Определение № 3553 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 394/28.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2133/2022 г. на Софийски апелативен съд, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на П. Н. А. сумата от 138 187,36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент общо за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. ЗАД „Армеец“ АД е осъдено допълнително още да заплаща на П. Н. А. и сумата от по 1 795,20 лева месечно, също представляваща обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент за периода от 01.09.2022 г. до смъртта на П. Н. А. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на увреждане, причинено при ПТП от 08.12.2015 г. Въззивно решение № 394/28.03.2023 г. е допълнено с решение № 737/02.06.2023 г., с което ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати още на П. Н. А. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва върху главницата от 138 187,36 лева, представляваща общо обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за личен асистент за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., считано от датата на предявяване на иска – 07.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. Отхвърлена е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска, представляваща обезщетение – разходи за личен асистент, за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. с падеж до 15-то число на месеца до окончателното изплащане и в тази част решението по допълване не е обжалвано. Подадена е касационна жалба от ЗАД „Армеец“ АД само срещу допълнителното решение № 737/02.06.2023 г., в частта, с която е осъдено ЗАД „Армеец“ АД да заплати на П. Н. А. законна лихва от датата на подаване на исковата молба—7.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, начислена върху главница, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо за периода след датата на исковата молба от 07.12.2020 г. до 01.09.2022 г. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси: 1. При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди и на законната лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникване на вземането за обезщетение, респективно – за вземането за лихва?; 2. В правомощията на въззивния съд ли е да присъди лихва с начална дата, която следва датата на възникване на главното вземане? и 3. Може ли да се начислява законна лихва, считано от дата, предхождаща възникването на главното вземане? Касаторът счита още, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – П. Н. А., е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Ищецът П. Н. А. е предявил иск срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от увреждания, получени при ПТП от 08.12.2015 г,. в размер на 2 692,80 лева -месечно, считано от датата на ПТП до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението. Посочил е, че имуществените вреди се изразяват в разходи за заплащане на възнаграждение на личен асистент, от който П. Н. А. се нуждае всекидневно, вследствие на телесните увреждания, които е получил при процесното ПТП. Окръжен съд – Монтана е уважил частично иска и е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплаща на П. Н. А. сума от 818лв., месечно, считано от 01.09.2022 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане, като е отхвърлил претенциите в останалата част до пълния претендиран размер и период. След като първоинстанционното решение е обжалвано, Софийски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и като краен резултат е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ищеца общата сума от 138 187,36 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) общо за периода 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., както и сумата от по 1 795,20 лева месечно, също представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) за периода от 01.09.2022 г. до смъртта на П. Н. А. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото е установено, че на 08.12.2015 г., е настъпил пътен инцидент между товарен автомобил „Мерцедес“ и П. Н. А., който е управлявал л.а. „Рено“. С присъда № 32/23.10.2018 г., влязла в законна сила на 17.07.2019 г., водачът на т.а. „Мерцедес“ е бил признат за виновен за процесното ПТП, настъпило в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата и причинена тежка телесна повреда на А.. Вследствие на пътното произшествие, П. Н. А. е получил тежка черепно-мозъчна травма, която не е подлежала на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства; посттравматичен органичен мозъчен синдром, което определя трайна инвалидност, водещо до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. По делото не се е спорило, че гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес“ е била застрахована при ответника ЗАД „Армеец“ АД. За определяне на размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент/ придружител) въззивният съд е съобразил събраните доказателства – две съдебномедицински експертизи, изготвени от вещи лица травматолог и невролог, и съдебносчетоводна експертиза, чиято задача е била да установи размера на възнаграждението на личен асистент (болногледач). По делото е било установено, че след претърпения пътен инцидент П. Н. А. е бил на лечение в болници за период от два месеца подари изключително тежкото си състояние, с опасност за живота. След изписването му, той е продължавал да се нуждае от специализирана медицинска помощ, тъй като не е можел да диша самостоятелно. Затова е бил настанен в хоспис в [населено място] за около месец и половина. След като е възстановил самостоятелното си дишане, П. Н. А. е бил откаран в дома си, като грижите за него е поела съпругата му. Според вещите лица травматолог и невролог физическото и психическото състояние на П. Н. А. е изключително тежко – той е със затруднен говор, заема седящо положение единствено с помощ, за него е невъзможно самостоятелното обслужване и походка, налице е пареза на левите крайници и на десния крак. Вследствие на тежката увреда на мозъка, при П. Н. А. се наблюдава изразен посттравматичен синдром, който се изразява и в промени по отношение на менталния и психическия статус – тези увреждания са трайни и не подлежат на възстановяване. И двете вещи лица са били категорични, че ищецът е напълно зависим от чужда помощ и състоянието му изисква непрекъснато наблюдение, дори и във времето, в което спи. Установено е че П. Н. А. е инвалидизиран вследствие на травмите, получени при ПТП, като с решение на ТЕЛК му е определила 100% трайна неработоспособност с чужда помощ. Ето защо въззивният съд е приел, че искът на П. Н. А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) е основателен, а въз основа на приетата съдебносчетоводна експертиза е определил размер на месечното възнаграждение за болногледачи, като са отчетени получените суми за ползване на услуга личен асистент. Въззивният съд е съобразил, че за периода от настъпване на ПТП – 08.12.2015 г. до 01.04.2016 г. ищецът е бил хоспитализиран последователно в няколко болници и хоспис, където медицинският персонал се е грижил за него и ищецът не е имал нужда от личен асистент, поради което е отхвърлен искът за този период. Въз основа на писмените доказателства по делото (удостоверение от АСП), съдът е приел, че от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът не е ползвал услугата „личен асистен“. Приел е също, че от 01.04.2016 г. ищецът се е нуждаел от постоянна чужда помощ по 16 часа -дневно, при седемдневна работна седмица, без отчитане на почивни и празнични дни. Поради което е определил обезщетението за имуществени вреди (разходи за личен асистент) за минал период, както следва: от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. – 15 400 лева; от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 22 171,60 лева; от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 25 112,00 лева. или общо от 62 683,60лв. Установено е, че за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2022 г. ищецът е ползвал услугата „личен асистент“ за 8-часов работен ден при петдневна работна седмица, а доколкото той се е нуждаел от чужда грижа по 16 часа на ден, при седемдневна работна седмица, съдът е приспаднал стойността на услугата, предоставена от държавата, и е определил дължимо от застрахователя обезщетение за този период в размер на 75 503,76 лева. С оглед на което въззивният съд е определил една обща сума на обезщетението за имуществени вреди за целия период от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. в размер на 138 187,36 лева. След като е установено, че П. Н. А. ще се нуждае от постоянна чужда помощ до края на живота си, въззивният съд е определил и обезщетение за имуществени вреди (разходи за личен асистент) и за бъдещ период – от 01.09.2022 г. до смъртта на ищеца или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът е определил размер на обезщетението за бъдещ период от 1 795,20 лева-месечно, с падеж 15-то число на месеца. Решение № 394 от 28.03.2023 г. на Софийски апелативен съд по отношение на определените обезщетения за имуществени вреди по размер и период не е обжалвано и е влязло в законна сила. По постъпила молба от ищеца за допълване на основното решение и по претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, определено като глобална обща сума, въззивният съд се е произнесъл с решение № 737 от 02.06.2023 г. като е допълнил основното решение и е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ищеца на основание чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху главницата в общ размер от 138 187,36 лева /за периода от 2016 г. до 01.09.2022 г./, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. – до окончателното изплащане. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че въззивно решение в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК за очевидна неправилност във връзка с правното разрешение на съда по въпроса: Може ли да се начислява законна лихва, считано от дата, предхождаща възникването на главното вземане?. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса за касационно обжалване в размер на 150лв. по сметка на ВКС. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.