Определение № 2844 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3672/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т. от [населено място], чрез адв. М. М. срещу решение № 279/29.05.2024 г. на Окръжен съд - Враца постановено по гр.д. № 101/2024г., с което е отменено решение № 1/02.01.2024 г. на Районен съд - Мездра по гр.д. № 1269/2022 г. и е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД против Община Мездра за сумата 4 000 лева, представляваща уважения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане - счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022 г., поради подхлъзване и падане на непочистена улица и неотстранени изкопни материали. Жалбоподателката счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поради очевидна неправилност. Поставя следните правни въпроси: 1/ промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните; решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност, доколкото липсва изобщо разпределяне на доказателствената тежест между страните; 2/ какви действия следва да предприеме въззивната инстанция в случай, че първоинстанционният съд е направил две различни правни квалификации - в доклада по чл. 146 ГПК и в крайния си съдебен акт, както и в случаите, в които липсва изобщо разпределяне на доказателствената тежест между страните. Приложена е практика на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба Община Мездра в писмения си отговор, изготвен от адв. Ц. С. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Третото лице помагач ДЗЗД„Мездра 2020“ не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството е по иск на И. Д. Т. против Община Мездра за сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане - счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022 г., поради подхлъзване и падане на непочистена улица и неотстранени изкопни материали, в близост до тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането. В отговора на исковата молба ответната община е поддържала, че не следва да отговаря, тъй като ремонтът на канализационната мрежа е извършван от ДЗЗД "Мездра 2020" и то като изпълнител следва да носи отговорност, а не възложителя. Наведено е и възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че не е избрала алтернативен маршрут на преминаване предвид установеното от нея състояние на улицата. Подпомагащата страна ДЗЗД "Мездра 2020" също поддържа възражение за съпричиняване поради неспазване на разпоредбата на чл. 108 ЗДвП. Установено е, че на 16.06.2022г. в [населено място] при движение от [улица]по [улица]ищцата се подхлъзнала върху непочистени материали и при падането си счупила лявата ръка. Според представените три епикризи ищцата е постъпила в болница на същата дата със счупване на горния края на лакътната става, получено при падане. Извършено е оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен материал и е изписана на 19.06.2022г. На 10.08.2022г. отново е постъпила в болница с диагноза „Луксацио кубити сенестра. Статус пост фрактура луксацио Монтеджия синистра ет ОМ“. Констатиран е блокаж на активните движения в лявата лакетна става и отново е предприета оперативна намеса, при която са поставени 5бр. К-игли; имобилизирана е в гипсова лонгета и е изписана на 22.08.2022 г. Ищцата е постъпила за трети път в болницата на 21.09.2022г. и е направена операция за отстраняване на иглите. Приетата медицинска експертиза сочи, че ищцата е получила счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване главичката на лъчевата кост /счупване на Монтеджия/, като според вещото лице е претърпяла болки и страдания, съответстващи на този вид травма и на възникналите усложнения, при което е налице пряка причинна връзка между получените увреждания и претърпените болки и страдания. В експертизата е отразено, че с оглед настъпили усложнения, възстановителният период при ищцата не е протекъл обичайно и към момента на прегледа всички движения в крайника са силно ограничени и най-вероятно функцията му няма да бъде възстановена. Свидетелката М. Н. - дъщеря на ищцата е посочила, че по улицата, където е станал инцидента, имало кал и камъни от пороите и обилните дъждове преди няколко дни, и поради това майка й се подхлъзнала и паднала. Според нея и след трите операции ръката е в тежко състояние; майка й не може да се обслужва сама и разчита на чужда помощ; продължава да изпитва болка. Свидетелката Д. А. - внучка на ищцата, разказва, че [улица]от години е в лошо състояние - няма тротоари; единственият начин да се мине е по пътното платно, а то било с дупки, камъни, кал. На свидетелката се е случвало при преминаване с колело по тази улица да се подхлъзне на камъчета и да падне. Тази улица е най-прекия път до центъра. От страна на ответника и третото лице-помагач са представени строителни документи, от които е видно, че през март и април 2022г. е извършен ремонт по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца, изразяващ се в строеж „Водопровод Клон 60 по [улица]от т.108 до т.68“. Възложител на този строеж е „ВиК-Враца“ ООД, собственик на терена е Община Мездра, а строител Обединение „Мездра 2020“ ДЗЗД. Строителните и монтажни работи по [улица]са приключени и приети през април 2022г. В изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. В постановеното решение е приел, че квалификацията е по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещи. Вещта в случая е път, който е собственост на Община Мездра и тя следва да носи отговорност за причинените вреди. Районният съд е определил обезщетение в размер на 4 000лв. Първоинстанционното решение е обжалвано единствено от ответника Община Мездра в осъдителната част и е влязло в сила в отхвърлената част на иска. Въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска следва да се изведе от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената спрямо него защита, като в конкретния случай в исковата молба се твърди, че падането на ищцата и причинените й при това падане увреждания на здравето са в резултат на това, че ответникът /респ. негови работници и служители/ не е предприел необходимите действия за почистване на собствения си имот, въпреки че има нормативно установено задължение да поддържа имота в добро състояние, годно за безопасното му ползване. Вредите са причинени от виновно бездействие за отстраняване на отпадъци, намиращи се върху общински път и възстановяване на типичното му състояние, а не от обективни и присъщи качества на тази вещ. Така че, отговорността на собственика на вещта е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД, както е посочил първоинстанционния съд в решението си. Въпреки неправилната правна квалификация съдът е счел, че първата инстанция се е произнесла по предявения иск и съдебният акт е допустим. По-нататък съдът е счел, че в случая са налице само косвени доказателства за инцидента, а именно - показанията на свидетелката Н., която не е била очевидец, но заявява, че ищцата й се е обадила в деня на инцидента и й е казала, че докато е вървяла по [улица]се е подхлъзнала на кал и камъни, които са били там вследствие пороите и обилните дъждове от предходните дни. Извод за инцидента може да бъде направен и от първата епикриза, от която е видно, че при приемането й на 16.06.2022 г. ищцата е съобщила, че същия ден е паднала. По делото не е доведен и разпитан свидетел очевидец на инцидента и затова посочените косвени доказателства не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод относно точното време, място и начин, при които се е случило падането, както и конкретната причина за същото, и тези обстоятелства са останали недоказани. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като от конкретната причина зависи и отговорността. Освен това съдът е констатирал, че показанията свидетелката Н. (според която причината за падането е било подхлъзване върху кал и камъни, които са били на улицата вследствие пороите и обилните дъждове от предходните дни) противоречат на изложеното в исковата молба, че причина за подхлъзването са били непочистени изкопни отпадъци - камъни, чакъл пясък, пръст, останали след разкопаване на улицата за смяна на водопроводните тръби. Съдът е посочил, че улицата е общинска собственост и общината трябва да полага грижата на добър стопанин, да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията и да ги отстранява във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП и чл. 48, ал. 2 ППЗП/. С оглед на това задължение, ако улицата не е била почистена след поройни дъждове, е налице бездействие, което е основание за ангажиране на деликтна отговорност на общината. Същевременно, при твърдения за непочистени строителни отпадъци, останали вследствие смяна на водопроводните тръби, отговорността следва да се носи от възложителя на тази работа. Установено е, че на [улица]са били извършвани ремонтни работи във връзка с изграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа като възложител на тези ремонтни дейности е „ВиК“ООД, а не ответната община. Липсват данни за облигационните отношения между собственика на терена Община Мездра и възложителя на ремонта, както и между възложителя и изпълнителя ДЗЗД „Мездра 2020“. Поради това не може да се направи извод чии са били задълженията за почистване на терена след извършване на ремонтните работи. Установено е, че актовете за установяване на извършените СМР са подписвани между изпълнител и възложителя, а представител на Община Мездра е подписал констативния акт от 05.04.2022 г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа, но в качеството си на отговорник по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, а не като представител на собственика на терена. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че задължението за почистване на терена след ремонтните работи произтича от договорните отношения между възложител и изпълнител и ако падането на ищцата е било причинено от непочистени строителни отпадъци от ремонта, то отговорността не е на собственика на терена, а на задълженото лице по договора за строителство. В обобщение съдът е приел, че поради липса на категорични доказателства, които да сочат на противоправно поведение от служители на ответната община и причинна връзка между това поведение и претърпените от ищцата вреди, предявеният иск следва да се отхвърли. По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: И двата формулирани правни въпроса са свързани с правната квалификация на иска, промяната й от въззивната инстанция и отражението на тази промяна върху защитата на страните. Въпросите не са определящи за изхода на спора, независимо от извършената от първата инстанция различна правна квалификация в доклада и в решението. Както сам е посочил въззивния съд спорът е решен въз основа на поддържаните фактически обстоятелства и в рамките на търсената защита, така че посочената в решението неправилна квалификация по чл. 50 ЗЗД не е попречила на съда да разреши спора, с който е сезиран. В случая не сме изправени пред хипотезата, визирана в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК, при която в резултат на неправилна правна квалификация на страните не са дадени точни указания относно подлежащите на доказване факта. В доклада на първата инстанция правната квалификация е правилна и дадените указания адекватни. Поради това направената различна погрешна правна квалификация в решението на първата инстанция няма отражение върху защитата на страните. Отделно, видно от позициите и на двете страни, че за тях не е съществувало съмнение, че правната квалификация на иска е по чл. 49 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност. Необходимо е да се прецени дали не е очевидно неправилен изводът, че задължението за почистване на терена след ремонтните работи произтича от договорните отношения между възложител и изпълнител, и собственикът на терена не носи отговорност, въпреки приетото, че той има задължение да поддържа общинския път в добро състояние, както и с оглед правилото на чл. 53 ЗЗД, че съпричинителите отговарят солидарно. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.