за да формулира и обоснове претенцията си; 5. Представлява ли непроизнасянето по такова възражение съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Всяка страна е подала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба на насрещната, изразявайки становище, че липсват предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускането й до разглеждане по същество. За да се произнесе в рамките на настоящото производство по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационните жалби са депозирани от легитимирани страни, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на касация съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетяване на причинени вреди от непозволено увреждане, в резултат на противоправно и виновно поведение на ответника, основани на следните обстоятелства по исковата молба: Ответникът през м. ноември 2011 г. придобил при публична продан собствеността върху складова база в [населено място] село, ползвана /наета/ от ищцовото дружество, в която било складирано слънчогледово семе. Ответникът отказал да го предаде на ищеца, който от своя страна завел иск по чл.108 ЗС за връщането на 1 631.08 т. слънчоглед, реколта 2011 г. Искът бил уважен с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№ 84/2012 г. на Р.. Проведено било принудително изпълнение през 2013 г. Част от семето било върнато, а за липсващото количество в размер на 374.42 т. е определена равностойност от 520 лв. за тон, съответно събрана. Ищецът твърди, че поради неправомерното задържане на слънчогледовото семе от ответника, той не е успял да го продаде през месеците февруари и март 2012 г., когато е получил оферти за закупуване на цени от 800 лв. на тон и по този начин е пропуснал да реализира ползи, в размер на разликата в цените. Продал е същото едва през м. септември 2013 г. на цена по 440 лв. на тон, с оглед влошените му качествени показатели. Ищецът счита, че при своевременната продажба на слънчогледовото семе би получил цена от 1 267 504 лв. без ДДС за 1 584.38 т. При спадане на получената цена от последващи продажби, както и на получената равностойност на слънчогледа в изпълнителното производство, се формира разлика от 540 423.20 лв ., която ищецът е пропуснал да реализира, поради поведението на ответника, и последният му дължи обезщетение в посочения размер, ведно със законна лихва, считано от 21.09.2013 г. Ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 1 267 504 лв. за периода 01.03.2012 г. - 20.09.2013 г., възлизащо на 202 244.35 лв. Събирането на равностойността на липсващото у ответника 374.42 т. слънчогледово семе в хода изпълнителното дело са довели до възникване на задължение за ищеца да декларира и върне в полза на държавата ползван данъчен кредит от 15 906.86 лв ., заплатен на 14.12.2013 г., поради което ответникът дължи обезщетение за вреди в посочения размер, ведно със законната лихва от горната дата. Получената равностойност е довела и до промяна във финансовия резултат на ищцовото дружество, за което на 14.12.2013 г. били заплатени 10 572.45 лв. – увеличен корпоративен данък. За тази сума ответникът също дължи обезщетение, ведно със законната лихва, считано от горната дата. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел за осъществена следната фактическа обстановка: Ищецът е наел склад в [населено място] село през м. май 2011 г. В клетки 1 и 3 е складирал 1 631.08 т. слънчогледово семе, реколта 2011 г. Сградата била продадена на публична продан на ответника, който е въведен във владение на 11.11.2011 г. Клетки 1 и 3 били запечатани от ЧСИ и е предоставен 4 дневен срок на ищеца да изнесе слънчогледовото семе. На 28.11.2011 г. ищецът бил в готовност на място да получи семето, ЧСИ отлепил стикерите от клетките, но ответникът залепил свои стикери и отказал неоснователно да предаде същото. Горното се установява от протоколи на ЧСИ от 11.11.2011 г. и 28.11.2011 г., изслушани свидетелски показания, както и от влязлото в сила въззивно съдебно решение № 194/17.07.2013 г. на ВТАС по спора по чл.108 ЗС. На 06.02.2012 г.и 12.03.2012 г. ищецът получил оферти за закупуване на слънчоглед от БГ АГРО Р. О., съответно при цена от 800 и 820 лв. на тон без ДДС при качествени показатели, както следва: влага – 9 %, масленост 42 %, чужди – до 4 %. На 16.02.12 г. и 20.03.12 г. са направени и предложения от П. К. О. за покупка на слънчоглед при показатели, които ще се конкретизират при договарянето, на цени съответно 805 лв. и 825 лв. на тон без ДДС. Датите на документите не са оспорени, оспорено е авторството на офертите на БГ АГРО Р. О., като съдът е приел, че същите са автентични. Съдът е съобразил също, че на 12.01.2012 г. ищецът е продал слънчогледово семе на П. К. О. при цена 728 лв. на тон без ДДС, което е установено от заключението на вещо лице. За времето от 09.09.2013 г. до 09.10.2013 г., въз основа на издаден изпълнителен лист по иска по чл.108 ЗС, чрез ЧСИ ответникът е предал на ищеца 1 256.66 т. слънчоглед. Не са намерени 374.42 т., за които е определена равностойност в размер на 520 лв. на тон или 194 698 лв. общо. Предаденият слънчоглед е продаден от ищеца в края на м. септември 2013 г. за 440 лв. на тон без ДДС при показатели – 6.32 % влага, 42.5 % масленост, 4.54 % примеси. През 2013 г. сделки за покупко-продажба на слънчогледово семе са сключвани на цена 530 лв. на тон без ДДС, видно от заключенията на вещите лица. От правна страна, съставът на въззивния съд на първо място е очертал фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД - възлагане на работа, чуждо виновно поведение, противоправност, вреда и причинна връзка, както и характеристиките на всеки един от тези елементи. Приел е, че отказът на ответника да предаде слънчогледовото семе на ищеца е неоснователен и незаконен, като това е установено между страните със сила на пресъдено нещо по предходното исково производство между тях, на основание чл.108 ЗС. Възраженията на ответника в горния смисъл, както и повдигнатият отново от него спор за правото на собственост върху слънчогледовото семе са счетени за преклудирани, поради което и недопустими. Т.к. незаконният отказ е извършен от служители на ответника, съдът е приел, че са налице първите три елемента от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Доколкото собственикът е бил лишен от възможността в определен период от време да се разпорежда с вещта си, тя е била обезценена и стойността на имуществото му е намаляла. Обезценката е обективно явление и за да е налице причинна връзка между поведението и вредата е необходимо установяване на разлика в цените при осъществяване на сделки със семето след задържането му от ответника и след връщането му на ищеца, която вреда представлява претърпяна загуба. Съдът, с оглед данните по делото е приел, че първата цена е в размер на 728 лв. на тон /с оглед осъществени продажби от ищеца през м. февруари и март 2012 г./, а втората - в размер на 520 лв. за тон /равностойност в изпълнителното производство през 2013 г., определена по реда на чл. 521 ГПК, обвързваща двете страни/. Предпочел е да вземе за база като по-достоверни реално осъществените продажби през 2012 г. пред оферираните такива, съобразявайки, че показателите на семето не са влошени съществено. Приел е, че през 2013 г. ищецът е договарял под пазарната стойност, което не може да се вмени във вина на ответника. Липсва пряка и непосредствена връзка между поведението на последния и реализацията на зърното на цена от 440 лв. на тон, като съдът е намерил, че при сключването на тези сделки ищецът не е положил грижата на добрия търговец. Въз основа на така приетите параметри съдът е пресметнал размера на вредата – претърпяна загуба в размер на 329 551.04 лв., а за разликата над тази сума е счел иска за неоснователен. Останалите искове са преценени като изцяло неоснователни. Съдът е изложил доводи, че плащането на данъци не може да се квалифицира като пряка вреда в гражданско-правния смисъл, т.к. те възникват от други юридически факти, а не от деликти, и не се установява пряка причинно-следствена връзка между деликт и данъчно задължение. Относно обезщетението, формирано от законната лихва върху сумата 1 257 504 лв., съдът е счел, че в патримониума на ищеца липсва неблагоприятно изменение на имущественото му състояние в резултат на неосъществената сама по себе си продажба, което да е лихвоносно. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: І. По жалбата на касатора И. Е.. Първите три въпроса, формулирани от ищеца с цел обосноваване на достъп до касация, са изцяло по правилността на изводите на съда, изложени при определяне размера на увреждането. Съдът обосновано е мотивирал по какви причини следва да се съобрази цената на реалната сделка, сключена по същото време с един от двамата оференти, вместо тази по офертата, която е предварителна и без обвързващо действие. Същевременно наличието на реални продажби не е отчетено в поставените въпроси под № 1 и № 2, поради което те не само са фактически, но са и некоректно зададени. Горното в пълна степен важи и за въпрос № 3, доколкото съдът изобщо не е приел, че вещта е с увредено качество, довело до същественото намаление на цената й, при която тя е реализирана. Освен това допълнително се е обосновал с равностойността /пазарната цена/ на същата вещ, определена в спорно производство между страните. Въпросите, освен че не отговарят на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – да са правни и да са от значение за изхода по конкретното дело, не удовлетворяват и изискванията на сочения от касатора допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулираният четвърти въпрос предполага установена причинна връзка между задължението за ДДС и корпоративен данък и увреждането, каквато съставът на въззивния съд в случая е приел, че не съществува. Ето защо отново се касае за въпрос, който не съответства на общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК: значим е единствено за правилността на обжалваното решение, която не подлежи на проверка в рамките на производството по чл.288 ГПК. При липсата на надлежно поставен правен въпрос, изследване на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е безпредметно. ІІ. По жалбата на касатора Ф + С АГРО О.. Първите три въпроса в изложението на ответника касаят изцяло предходно развилия се спор между страните относно собствеността и владението /държането/ на слънчогледовото семе, приключил с влязло в сила решение, което е изпълнено. С оглед горното те не са включени в предмета и не явяват от значение за изхода по настоящия правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Последните два въпроса също нямат значение за така постановения краен резултат по делото. Съдът не е бил надлежно сезиран с възражение за нищожност на решението по спора с правно основание чл.108 ЗС и следователно не е бил длъжен да разглежда такова. Всъщност, по време на висящността на въззивното производство е бил предявен иск по чл.270 ал.2 ГПК, като в тази връзка е било отправено искане за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, оставено без уважение от два състава на въззивния съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение